Решение № 2810 от 11.12.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 891/2024
- Вид
- Решение № 2810
- Подписан
- 11.12.2025
- Състав
- ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 212 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2810 гр. Бургас, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120100891 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и първа.
Образувано е по предявен от В. В. П. срещу М. К. М. и Г. К. К., иск за обявяване за окончателен на сключения на 26.10.2021 г. между ищеца и наследодателката на ответниците М. Г. К. предварителен договор, по силата на който М. Г. К. се е съгласила да сключи окончателен договор за продажба на наследство, с който да прехвърли на ищеца своята ½ ид. ч. от наследството останало от покойния баща Г. К. К., за сумата от 9000 лева, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Твърди се, че 26.10.2021 г. между ищеца и М. Г. К. е сключен предварителен договор за продажба на наследство, по силата на който М. Г. К. се е съгласила да сключи договор за продажба на наследство за своята ½ ид. ч. от наследството, в двуседмичен срок от снабдяване с документите за имотите включен в наследството, а ищецът се е съгласил да плати уговорената цена от 9000 лева, заплатена при сключване на предварителния договор в брой. Сочи се, че задължението за сключване на окончателен договор не е изпълнено приживе от М. Г. К., починала *** г., а след смъртта си нейни наследници по закон са децата на починалата през ** г. нейна сестра – ответниците по делото.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Г. К. К. е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Направено е възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие на лицето посочено в него като продавач, като се оспорва автентичността на подписа положен в процесния предварителен договор на мястото на продавача и се твърди, че същият не е 1 положен от М. Г. К. или е пренесен от друго място в съдържанието на договора. Сочи се, че първата страница на договора е неподписана, което също води до неговата нищожност. Като допълнителен аргумент за вероятната неавтентичност на договора се сочи наличието на висящо гр. д. № 6624/2023 г. на СГС с ищец З. Г., с идентичен адрес за пР.аване като този на ищеца по настоящото дело, идентични ответници и с предмет на делото сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, което според ответника е допълнителна индиция, че процесния предварителен договор е подправен. В условията на евентуалност са наведени твърдения, че след сключване на договора и полагането на подпис от М. Г. К. е променено цялото му съдържание – цена, срокове, условия за сключване. В условията на евентуалност, в случай, че възражението за нищожност е неоснователно, се протИ.поставя възражение за унищожаемост на договора, тъй като при сключването му М. Г.
К. не е могла да разбира или да ръководи действията си. Изложените твърдения в тази насока са, че от съдържанието на предватителния договор, според ответника, е видно, че е житейски нелогично 93 г. човек да сключи договор с подобни клаузи. В условията на евентуалност е направено възражение за унищожаемост на договора поради измама. В тази връзка се сочи, че М. Г. К. е била въведена в заблуждение относно съществени обстоятелства от значение за вземане на решение за сключване на процесния договор, индиция за което е ниската продажна цена от 9000 лева. В условията на евентуалност е направено възражение за задържане на имота, находящ се в гр. С., ул. *** до заплащане от ищеца на следните разходи направени в периода 2023 г. до предявяване на иска, а именно сумата от 6000 лева за вътрешно почистване и извозване на отпадъци до сметище в с. Р., 30000 лева за ремонт на покрив, 18000 лева за ремонт, възстановяване и боядисване на фасада на къща, 4000 лева за реставрация на балкон, 3500 лева за възстановяване на дворна ограда и 500 лева за орязване на смокиня в двора.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата М. К. М. е подала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се датата на сключване на предварителния договор, като се твърди, че посочената в договора дата е непротИ.поставима на ответницата, в качеството на универсален правоприемник на наследодателката, неподписал предварителния договор и се сочи, че за достоверна по отношение на ответницата следва да се счита датата на смъртта на наследодателката – *** г., на основание чл. 181 от ГПК. Направено е възражение за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, като се сочи, че между уговорената цена и цената на имотите съдържащи се в наследството има значителна нееквивалентност. В условията на евентуалност се протИ.поставя възражение за нищожност на договора поради липса на основание, като се твърди, че М. Г. К. е диагностицирана още 2004 г. с атеросклероза, енцефалопатия и прочее, при което е хоспитализирана по спешност на 19.01.2023 г. и е починала на *** г. В условията на евентуалност се прави възражение за нищожност на договора, като се твърди, че същият представлява привидна сделка прикриваща дарение, което поради чл. 226 ал. 1 от ЗЗД също се явява нищожно. В тази връзка се твърди, че е нищожна и клаузата на чл. 2 от предварителния договор, в който е посочено, че договора се явява разписка за платената цена. В условията на евентуалност е направено възражение за унищожаемост на договора с твърдения, че датата към която следва да се преценява способността на М. Г. К. да ръководи постъпките си е *** г. и към тази дата същата е била в тежко психично състояние, хоспитализаирана е на 18.01.2023 г. и е диагностицирана с деменция. Освен това се сочи, че неспособността да се ръководят постъпките произтича от самия договор, като е житейски нелогично 95 годишен човек да сключи договор с подобно съдържание – по желание на продавача договора е сключен в един екземпляр. Твърди се, че самото сключване на предварителен договор е индиция за неспособността на продавачката, тъй като според ответницата е логично да се сключи окончателен и сключването на предварителен се дължи на влошеното здравословно 2 състояние на продавачката, при което нотариусът би отказал да изповяда сделката. Излага се, че дори и да се приеме за релевантна датата посочена в договора, то и на тази дата продавачката не е разбирала какво върши. В условията на евентуалност се прави възражение за унищожаемост на договора поради измама, като се твърди, че продавачката е възрастна и неопитна в сключването на сделки, а ищецът я е въвел в заблуждение, за което индиция е предварителния договор предмет на гр. д. № 6624/2023 г. на СГС, от който и с просто око е видно, че е писан от едно и също лице, в един и същ стил, с идентични клаузи от адв. З. Г., който е ищец по делото пред СГС и от справка от СВп. е видно, че същият е придобивал през годините от различни хора, в различни населени места недвижими имоти по силата на завещания, констативни нотариални актове, решения по чл. 19 ал. 3 от ГПК.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявения иск. Представени са писмени бележки от 14.11.2025 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалните си представители, ответниците поддържат отговорите на исковата молба. Представени са писмени бележки от 24.11.2025 г., съответно 25.11.2025 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен двустранно подписан Предварителен договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, сключен на 26.10.2021 г. между М. Г. К., като продавач и В. В. П., като купувач, от който се установява, че продавачът се е задължил да сключи договор по чл.
212 ЗЗД, с нотариална заверка на подписите, с купувача, с който да прехвърли своята ½ ид. ч. от наследството оставено от нейния баща Г. К. К. /съгл. чл. 1 от договора/, а продавачът да заплати продажна цена от 9000 лева, която е заплатена при подписване на предварителния договор и страните са се уговорили същият да служи за разписка за плащането /съгл. чл. 2 от договора/. Съгласно чл. 3 от договора страните се съгласяват окончателния договор да бъде сключен в двумесечен срок след като продавачът снабди купувача с документи за имотите, включени в наследственото имущество, а именно – къща в гр. С., ул. ***, земеделска земя в гр. С. и лозе и трите в м-т „***“ /л. 5/.
Приети по делото са копия от медицинска документация, издадена на М. Г. К. /л. 44 – л. 47 и л. 373 – л. 457/.
От служебно извършената справка в НБДН се установява, че единствени наследници на М. Г. К. са децата на нейната покойна сестра – ответниците по делото.
Приети по делото са справки, че ответниците по делото са наследници на М. Г. К. и същите не са извършили отказ от наследството /л. 146, л. 198 и л. 199/.
Представени по делото са извлечения от банкови сметки на М. Г. К. /л. 78 – л. 82/.
От заключението на вещото лице А. А. по възложената съдебно-оценителна експертиза се установява, че имотите включени в притежаваната от М. Г. К. ½ ид. ч. от наследството оставено от нейния баща възлиза на обща стойност 2 027 196,78 лева /л. 251/.
От заключението на вещото лице Н. Р. по възложената съдебно-графологична експертиза и допълнителна съдебно-графологична експертиза се установява, че подписа в полето „продавач“ в Предварителен договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, сключен на 26.10.2021 г. между М. Г. К. и В. В. П. е положен от М. Г. К. и не е налице интелектуална подправка /л. 284 и л. 506/.
От заключението на вещото лице Г. В. по възложената съдебно-психиатрична експертиза /л. 549/ се установява, че към 26.10.2021 г. М. Г. К. е страдала от лек депресивен 3 епизод, но няма медицински данни да се е намирала в състояние, което да е повлияло върху способността за формиране на нормален мисловен процес. Към 18.01.2023 г. във връзка с прекаран от М. Г. К. инсулт вещото лице определя състоянието на обърканост като внезапно и остро настъпило, преди идването на спешна помощ, краткотрайно разстройство на съзнанието, което е попречило на същата да разбира и ръководи постъпките си. Към момента на смъртта на М. Г. К. на *** г. липсват медицински данни за състоянието , от които да може да се направи извод дали преди смъртта си е разбирала и могла да ръководи постъпките си. В съдебното заседание от 11.11.2025 г. вещото лице, на л. 567 гръб – л. 571, е дало обширна обосновка на заключението по зададени от страните и съда въпроси, като поддържа, че липсват медицински данни, от които може да бъде направен обоснован извод, че към 2021 г. М. Г. К. не е могла да разбира и ръководи постъпките си.
По инициатива на ищеца по делото е разпитан свидетелят Г. Е. /л. 302/, от чийто показания се установява, че по молба на ищеца, заедно с негов познат адв. З., през м.11.2021 г., свидетелят е отишъл в дома на М. Г. К., за да поправи казанчето за тоалетната .
Установява се, че на вратата сърдечно ги посрещнала жена, която се е представила за М., на видима възраст около 80 г. Установява се, че М. контактувала предимно с ищеца и интересът е бил насочен предимно към него, като говорили за мазила и същата се похвалила, че ищецът излекувал краката. По оценка на свидетеля, М. е била в мисловна и физическа кондиция, и добро настроение, като е разговаряла адекватно, не е била мърлява, носела е рокля, а апартаментът е бил приветлив.
По инициатива на ответниците по делото, по делегация пред РС – С., е разпитана свидетелката Ю. Р. /л. 245/, от чийто показания се установява, че същата е познавала и е виждала ежедневно М. Г. К. от 1968 г., която е леля на ответниците и сестра на Г.. Установява се, че Г. е починала през м.09.2021 г. и след погребението около 10.10.2021 г. свидетелката заминала с М. К. за гр. С.. Според възприятията на свидетелката М. К. е била неадекватна, тъй като на погребението на сестра си, дори не е осъзнала, че е на погребение и когато свидетелката занесла подавка, същата и заявила „Благодаря за хубавата почерпка, много хубаво тържество, а на входа и заявила „Ооо, на абитуриентска вечер ли сте тръгнали?“.
Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f213c498-514a-46ae-b684-4361b5b98d7a