Определение № 815 от 04.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 815 гр. Варна, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Маргарита П. Димитрова като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20253100601773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХII от НПК и е инициирано с частен протест от районен прокурор на ОП, гр.Варна, срещу определение № 5449 от проведено на 04.11.2025 г. разпоредително заседание по НОХД № 4862/2024 г. по описа на Районен съд, гр. Варна, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата, на основание чл.249, ал.1 и ал.2 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

В протеста се сочи, че така постановеното определение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и изтъкнатите доводи от съда не съответстват на неговото съдържание, тъй като престъплението по чл.183,ал.4 от НК е описано като период на извършване и като размер на неизплатените месечни вноски на дължимата издръжка.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:

Частният протест е подаден от надлежна страна, в установения срок, поради което е допустим, като разгледан по същество, настоящия съд го намери за неоснователен, поради следните съображения:

Производството по НОХД № 4862/2024 г. по описа на Районен съд, гр.Варна е започнало с внасяне на обвинителен акт срещу В. Й. Б., предаден на съд за престъпление по чл.183,ал.4 от НК.

С разпореждане делото е било насрочено в за разпоредително заседание на 04.11.2025 г.

В посоченото заседание съдът е дал ход на разпоредителното заседание, като след изслушване на страните и без да са навеждани оплаквания от подсъдимия е произнесено и определението предмет на настоящото производство. В атакуваното определение е прието, че „на досъдебна фаза е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като в обвинителният акт от фактическа страна отсъстват мястото на извършване на престъплението според съда – местоживеенето на децата чиято издръжка се дължи, както и не са уточнени отделните периоди на извършване на деянията. В подкрепа на този си извод 1 съдът е цитирал обстойни извадки от обвинителния акт, които не е нужно да се преповтарят.

Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, определението на съда по чл.248, ал.1, т.3 от НПК подлежи на обжалване по реда на гл.XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно-липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като същите изрично са посочени от законодателя в чл.249, ал.4 от НПК. На следващо място, както е посочил и ВРС в тази насока следва да се съблюдава и задължителната за съдилищата, респективно за прокуратурата тълкувателна практика, коя е цитирана коректно.

В конкретния случай ВРС обосновано е приел, че е налице нарушение правото на защита на обвиняемия /подсъдимия/ изразяващо се в неясно обвинение. Извода намира опора и в материалите по делото.

Обвинителният акт, като единство на обстоятелствена /фактическа/ и заключителната част, не съдържа всички необходими реквизити, - обстоятелства и факти, годни да очертаят предмета на доказване в съдебното производство.Достатъчно ясно са описани време, място, начин на извършване на престъплението от обвиняемия. вредите. От описанието в обстоятелствената част на обв.акт не е ясно къде е следвало обвиняемия да изпълнява паричните си задължения. А в чл. 68, б.“а“ ЗЗД доколкото приложените съдебни решения не съдържат този елемент е посочено ,че това е местоживеенето на кредитора. На следващо място след като е посочен период на извършване на деянията, който като брой месеци е по голям от броя на месечните вноски, то това означава, че прокурора въпреки, че сам в протеста твърди, че са налице плащания, то те не са съобразени както от фактическа страна ,така и в диспозитива. Дори и да е налице само едно плащане, а те в случая очевидно са повече, то e налице разкъсване на общия период и следва деянията да се групират ясно и коректно. В тази връзка в правния анализ отсъства необходимата обосновка защо неизплатената издръжка за времето, когато спрямо подсъдимия не е бил налице влязъл в сила съдебен акт се явява „повторност“ по смисъла на чл.28 от НК.

Съгласно горното, контролната съдебна инстанция не споделя възраженията на прокуратурата, че не са допуснати процесуалните нарушения, посочени от законодателя в атакуваното определение на съда. Въззивната съдебна инстанция установи в изготвения обвинителен акт горните пороци, правилно систематизирани и от ВРС, и същите поставят в невъзможност подсъдимия да разбере в какво го обвиняват и да се защитава по повдигнатото обвинение. Извода относно наличието на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила по чл.249, ал.4 от НПК, довело до нарушаване на правата на обвиняемия,, респективно към настоящия момент подсъдимия е правилен и законосъобразен с оглед задълженията на съда в тази фаза на процеса. Определението на ВРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено, и делото изпратено на прокуратурата за отстраняване на посочените нарушения.

Водим от горното и на основание чл.345, ал.1, вр. чл.249, ал.3 от НПК, Окръжен съдВарна 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5449 от 04.11.2025 г. по НОХД № 4862/2024 г. по описа на Районен съд, гр. Варна, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата, на основание чл.249, ал.1 и ал.2 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 815 гр. Варна, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Маргарита П. Димитрова като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20253100601773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХII от НПК и е инициирано с частен протест от районен прокурор на ОП, гр.Варна, срещу определение № 5449 от проведено на 04.11.2025 г. разпоредително заседание по НОХД № 4862/2024 г. по описа на Районен съд, гр. Варна, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата, на основание чл.249, ал.1 и ал.2 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

В протеста се сочи, че така постановеното определение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и изтъкнатите доводи от съда не съответстват на неговото съдържание, тъй като престъплението по чл.183,ал.4 от НК е описано като период на извършване и като размер на неизплатените месечни вноски на дължимата издръжка.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:

Частният протест е подаден от надлежна страна, в установения срок, поради което е допустим, като разгледан по същество, настоящия съд го намери за неоснователен, поради следните съображения:

Производството по НОХД № 4862/2024 г. по описа на Районен съд, гр.Варна е започнало с внасяне на обвинителен акт срещу В. Й. Б., предаден на съд за престъпление по чл.183,ал.4 от НК.

С разпореждане делото е било насрочено в за разпоредително заседание на 04.11.2025 г.

В посоченото заседание съдът е дал ход на разпоредителното заседание, като след изслушване на страните и без да са навеждани оплаквания от подсъдимия е произнесено и определението предмет на настоящото производство. В атакуваното определение е прието, че „на досъдебна фаза е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като в обвинителният акт от фактическа страна отсъстват мястото на извършване на престъплението според съда – местоживеенето на децата чиято издръжка се дължи, както и не са уточнени отделните периоди на извършване на деянията. В подкрепа на този си извод 1 съдът е цитирал обстойни извадки от обвинителния акт, които не е нужно да се преповтарят.

Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, определението на съда по чл.248, ал.1, т.3 от НПК подлежи на обжалване по реда на гл.XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно-липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като същите изрично са посочени от законодателя в чл.249, ал.4 от НПК. На следващо място, както е посочил и ВРС в тази насока следва да се съблюдава и задължителната за съдилищата, респективно за прокуратурата тълкувателна практика, коя е цитирана коректно.

В конкретния случай ВРС обосновано е приел, че е налице нарушение правото на защита на обвиняемия /подсъдимия/ изразяващо се в неясно обвинение. Извода намира опора и в материалите по делото.

Обвинителният акт, като единство на обстоятелствена /фактическа/ и заключителната част, не съдържа всички необходими реквизити, - обстоятелства и факти, годни да очертаят предмета на доказване в съдебното производство.Достатъчно ясно са описани време, място, начин на извършване на престъплението от обвиняемия. вредите. От описанието в обстоятелствената част на обв.акт не е ясно къде е следвало обвиняемия да изпълнява паричните си задължения. А в чл. 68, б.“а“ ЗЗД доколкото приложените съдебни решения не съдържат този елемент е посочено ,че това е местоживеенето на кредитора. На следващо място след като е посочен период на извършване на деянията, който като брой месеци е по голям от броя на месечните вноски, то това означава, че прокурора въпреки, че сам в протеста твърди, че са налице плащания, то те не са съобразени както от фактическа страна ,така и в диспозитива. Дори и да е налице само едно плащане, а те в случая очевидно са повече, то e налице разкъсване на общия период и следва деянията да се групират ясно и коректно. В тази връзка в правния анализ отсъства необходимата обосновка защо неизплатената издръжка за времето, когато спрямо подсъдимия не е бил налице влязъл в сила съдебен акт се явява „повторност“ по смисъла на чл.28 от НК.

Съгласно горното, контролната съдебна инстанция не споделя възраженията на прокуратурата, че не са допуснати процесуалните нарушения, посочени от законодателя в атакуваното определение на съда. Въззивната съдебна инстанция установи в изготвения обвинителен акт горните пороци, правилно систематизирани и от ВРС, и същите поставят в невъзможност подсъдимия да разбере в какво го обвиняват и да се защитава по повдигнатото обвинение. Извода относно наличието на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила по чл.249, ал.4 от НПК, довело до нарушаване на правата на обвиняемия,, респективно към настоящия момент подсъдимия е правилен и законосъобразен с оглед задълженията на съда в тази фаза на процеса. Определението на ВРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено, и делото изпратено на прокуратурата за отстраняване на посочените нарушения.

Водим от горното и на основание чл.345, ал.1, вр. чл.249, ал.3 от НПК, Окръжен съдВарна 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5449 от 04.11.2025 г. по НОХД № 4862/2024 г. по описа на Районен съд, гр. Варна, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата, на основание чл.249, ал.1 и ал.2 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3