Определение № 155 от 29.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Стара Загора, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500882 по описа за 2025 година Производството е по чл. 419, ал. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ц. М. П. против разпореждане за незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417, т. 2 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Твърди, че при сключването на договора не е имал право на преценка дали да сключи застраховка. Това е било изискуемо от кредитора условие за сключването на договора за кредит. Тази клауза била предварително включена в главницата по кредита. Това представлявало опит за заобикаляне на закона, защото това водело до значително оскъпяване на кредита, изразяващо се в начисляване на договорна лихва върху застрахователната премия. Частният жалбоподател счита, че явно е нарушен чл.22 ЗПК, което води до недействителност на сключения договор. Счита, че договорът противоречи конкретно на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, който изисква ясно посочен ГПР. В случая, в т.10 от договора кредиторът е посочил ГПР като абсолютна стойност, от която не може да се направи заключение какви елементи включва тя. В този смисъл е неясно дали застрахователната премия в размер на 1988,72 лв. са включени в ГПР. Счита, че от анализа на представените по делото доказателства в съвкупност със съдебната практика по други дела срещу кредитора с висока степен на вероятност могат да се посочат допълнителни основания за недействителност на договора за кредит.

Иска се съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждане от 27.08.2025 г., с което е допуснато незабавно изпълнение.

По делото е постъпила е частна жалба срещу определение № 3307 от 13.11.2025 г., с което е отхвърлено искането за спиране на незабавното изпълнение на заповед № 1740 от 27.08.2025 г.

Ответникът по частните жалби „Т.Б.А.б.“ ЕАД не взема становище.

1

Частните жалби са подадени в срок от легитимирано да обжалва лице.

Разгледана по същество първата жалба е основателна, а втората – недопустима. Съображенията на съда за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката относно задълженията на длъжника Ц. М. П. по договор за потребителски кредит от 06.02.2024 г. Издадена е заповед за изпълнение № 1740 от 27.08.2025 г., с която е разпоредено незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

Съгласно чл.419, ал.3 ГПК съдът отменя разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Видно от материалите по приложеното заповедно производство, заповедният съд, при издаване на заповедта за изпълнение, не е изразил изрично становище относно неравноправието на клаузите от договора за потребителски кредит, а предпоставка за допускане на незабавно изпълнение по аргумент на посочения по-горе текст е вземането да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Доколкото незабавното изпълнение е допуснато по заповед, издадена срещу потребител, съдът дължи проверка относно наличие за неравноправни клаузи.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Т.Б.А.б.“ ЕАД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги и изпълнителен лист срещу длъжника Ц. М. П. за сумата от 400,81 лв. за главница; 26,03 лв. за договорна лихва за периода от 25.12.2024 г. до 25.03.2025 г. и 156,92 лв. за мораторна лихва за периода от 25.12.2024 г. до 12.08.2025 г. Посочено е, че вземането е за задължение по договор за потребителски кредит от 06.02.2024 г. за сумата 900 лв. Твърдял е, че длъжникът не е изпълнил задълженията си за плащане на всички дължими погасителни вноски и затова претендира посочените по – горе суми, заедно с разноски по делото. Към заявлението е приложен документ - извлечение от счетоводните книги на банката.

Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1740 от 27.08.2025 г., в която е инкорпорирано разпореждането за допускане на незабавно изпълнение. Настоящият въззивен състав намира, че то е неправилно. В това производство проверката на заповедния съд за съществуването на претендираното вземане е ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали представеният документ е формално редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно нормата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК съдът е длъжен да провери и дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и да следи за 2 съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител.

В случая от представения договор за потребителски кредит и погасителен план, приложен към него, е видно, че отпуснатият кредит е посочен в размер на 900 лв., като към тази сума е прибавена сума в размер на 198,72 лв., описана като застрахователна премия по договор за застраховка „BANK ЖИВОТ АГЕНТ“, а общият размер на всички вноски, които трябва да плати потребителя, е 1401,68 лв., с включена договорна лихва. Сумата по застрахователната премия също е предоставена на потребителя като кредит от страна на банката, директно е преведена от кредитора на застрахователя, без да е предоставяна на кредитополучателя - длъжник. С това размерът на дължимата главница е увеличен с размера на застрахователната премия, като възнаградителната и мораторната лихва е начислена върху тази обща главница. В тази връзка следва да се посочи, че сключването на договор за застраховка създава друго правоотношение, различно от договора за потребителски кредит. По делото не е установено изрично съгласие как ще се погасява задължението, възникнало с плащането на застрахователната премия; ще се олихвява ли, с каква лихва и как това ще се отрази на ГПР, ако е уговорено, че това задължение се погасява като главницата. На потребителя следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин, в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. В случая това не е сторено. В процесния договор не е ясно, а и от погасителния план не може да се установи как е формиран посоченият ГПР от 59,58 % и какви конкретни компоненти включва. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР. Освен това, както бе посочено по-горе, от представените по делото договор за потребителски кредит, прави впечатление, че застрахователната премия е включена към главницата, а договорната лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както суми за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователните премии. Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат обосновани съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл.2 ЗПК.

На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа 3 цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин, в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. В случая това не е сторено, поради което уговорената клауза за застрахователна премия е недействителна съгласно чл.143, ал.1, т.19 и т.20 ЗЗП като неравноправна. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В случая тези предпоставки са налице, поради което е налице и основание за отмяна на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение на основание чл.419, ал.3 ГПК, което е самостоятелно основание, без да е свързано с предпоставките по чл.418, ал.2, изр. първо и ал.3 ГПК. Издаденият изпълнителен лист следва да бъде обезсилен, тъй като това е необходима последица на отмяната на разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение.

Правна последица на отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение е преустановяване на незабавното изпълнение до момента на разрешаването на спора с влязъл в сила съдебен акт, съответно до влизане в сила на заповедта за изпълнение. В този случай длъжникът няма да претърпи принудителното изпълнение преди спорът между страните да бъде решен в производството по чл.422 ГПК. Разпоредбата на чл.420 ГПК, уреждаща спирането на изпълнението, също води до отлагане на допуснатото незабавно изпълнение. Затова, при положение, че разпореждането за незабавно изпълнение е отменено, правният интерес от обжалването на определението, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение, е отпаднал. За частния жалбоподател е настъпил целеният от него ефект, а именно преустановяване на принудителното изпълнение. С оглед на тези съображения съдът намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като е без значение обстоятелството, че заповедният съд с обжалваното определение е отхвърлил искането за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело, тъй като взискателят вече няма да разполага с изпълнителен лист и ще бъдат налице основанията за прекратяване по чл.433, ал.1, т.3 ГПК.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 27.08.2025 г. за допускане на незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 3513/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, на вземане на „Т.Б.А.б.“ ЕАД в размер на 400,81 лв. по договор за потребителски кредит от 06.02.2024 г., 4 сключен с Ц. М. П. от гр. В., и ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Ц. М. П. против определение № 3307 от 13.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 3513/2025 г. поради липса на правен интерес от обжалване и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Определението може да бъде обжалвано в частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му пред Апелативен съд - Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Стара Загора, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500882 по описа за 2025 година Производството е по чл. 419, ал. 1 ГПК.