Определение № 611 от 12.12.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. В., 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20251300500286 по описа за 2025 година

Делото е образувано по чaстна жалба от „СК“ООД, чрез адвокат Хр.М., с която моли съдът да отмени Определение №1362 от 18.08.2025г. по гр.д.

№1115/2024г. на Районен съд - В..

С обжалваното определение е отказано да се измени постановеното по делото р.ение в частта за разноските. Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно.

С р.ението по делото е уважен предявеният иск и са присъдени разноски за първоинстанционното производство. Жалбоподателят счита, че следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски за адв.възнаграждение, евентуално да бъдат намалени присъдените разноски в размер на 480лв.-адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Ответникът по жалба е подал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Счита, че няма основание за отмяна на обжалваното определение, и че няма основание разноските за адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв. да бъдат редуцирани или отхвърлени, тъй като Н. Л. Н. е материално затруднено лице и поведението му н е представлява злоупотреба с право. Посочва още, че договора за правна помощ е индивидуализиран. Прилага съдебна практика.

От данните по делото съдът констатира следното:

Пред Районен съд -В. е образувано гр.д. гр.д. №1115/2024г. като ищецът Н. Л. Н. е предявил иск срещу „С. К.“ООД по чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност сключен между страните договор за потребителски кредит от същия, с цена на иска- 5лв.- частичен от 101,11лв.

С Р.ението си Районен съд- В. е уважил иска за прогласяване на нищожност на процесния договор за кредит от 17.05.2024г.

Осъдил е „СК“ ООД да заплати на ищеца сума в размер на 101,11 лева, 1 ведно със законната лихва

Присъдил е в полза на ищеца разноски в размер на 2 20 лв.- разноски по делото за производството пред първата инстанция.

С молба по чл.248 ГПК ответникът „СК“ООД е поискал съдът да измени р.ението си в частта за разноските като му отхвърли или намали присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за предоставена безплатна правна помощ.

Районен съд - В. с обжалваното определение е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение като е приел, че се дължат разноски, в посочения размер , тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, и присъденото е в минимален размер. Приел е също така, че не е установено по делото материалното състояние на ищеца към датата на предявяване на иска и не е налице злоупотреба с право.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лег.мирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Районен съд е сезиран с иск за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит, с цена на иска- 5лв.частичен от 101,11лв.

Окръжен съд - В. след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото факти, намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредбата за адвокатските възнаграждения, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата за адвокатските възнагражденияминималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 400 лева.

От друга страна, след постановеното р.ение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 о т 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно р.ение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "лег.мни цели". Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или р.ение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на 2 конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на лег.мните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване от СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.01.2004 г. при определяне на отговорността за разноски в изпълнителното производство. Следователно с оглед на незадължителния за съда минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и при съобразяване на правната и фактическа сложност на процесното гражданско дело, както и извършените от защитата на взискателя процесуални действия, настоящият състав намира, че възнаграждението по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА следва да бъде определено наполовина.

За да формира този извод съдът съобразява фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и извършените действия от адвоката, упълномощен да представлява взискателя.

В случая е предявен иск за прогласяване за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит и частичен иск за сумата от 5 лева от 101,11 лева.

Както правилно е отбелязал районния съд, делото не е с фактическа и правна сложност, и присъденото е в минимален размер. Приел е също така, че не е установено по делото материалното състояние на ищеца към датата на предявяване на иска и не е налице злоупотреба с право.

Въпреки изложените аргументи, настоящият съдебен състав счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева следва да се намали в размер на 240 лева.

С оглед на горните съображения съдът намира, че следва да бъде изменено определението с правно основание чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Окръжен съд - В.

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение №1362 от 18.08.2025г. по гр.д. №1115/2024г. на Районен съд - В., с което е оставена без уважение молбата за изменение на р.ението в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Р.ение № 81/17.02.2025 г . в частта, в която са присъдени разноски на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004 с адрес: гр. С., бул. Ал. С*** за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК в размер на 480 лева с ДДС, КАТО НАМАЛЯВА този размер на 240 лева с ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. В., 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20251300500286 по описа за 2025 година

Делото е образувано по чaстна жалба от „СК“ООД, чрез адвокат Хр.М., с която моли съдът да отмени Определение №1362 от 18.08.2025г. по гр.д.

№1115/2024г. на Районен съд - В..

С обжалваното определение е отказано да се измени постановеното по делото р.ение в частта за разноските. Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно.

С р.ението по делото е уважен предявеният иск и са присъдени разноски за първоинстанционното производство. Жалбоподателят счита, че следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски за адв.възнаграждение, евентуално да бъдат намалени присъдените разноски в размер на 480лв.-адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Ответникът по жалба е подал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Счита, че няма основание за отмяна на обжалваното определение, и че няма основание разноските за адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв. да бъдат редуцирани или отхвърлени, тъй като Н. Л. Н. е материално затруднено лице и поведението му н е представлява злоупотреба с право. Посочва още, че договора за правна помощ е индивидуализиран. Прилага съдебна практика.

От данните по делото съдът констатира следното:

Пред Районен съд -В. е образувано гр.д. гр.д. №1115/2024г. като ищецът Н. Л. Н. е предявил иск срещу „С. К.“ООД по чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност сключен между страните договор за потребителски кредит от същия, с цена на иска- 5лв.- частичен от 101,11лв.

С Р.ението си Районен съд- В. е уважил иска за прогласяване на нищожност на процесния договор за кредит от 17.05.2024г.

Осъдил е „СК“ ООД да заплати на ищеца сума в размер на 101,11 лева, 1 ведно със законната лихва