Определение № 1801 от 15.12.2025, Административен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1801

Ямбол, 15.12.2025 г.

Административният съд - Ямбол - , в закрито заседание в състав:

Председател:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

Членове:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

СТОЯН ВЪЛЧЕВ като разгледа докладваното от съдията Стоян Вълчев административно дело № 468/2025 г. на Административен съд - Ямбол, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по протест на И. К. К.-младши прокурор при Районна прокуратура-Ямбол и по жалба на Ж. А. А. от [населено място] против чл.2, ал.1, ал.1а и ал.1б, чл.15, т.5, чл.29 и чл.33а, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 за обществения ред на територията на Община Стралджа, изменена с Решение №286, т.11 от дневния ред, обективирано в Протокол №26 от проведено на 30.10.2025 г. заседание на Общински съвет-[населено място].

С жалбата е направено искане за спиране действието на оспорените разпоредби до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

В дадения им срок останалите страни не са взели становище по направеното искане.

С определението за насрочване на делото за приети представените доказателства.

След като се запозна с искането, доказателствата по делото и приложимия закон, настоящият състав приема следното.

Обжалваната наредба е акт с нормативен характер и има многократно правно действие, насочено към неопределен кръг адресати и е акт по прилагане на закон, поради което искането за спиране на изпълнението му е допустимо по аргумент от чл.190, ал.1 АПК, но разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл.166, ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 АПК.

Според последния при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1 АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Понастоящем предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, а именно чл.190, ал.1 АПК, докато спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение при наричие на посочените предпоставки и за ограничен период от време, т.е. до влизането в сила на решението.

В разглежданата хипотезаа на специална норма на чл.190, ал.1 АПК, при която предварително изпълнение на административният акт е допуснато по силата на самия закон, издаващият акта орган не е длъжен да обосновава материално-правните предпоставки на чл.60 АПК, които се предполагат доколкото общественият интерес е надделяващ.

Разпоредбата на чл.166, ал.2 АПК урежда законовите предпоставките за спиране на предварителното изпълнение.

Според тях съдът може да спре изпълнението на акта, единствено ако се установи, че допуснатото по закон предварително изпълнение на акта може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В тежест на жалбоподателя е да обоснове наличие на свой интерес, равен по значимост на държавния или обществения, като спиране е допустимо само въз основа на нови обстоятелства.

В случая мотивираният интерес на жалбоподателя не е съпоставим и противопоставим на обществения интерес.

Твърденията на жалбоподателя, че продължаващото действие на измененията от оспорената наредба до приключване на делото ще доведе до значителни и трудно поправими вреди, изразяващи се в: трайно въздействие върху религиозния, културния и обществен живот в общината, поради постоянния риск от санкции при всяко събитие свързано с озвучаване; риск от изземване и фактическа конфискация на озвучителни уреди, използвани за религиозни, семейни, културни и професионални цели, при което загубата на собственост и разходите за възстановяване са трудно поправими; опасност от налагане на наказание „временно лишаване от право да се упражнява дейност или професия“, което може да доведе до загуба на доходи, клиенти и работни места, а тези последици трудно се преодоляват дори при последваща отмяна на разпоредбите и ежедневни икономически вреди за домакинства и малки стопанства, които разчитат на пътни превозни средства с животинска тяга, поради общата забрана за движение в широк часови диапазони, са неоснователни, необосновани и недоказани.

На първо място изложените съображения са бланкетни и преповтарят приетите разпоредби, без да е вложена конкретика в тях.

На второ място се касае за хипотетични предположения, които не могат да надделеят над защитавания обществен интерес за опазване на реда в населеното място и спокойствието на гражданите.

На трето място не се посочват и липсват нови обстоятелства, които да са основание на направеното искане за спиране на изпълнението.

На четвърто място чл.195, ал.2 АПК предвижда, че правните последици от обявен за нищожен или отменен като унищожаем подзаконов нормативен акт се уреждат служебно от компетентния административен орган в срок не по-дълъг от три месеца след влизане на решението в сила. В разпоредбата е предвиден специален ред за уреждане на правните последици от отменените или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В тази връзка предметното съдържание на понятието "правни последици" включва преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на акта, респ. обявяването му за нищожен; преценка на правата, придобити, изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен нормативен акт и преценка на обезщетението за имуществени или неимуществени вреди за нарушени права от прилагането на акта за периода до отмяната му или обявяването му за нищожен. В този смисъл няма основание за спиране на действието на оспорения акт, след като е налице специален ред за уреждане на последиците при неговата отмяна.

Не на последно място трябва да се посочи, че оспорващия може да се позовава на нарушаване на негови лични права и интереси, но не на чужди такива, както се прави в случая и за което същият не е оправомощен.

Предвид посоченото направеното искане е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Ж. А. А. от [населено място], обл.Ямбол, [улица], чрез адвокат Д. А. А. от АК-Ямбол, със съдебен адрес: [населено място], ул.* за спиране действието на чл.2, ал.1, ал.1а и ал.1б, чл.15, т.5, чл.29 и чл.33а, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 за обществения ред на територията на Община Стралджа, изменена с Решение №286, т.11 от дневния ред, обективирано в Протокол №26 от проведено на 30.10.2025 г. заседание на Общински съвет-[населено място], до влизане в сила на решението.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7–дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове: