Решение № 269 от 16.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Перник, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. И.ова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200623 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-1158-000705 от 25.03.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 пр.1 от ЗДвП, на И. В. З. с ЕГН ********** от гр. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева/102,26 евро/ и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 05.12.2024 г.

Недоволен от НП е останал наказаният З., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, както и че не е извършил посоченото нарушение, тъй като автомобилът е служебен и не е знаел, че не е регистриран по съответния ред. Иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Същият не е открит на посочения в жалбата адрес, въпреки двукратното призоваване, като ход на делото е даден съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание.

В съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 05.12.2024 г., около 11:35 часа, в община Перник, на път I-6, км 84,45, в посока на движение от с. Драгичево към п.в. „Хумни дол“, срещу гара „Метал“, жалбоподателят И. В. З. управлявал товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № ********, собственост на „Коректстрой ММ“ с Булстат ********. При извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник било установено, че управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред, като същото било с временна австрийска регистрация и с изтекъл срок на валидност на свидетелството за регистрация, видно от СРМПС № ********, образец Австрия.

За констатираното нарушение на място бил съставен АУАН серия GA № 3284393/05.12.2024 г. от мл. автоконтрольор Б. В. Б. при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, в присъствието на свидетеля Ц. В. Б.. В акта било посочено, че с описаното деяние жалбоподателят е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя на 05.12.2024 г., като в него не са отразени възражения. Имуществени вреди от нарушението не са посочени.

Материалите по случая били изпратени на Районна прокуратура – Перник, където била образувана прокурорска преписка рег. № 137/2025 г. С постановление от 17.03.2025 г. прокурор при Районна прокуратура – Перник отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорската преписка.

Въз основа на съставения АУАН серия GA № 3284393/05.12.2024 г. и постановлението на Районна прокуратура – Перник от 17.03.2025 г. по прокурорска преписка № 137/2025 г., началник група в ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ – Перник издал обжалваното наказателно постановление № 25-1158-000705/25.03.2025 г. С него, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя И. В. З. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С наказателното постановление е отразено и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като намери, че същите са достатъчни за изясняване на фактите по делото.

В съдебното производство актосъставителят Б. В. Б. потвърди, че е съставил процесния АУАН, че положеният подпис за актосъставител е негов, както и че поддържа констатациите в акта. Свидетелят Ц. В. Б. заяви, че си спомня случая, като посочи, че бил спрян за проверка товарен автомобил с временна австрийска регистрация и с изтекло свидетелство за регистрация, 2 който не бил регистриран по надлежния ред в определения срок. Свидетелят уточни, че в свидетелството за регистрация било посочено от кога до кога е валидно, като към момента на проверката датата на валидност била изтекла.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни, логични и съответстващи на писмените доказателства по делото. Актосъставителят Б. В. Б. потвърждава съставянето на АУАН и поддържа отразените в него констатации, а свидетелят Ц. В. Б. излага конкретни спомени за извършената проверка, като сочи, че автомобилът е бил с временна австрийска регистрация и с изтекъл срок на валидност на свидетелството за регистрация. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават тези констатации. Жалбоподателят не оспорва пряко обстоятелството, че е управлявал превозното средство на посочените дата и място, както и че свидетелството за регистрация е било изтекло.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата. Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Процесният АУАН е съставен на 05.12.2024 г., а НП е издадено на 25.03.2025 г., т.е. преди изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта. Обстоятелството, че по преписката е постановен отказ от 17.03.2025 г. на прокурор при РП – Перник да се образува досъдебно производство, не променя този извод, доколкото и след постановяването му НП е издадено своевременно.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за общественно ползване, се допускат само моторни превозни 3 средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, в редакцията му към датата на извършване на нарушението, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

По делото безспорно се установи, че на 05.12.2024 г., около 11:35 часа, в община Перник, на път I-6, км 84,45, в посока на движение от с. Драгичево към п.в. „Хумни дол“, срещу гара „Метал“, жалбоподателят И. В. З. е управлявал товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № ********, собственост на „Коректстрой ММ“ с Булстат ********. При извършената проверка било установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, доколкото същият е бил с временна австрийска регистрация, като срокът на валидност на свидетелството за регистрация СРМПС № ********, образец Австрия, е бил изтекъл.

Тези факти се установяват от съставения АУАН серия GA № 3284393/05.12.2024 г., който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, като по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават отразените в него фактически констатации. Напротив, същите се подкрепят и от събраните в съдебното производство гласни доказателствени средства. Актосъставителят Б. В. Б. потвърждава, че е съставил процесния АУАН и поддържа констатациите в него. Свидетелят Ц. В. Б. заявява, че си спомня случая, като сочи, че бил спрян за проверка товарен автомобил с временна австрийска регистрация и с изтекло свидетелство за регистрация, който не бил регистриран по надлежния ред в определения срок. Същият свидетел уточнява, че автомобилът бил с чуждестранна регистрация, чието време било изтекло, както и че в свидетелството за регистрация било посочено от кога до кога е валидно, като към момента на проверката датата на валидност била изтекла.

Изложеното сочи, че към момента на управлението и проверката процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, поради което са осъществени признаците от обективна страна на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По отношение на субективната страна на нарушението съдът намира, че същата също е налице. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което нарушението може да бъде извършено както умишлено, така и по непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто настоящият не е, доколкото чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазлива форма на вината.

В случая възражението на жалбоподателя, че не е знаел за изтичане на 4 валидността на регистрацията, не изключва вината му. Не се касае за обстоятелство, което е било недостъпно за водача или установимо единствено чрез справка в информационните масиви на МВР. Напротив, по делото се установи, че автомобилът е бил с временна австрийска регистрация, а срокът на валидност е бил отразен в самото свидетелство за регистрация. Именно от този документ контролните органи са установили, че срокът на валидност е изтекъл. От показанията на свидетеля Ц. В. Б. се установява, че в свидетелството за регистрация е било посочено от кога до кога е валидно, като към момента на проверката датата на валидност вече е била изтекла.

При тези данни жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да се запознае със съдържанието на документите на автомобила преди да го управлява по път, отворен за обществено ползване. Обстоятелството, че автомобилът е служебен и не е негова собственост, не освобождава водача от задължението му да се увери, че управляваното от него МПС е допуснато до движение по надлежния ред. Още повече че се касае за МПС с чуждестранна временна регистрация, при което валидността на разрешението за движение е ограничена със срок и този срок е бил отразен в документа, наличен при проверката.

Следователно, дори да се приеме, че жалбоподателят действително не е знаел за изтичането на валидността на регистрацията, това незнание се дължи на неполагане на дължимата грижа. Водачът е могъл да предвиди противоправния резултат, ако беше извършил необходимата и обичайна проверка на документите на автомобила преди управлението му. Ето защо съдът приема, че нарушението е извършено най-малкото при форма на вина непредпазливост, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.