Акт от 12.10.2022, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 201 гр. Сливен, 12. 10. 2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ

ИВАНОВА

При участието на секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 291 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от ЕТ „Е.-Д

- Е. Д.“ с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: ***, подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-50-0094736 от 28.06.2022 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващия, на основание чл.

186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– запечатване на търговски обект – б.

„Р.“, находящо се в: *****, стопанисвано от ЕТ „Е.-Д - Е. Д.“ с ЕИК: ******, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна – постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: от издадената заповед не става ясно кога и от кого е извършена контролна покупка на описаните стоки, от кого е заплатена, от кого е приета поръчката и кой е извършил нарушението; поръчката е приета от едноличния търговец Е. Д., който след приемане на поръчката е п. з.и п. за п., поради което не е издал касовата бележка веднага, а след като с. му се е п.; в случая вредата за фиска е в минимален размер; мотивите за налагане на ПАМ са бланкетни; не е налице нито фактическо, нито правно основание за ангажиране отговорността на търговеца. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на административния орган, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния

14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-50-0094736 от

28.06.2022 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващия, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена ПАМ– запечатване на търговски обект – б. „Р.“, находящо се в: *****, стопанисвано от ЕТ „Е.-Д - Е. Д.“ с ЕИК: ******, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

На 25.06.2022 г. в хода на извършена проверка на търговски обект - б. „Р.“, находящо се в: *****, стопанисвано от жалбоподателя, е установено, че при извършена контролна покупка на т. к., т. м. в., д. б. н., е. с. и д. ф. х. на обща стойност 21,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Сумата е заплатена от с. и.по приходите М. О. М., а плащането е прието от у. в обекта Е.

Д.. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет, видно от който горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка Серия АА № 0094736 от 25.06.2022 г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Въз основа на установените факти, административният орган е приел, че оспорващият не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл.

25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., и което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил процесната ПАМ.

За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, като са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, включително и констатираното при проверката наличие на касова разлика в размер на 8,60 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед, издадена от Началника на Отдел

„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП.

При издаване на заповедта е спазена установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

Налице са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.

118. С чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Със сходно съдържание е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от посочената Наредба е предвидено, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.

3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.

3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че оспорващият търговец не е изпълнил задължението, вменено с чл.

3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушил императива на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт, като не е издал фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Това обстоятелство е удостоверено от Протокол за извършена проверка в обекта Серия АА № 0094736 от 25.06.2022 г., който е съставен по установения ред, в предписаните, съобразно чл. 50, ал. 2 от ДОПК, форма и съдържание и от компетентни длъжностни лица. Протоколът е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила, съгласно чл.

50, ал. 1 от ДОПК, в който е предвидено, че протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Констатациите в протокола не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните доказателства кореспондират с констатациите в съставения протокол. В протокола е удостоверено, че при заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство. Това обстоятелство се установява и от дневния финансов отчет, отпечатан от фискалното устройство, видно от който процесната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Обстоятелствата по извършената контролна покупка: закупени стоки, плащане на сумата, приемане на плащането, са удостоверени в съставения протокол и са описани в достатъчна степен в оспорената ЗППАМ, поради което са неоснователни твърденията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл. Липсват и събрани по делото доказателства в подкрепа на тезата на оспорващия, че при приемане на плащането, не се е почувствал добре здравословно.

Следователно предпоставките за налагане на принудителна административна мярка са налице. След като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и се подкрепя от приложените към протокола доказателства. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на органите по приходите, и правилно е прието в оспорената заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за налагане на ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ.