Решение № 2812 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2812 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100511686 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 19.04.2021г. по гр.д. № 24242/2019г. на СРС, I ГО, 48-ти състав ответникът „А Л К“ АД е осъден да заплати на Н. Л. В. и М. И. М., на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. суми от по 250 евро, представляващи обезщетения за закъснял полет № VBB4002, опериран от въздушния превозвач „А Л К“ АД от Ираклион, Гърция до София, България, определен за изпълнение по разписание на 07.05.2017 г. от 20,00 ч. местно време, ведно със законната лихва от предявяване на иска /30.04.2019 г./ до окончателното плащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „А Л К“ АД, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Въззивникът поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно какво обезщетение се претендира – за закъснение при излитане или закъснение при кацане на самолета. Поддържа, че по делото не се установява наличието на облигационно правоотношение по сключен между страните договор за въздушен превоз. Навеждат се доводи, че по делото не са представени писмени доказателства ищците да са закупили билет или че са в списъка на пътниците, допуснати до борда на самолета, като е представен единствено ненаименован документ на чужд език, който не следвало да се обсъжда като доказателство. Твърди, че в Закона за гражданското въздухоплаване и в Регламет (ЕС) № 1321/2014г. на Комисията не се съдържа изискване за съхранение на списъка на пътниците, а в Регламент (ЕС) № 965/2012г. на 1

Комисията се изисква информацията във връзка с подготовката и изпълнението на полетите да се съхранява в продължение на три месеца. С оглед изложеното поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приложил правилото на чл. 161 от ГПК, като е приел за доказано, че ищците са били част от пътниците на процесния полет. Твърди, че не е доказано закъснението на полета с повече от три часа. Моли съда да отмени решението, като отхвърли исковете, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите Н. Л. В. и М. И. М., в депозиран отговор оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Твърдят, че наличието на договорно правоотношение между страните не е предпоставка за възникване на отговорността на ответника по Регламент /ЕО/ 261/2004г. Сочат, че по делото са представени бордни карти, с които се удостоверяват правата на ищците да пътуват с процесния полет. Навеждат доводи, че правилно е било приложено правилото на чл. 161 от ГПК поради непредставяне от страна на ответника на изискания от съда по реда на чл. 190 от ГПК списък на пътниците в самолета.

Излагат, че закъснението на полета е доказано с официален документ от летищните власти, което не е било поставено под съмнение от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Поддържат, че първоинстанционното решение е съобразено с европейското законодателство и формираната въз основа на него практика на Съда на ЕС. Молят съда да потвърди решението, с присъждането на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по предявени от Н. Л. В. и М. И. М. срещу „А Л К“ АД искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 250 евро, представляващи обезщетения за закъснял полет № VBB4002, опериран от въздушния превозвач „А Л К“ АД от Ираклион, Гърция до София, България, определен за изпълнение по разписание на 07.05.2017г. от 20,00 ч. местно време, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите за нередовност на исковата молба ищците ясно са индивидуализирали претендираното тях вземане по 2 основание и размер. В исковата молба са изложени конкретни доводи за закъснение на полета с повече от три часа при крайния му пункт на пристигане.

В отговора на исковата молба са наведени доводи за липса на облигационно правоотношение между страните, както и че по делото не е доказано закъснение на процесния полет.

По делото е представен договор за организирано туристическо пътуване № HER70504AW от 28.04.2017г., с което „ТА С.“ ЕООД в качеството си на туроператор се задължава да организира и проведе с участието на ищците туристическо пътуване до остров Крит, Гърция за периода от 04.05.2017г. до 07.05.2017г. В приложение № 1 към договора е посочено, че от и до дестинацията ще бъде пътувано с чартърен полет с превозвач – „А Л К“ АД, като в раздел „полетно разписание“ е отбелязано време за връщане в България – 07.05.2017г., отлитане в 20:00 часа и приземяване в 21:15 часа, както и номер на полета - VBB 4002.

По делото са представени бордни карти на името на ищците, издадени от Г.Х. за полет ББ / VBB/ 4002 от Хераклион до София с час на заминаване:

20:00 часа.

Представена е служебна бележка от Гражданска авиационна администрация, Ираклион, Международно летище „Никос Казандзакис“ от 08.05.2017г., с която се удостоверява, че полет ББ / VBB/ 4002, определен за изпълнение по разписание на 07.05.2017 г., фактически е излетял на 08.05.2017г. в 03:30 часа местно време, поради технически проблем със самолета.

Установява се, че ищците са инициирали рекламационно производство спрямо ответника във връзка със закъснение на полета над три часа спрямо разписанието за пристигане до крайната дестинация.

С определение от 26.01.2021г. първоинстанционният съд е задължил ответника по реда на чл. 190 от ГПК да представи в едноседмичен срок от получаване на определението заверен препис от списък на пътниците за процесния полет ББ /VBB/ 4002 от 07.05.2017г. В указания срок изисканият документ не е бил представен от задължената страна.

С решението си първоинстанционният съд е приел, че тъй като ответникът не е представил изискания му списък на пътниците, на основание чл. 161 от ГПК следва да бъде прието за доказано, че ищците са били част от пътниците на полет ББ /VBB/ 4002. С оглед това, както и представените бордни карти на тяхно име и договор за туристическа услуга, съдът е достигнал до извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет процесния въздушен полет. Приел е, че от представената по делото служебна бележка от летищните власти на международно летище „Никос Казандзакис“ се установява закъснение на полета повече от три часа, за което ответникът дължи обезщетение в размер на 250 евро за всеки от ищците.

Настоящият съдебен състав намира решението за правилно и законосъобразно, като съдът препраща към мотивите на СРС по реда на чл.

3

272 ГПК. С оглед изложеното в жалбата, следва да се отбележи следното:

С Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година са създадени правила, целящи защита на правата на пътниците в случай на отказан достъп до борда на самолета, отмяна на полет или негово закъснение. За разлика от хипотезите на отказан достъп до борда и отмяна на полет /чл. 4, ал. 3 и чл. 5, ал. 1, б. „в“ от регламента/, по отношение на случаите на закъснение на полет не е изрично предвидено заплащане на обезщетение. Съгласно т. 2 решение от 19.11.2009г. по съединени дела C-402/07 и C-432/07 на съда на ЕС, което е задължително за българския съд на основание чл. 633 от ГПК, членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъсН. полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този Регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Съгласно чл. 3, пар. 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, Регламентът се прилага за пътници, които имат потвърдена резервация за съответния полет и освен в случая с отмяната, посочен в член 5, се явят на гишето за регистрация, в посочен от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент час, или ако такъв не е посочен - не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане.

С оглед изложеното, предпоставките за възникване на правото на обезщетение при закъснение на полет по Регламент (ЕО) № 261/2004 включват наличието на потвърдена резервация за съответния полет, явяване на гишето за регистрация, както и закъснение на полета с повече от три часа.

С решение 21.12.2021г. по съединени дела C‑146/20, C‑188/20, C‑196/20 и C‑270/20, Съдът на ЕС в отговор на поставения преюдициален въпрос е посочил, че член 3, параграф 2, буква „а“ от регламента трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът разполага с „потвърдена резервация“ по смисъла на тази разпоредба, когато туроператорът предава на този пътник, с когото е договорно обвързан, „друго доказателство“ по смисъла на член 2, буква „ж“ от този регламент, което съдържа обещание за превоза му с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място и часове на излитане и пристигане и номер на полет, дори ако туроператорът не е получил потвърждение от съответния въздушен превозвач за часовете на излитане и пристигане на този полет. В конкретния случай, полетът на ищците е част от организирано туристическо пътуване по договор № HER70504AW от 28.04.2017 г., проведено от туроператор „ТА С.“ ЕООД. В приложение № 1 към договора, в раздел „полетно разписание“ са посочени дата, номер и час на излитане и приземяване, съвпадащи с процесния полет – 07.05.2017 г., VBB 4002, Ираклион, 20:00 часа и 21:15 часа, като е отбелязано, че полетът ще бъде осъществен от ответника – „А Л К“ АД. С оглед на това, приложението се явява „друго доказателство“ по смисъла на член 2, буква „ж“ от регламента за 4 потвърдена резервация. Отделно на ищците са издадени поименни бордни карти за полета. Тези документи удостоверяват правото им да се качат на борда на самолета и издаването им по необходимост е предпоставено от проверка на правата на ищците да пътуват с конкретния полет, поради което също притежават белезите на „друго доказателство“ за потвърдена регистрация за полета. Действително бордните карти не са издадени от ответника, но това съответства на обичайната търговска практика този вид документи да се издават не от самия превозвач, а от оператора за наземно обслужване, какъвто Г.Х. се явява.

Следва да се отбележи, че с оглед доказване на обстоятелството, че ищците са били пътници на процесния полет ББ /VBB/ 4002, по тяхно искане СРС е изискал от ответника на основание чл. 190 от ГПК списък на пътниците на процесния полет, който обаче не е бил представен. С оглед неизпълнение на дадените указания, първоинстанционният съд правилно е приложил санкцията на чл. 161 от ГПК, като е приел за доказан неизгодния за ответника факт, че ищците са били част от пътниците на борда на процесния полет.

Дори да се приеме, че ищецът е нямал изрично задължение да съхранява списъка на пътниците, следва да се посочи, че претенциите на ищците по рекламационното производство са постъпили при него още на 16.06.2017г. – по малко от два месеца след полета. В този смисъл, при знанието, че към него са отправени искания за заплащане на обезщетение във връзка със закъснял полет, преждевременното унищожаване или несъхраняване на списъка на пътниците на закъсН.я полет е поведение, което затруднява потребителите в процеса на доказване на претенциите им. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че в отговор на оплакванията на ищците, на 04.07.2017г. по електронна поща ответникът е заявил, че причините за забавяне на полета е в резултат на извънредни обстоятелства, които не биха могли да бъдат избегнати, поради което не дължи обезщетение. Ответникът обаче не е оспорил, че ищците са пътували с процесния полет. Във връзка със случая, до ответника са изпращани и писма от компетентната авиационна администрация на Република Гърция – от 08.06.2017 г. и 11.08.2017 г., като отново не е било оспорено, че ищците са били пасажери на полета. С оглед приетото за установено присъствие на ищците на процесния полет по необходимост следва, че ищците са имали „потвърдена резервация“ за полета, че е изпълнено условие да са се явили за регистрация, както и че са пътували с процесния полет, като наведеното възражение, че ищците не са били част от пътниците на полета се явява неоснователно.