Решение № 288 от 21.10.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Ловеч, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200446 по описа за 2025 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К № 9728869 издаден от ОД на МВР Ловеч на К. А. А., ЕГН ********** от гр. С е наложена на основание член 189, алинея 4, във връзка с чл.182 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение на член 21, алинея 2 , във връзка с член 21 , алинея 1 от ЗДвП, за това, че на 06.09.2024 г. в 16:59 часа в Обл. Ловеч, ПП 1-4, км. 34 +900 в с. Микре с АТСС ARH САМ S1 насочено в посока гр. С снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3 % с МПС О А вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер ** ***** РМ е извършено нарушение за скорост, като при разрешена скорост от 50 км. ч. е установена скорост от 65 км. ч., и е налице превишаване на разрешената скорост с 15 км. ч. и нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8729616 на 23.04.2024 г.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от жалбоподателят К. А. А., с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

Излага, че са нарушени давностни срокове тъй като електронният фиш е издаден и/или връчен след изтичане на предвидените в закона давностни срокове, в която насока цитира чл. 34 от ЗАНН. Сочи, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като санкцията е наложена на неправилно правно основание или размерът на глобата не съответства на предвиденото в чл. 182 ЗДвП за съответното превишение на скоростта. Сочи, че не е приложена снимка на разположението на камерата, както изисква чл. 10, ал. 3 от Наредба № 81213-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, или снимковият материал е негоден/неясен. Сочи, че нарушението е заснето с мобилна камера, но не е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), както изисква Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС, което допуска издаване на електронен фиш само при стационарни АТСС, функциониращи без контролен орган.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител. Със 1 съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Видно от представената разписка за връчване на процесния ЕФ същия е връчен на жалбоподателят на 04.05.2025 г., а жалбата против него е депозирана чрез АНО с вх. №176200-3766/16.05.2025 г.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 65 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП т. е. превишение от 15 км/ч. Разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС, тъй като посоченото място на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900 е в границите на населеното място на с.

Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 66 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока С и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр. Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 68 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 65 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С – Варна/), но неправилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената цифрова квалификация на 2 нарушението не кореспондира със словесното му описание. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по - горе от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е квалифицирано нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Микре, област Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока.

Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.

4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението, които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.

Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на фиша съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В26.

Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в населено място, тази по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. При това положение се установява, че следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ. Същото е постановено преди разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от ЗАНН да са били влезли в сила на 23.12.2021 година. Съгласно даденото тълкуване от ВАС, 3 няма пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.

Следва да бъде уточнено и че цитираното тълкувателно решение на ВАС визира наказателните постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него касаят и електронните фишове, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП и с оглед обстоятелството, че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда приключването на образуваното административнонаказателно производство – чл. 58д от ЗАНН.

От обективна страна е налице управление на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП, с превишена скорост от 65 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че процесният автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип АТСС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол от проверка №068-СГИСИС/21.05.2024 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 120CD3D. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, като същата е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.