Решение № 2621 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2621 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100502911 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25000976/11.01.2023 г., подадена от Дирекция „Миграция“ – МВР – ответник по гр. дело № 58076/2020 г., Софийски районен съд, 72 състав срещу постановеното по него Решение № 20072144/20.12.2022 г. в частта, в която ответникът е осъден на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл. 86 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ да заплати на ищеца К. К. следните суми: 1 685, 88 лв. – дължимо възнаграждение за периода 23.11.2017 г. – 10.07.2020 г. за положен извънреден труд /получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен/, заедно със законната лихва от 23.11.2020 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното изплащане; 263, 04 лв. – лихва за забава за периода 24.01.2018 г. – 23.11.2020 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати 452, 47 лв. – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при погрешно приложение на материалня закон. Поддържа се, че неправилно районният съд, отчитайки, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота, е приложил разпоредбите на Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Счита се, че ЗМВР е специален спрямо Кодекса на труда /КТ/. Сочи се, че ищецът е бил назначен в Дирекция „Миграция“ – МВР на длъжност „командир на отделение“ и като такъв е бил държавен служител, поради което се прилагал ЗМВР. Само статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение бил уреден от КТ. В закона липсвала препращаща норма, която да обосновавала приложението на КТ и не били налице елементите на субсидиярното прилагане, посочени в чл. 46, ал. 2 Закон за нормативните актове /ЗНА/.

Сочи се, че за процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 24 часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано. Съдът не отчел, че по този начин бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР 1 извънреден труд. Прави се позоваване на решението по дело С-262/20, постановено от Съда на Европейския съюз. Посочва се, че работата в МВР обосновавала по-голяма продължителност на работното време през нощта. Въвеждането на ограничението по ЗМВР положения нощен труд да не бъде повече от 8 часа за 24 часов период е следствие транспонирането на Директива 2003/88/ЕО.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което исковете на ищеца да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Прави се възражение за размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Насрещната страна К. И. К. редовно уведомен на 03.02.2023 г. не взема становище в законоустановения срок.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по отношение на същото не намира приложение нито едно от изключенията, визирани в посоченото ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Анализът на събрания по делото доказателствен материал и приетите за безспорни факти в производството, обосновава извода, че в периода 23.11.2017 г. – 23.11.2020 г., страните по спора са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът К. И. К. е изпълнявал длъжността младши експерт в системата на МВР, конкретно в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом – София“ при отдел „Специализиран дом за временно настаняване на чужденци – София“ към Дирекция „Миграция“ при МВР, като е работил на смени по график на 24-часови дежурства, вкл. и работа през нощта – от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумарно отчитане на работното време на тримесечни периоди. Не се спори в процеса, което е видно и от приетото заключение на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.С., че за процесния период служителят К. И. К. е положил 1 728 часа нощен труд в 216 броя 24-часови дежурства; че нощният му положен труд не е превръщан в дневен с коефициент 1,143, както и че при приравняване на отработените часове нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143 се получава разлика в размер на 247 часа на стойност 1 877, 28 лева.

Предмет на инстанционен контрол във въззивното производство са предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове от страна на ищеца с правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ред.ДВ бр.81/2016 г./ за сумата 1 685, 88 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 за времето от 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 23.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 263, 04 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 23.11.2020 г.

По делото безспорно е установено, че в периода: 23.11.2017 г. – 23.11.2020 г. между 2 двете страни в процеса е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството му на „младши инспектор“ в Дирекция „Миграция“ – МВР, със статут на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, е полагал труд на 24- часови дежурства по график, включително и през нощта при сумарно изчисляване на работното време.

Спорните в производството въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от визираната наредба, или се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, и оттук дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Отговорът на тези въпроси е даден в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ разяснения на същото, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. първо ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, е необходимо да има празнота в закона. Както е прието в мотивите на визираното тълкувателно решение, които настоящият състав напълно споделя, ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. С императивната норма на чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно /40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/, като по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден е разположен – в „светла“ част на деня или през нощта – в „тъмната“ му част, която е от 22,00 часа до 06,00 часа. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР с тази на чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.

Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от системата на МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР, а именно: защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на населението. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането и заплащането му да се извършват със съответни актове – наредба и заповед на министъра на вътрешните работи.

С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби /действали в исковия период/ липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но тази липса е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма, предвиждаща преобразуване на реално отработените часове нощен труд в дневен такъв. От друга страна, случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към разглежданите служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл.187, ал.1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се полага – през деня или през нощта.

При изготвянето и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за 3 спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служителите на МВР се обезщетяват със съответни компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време – чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, ал.6 и 3 ал.7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл.69 КСО/ и др.

Решаващият състав на СГС поддържа застъпеното в мотивите на тълкувателното решение становище, че изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС. С решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, 2 състав, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит – т.49, т.51 и т.55, се приема, че Директива 2003/88/ ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, но следва да се следи за това за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.