Решение № 188 от 18.09.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. С., 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.П.Р. при участието на секретаря А.Е.А. като разгледа докладваното от Н.П.Р. Гражданско дело № 20254150100824 по описа за 2025 година

Искове с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.

Ищцата Т. М. Д. твърди, че с ответника са родители на малолетните деца Б. Б. Б. и Р. Б. Б., родени по време на съвместното им съжителството, както и че от средата на март 2025 г. живеят при условията на трайна фактическа раздяла. Твърди, че от раздялата им изключително само тя полага грижите за отглеждане и възпитание на двете деца и само тя осигурява тяхната издръжка с помощта на нейните роднини. Сочи, че ответникът работи в Г., където работи и получава трудово възнаграждение около 2100 евро, но към момента пребивава в България на адреса, посочен в молбата. Посочва, че между 24.06.2025 г. и 14.10.2025 г. работела с трудово възнаграждение около 1900 лева средномесечно, а от 30.10.2025 г. е регистрирана съм като безработна, търсеща работа, без право на обезщетение. Не притежава имоти, от които да реализира доходи като наем, рента и т.н. За издръжката на децата разчита на нейните баба, майка, брат и леля, които ми помагат е парични суми, с храна и с грижи за децата. Навежда твърдение, че ответникът е в трудоспособна възраст, има квалификацията на майстор- строител, не дължи издръжка на други лица, не страда от хронични заболявания и не е изпадал временно или постоянно в пълна или в частична невъзможност да се труди, както и не заплаща наем за ползваното от него жилище, което е съсобствено между него и негови роднини. В случая се касаело за безусловно задължение за заплащане на издръжка на малолетно дете. Твърди, че детето Б. е редовен ученик в СУ „Д.Б.”- С. за учебната 2025/2026 г., а детето ни Р. посещава филиала на ЦДГ „К.М.“- С. в село Б.С.. Двете деца имат присъщите на възрастта им нужди от храна, облекло, обувки, играчки, достъп до интернет и до образователни програми. Затова предявява исковете, с които желае ответника да бъде осъден да заплаща на децата, чрез тяхната майка и законен 1 представител Т. М. Д. ежемесечна издръжка в размер на 450 лева или 230,08 евро за детето Б. и 400 лева или 204,51 евро за детето Р.. Претендира и на основание чл.149 от СК ответникът да бъде осъден да заплати издръжка за минало време на двете деца за периода от 15.03.2025 г. до 20.12.2025 г. както следва: на детето Б.- в размер на 4267,46 лева, от които 232,16 лева издръжка за периода 16-31.03.2025 г. (450 лева:31 дни в месец март=14,51 лева дневна издръжка х 16 дни за периода 16-31.03.2025 г.), 3600 лева издръжка за периода 01.04.2025 г.- 30.11.2025 г. (450 лева х 8 месеца) и 435,30 лева издръжка за периода 01.12.-30.12.2025 г. (450 лв: 31 дни в месец декември=14,51лв дневна издръжка х 30 дни до датата на завеждане на делото за периода 01.12.30.12.2025 г.); а за детето Р. - в размер на 3793,45 лева, от които 206,45 лева издръжка за периода 16-31.03.2025 г. (400 лева:31 дни в месец март= 12,90 лева дневна издръжка х16 дни за периода 16-31.03.2025 г.), 3200 лева издръжка за периода 01.04.2025 г.- 30.11.2025 г. (400 лева х 8 месеца) и 387 лева издръжка за периода 01.12.-30.12.2025 г. (4000 лева: 31 дни в месец декември=12,90 лева дневна издръжка х 30 дни до датата на завеждане на делото за периода 01.12.30.12.2025 г.). Претендира разноски. В хода на устните състезания чрез процесуалния представител адв. Д. поддържа исковата молба. Навежда, че според трайната практика на ВКС, когато длъжникът на издръжката е трайно установен в чужбина, какъвто е настоящия случай, ищецът няма задължението да установява точната му месторабота и размера на действителното му трудово възнаграждение, като върховната съдебна инстанция приема, че длъжникът по издръжката получава поне минималното трудово възнаграждение при постоянен трудов договор. Установило се по делото, че възможностите на майката да обезпечава дължимата нейна част от издръжката е изключително ограничена, предвид липсата на траен трудов ангажимент в България, тя е регистрирана като безработна, търсеща работа, но без право на обезщетение. Със свидетелските показания се доказало, че не е отказвала каквато и да е работа, за да осигури някакви минимални средства за издръжката на двете деца, като основен източник на приходи с такава насоченост са пенсията на нейната инвалидизирана баба. Счита, че евентуални кредити не може да бъде поставен в конкуренция с безусловното задължение за издръжка, тъй като се касае за задължение по закон, докато евентуалното кредитно задължение е облигационно и договорно, в който смисъл е също трайната съдебна практика. Счита, че исковите претенции са съобразени със стандарта на живот на социалната среда на децата, тяхната възраст и факта, че децата са редовни ученици в учебно заведение, каквото посещават. Моли съда да уважи така предявите искове. Претендира разноски.

Ответникът Б. Б. Я. в законоустановения срок, чрез назначения процесуален представител адв. В. К. от ВТАК е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за допустимост на исковете, но оспорва същите по размер. Твърди, че претендираните суми от 230.08 евро /450 лв./ за детето Б. и 204.51 евро /400 лв./ за детето Р., са преувеличени и не съответстват на реалните възможности на ответника. Относно твърдението на ищцата, че ответникът получава брутно възнаграждение от 2100.00 евро, не са подкрепени с доказателства по делото. Освен това, след удръжките за данъци, задължителни осигуровки и високите разходи за живот в чужбина, чистата сума с която ответникът разполага, считам че е значително по-малка. Счита, че претендираните размери надвишават средните критерии за стандарт на живот 2 в района. Задължението за издръжка е взаимно и следва да се разпредели между двамата родители и че издръжка в размер на по 156.00 евро за всяко дете, ще задоволи нуждите им, съобразно възрастта им. Относно издръжката за минало време (чл. 149 СК): Изцяло оспорва претенцията за периода 15.03.2025 г. - 20.12.2025 г. Счита, че бащата като родител е полагал грижи за децата и за семейството. Непредставянето на доказателства за изложените твърдения, не следва да бъдат в тежест на бащата.

В хода на устните състезания чрез адв. В. К., в качеството на особен представител на ответника изразява становище, че не оспорва по основание задължението на ответника да заплаща издръжка на своите малолетните деца Б. и Р.. Счита това задължение за безусловно, произтичащо произтича пряко от закона законово задължение за издръжка имат и двамата родители. Счита, че не е редно цялата финансова тежест да бъде прехвърлена върху ответника.

Не се установило по делото какъв доход реализира ответникът в Г.. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определял от нуждите на детето и възможностите на родителя. По отношение на възможностите на ответника липсвали каквито и да е било доказателства за трудов договор, данъчни декларации или други документи, които да установят конкретния размер на доходите на ответника. По отношение на нуждите на децата счита, че те имат имат присъщите за възрастта си нужди от облекло, грижи, храна, учебни пособия, дрехи, поради което издръжка по 156 евро на дете намира за достатъчна за да покрие тези нужди. Относно издръжката за минало време, ищцата не ангажирала никакви доказателства, че през този период ответникът не е полагал грижи и не е предоставял средства на децата. При липса на доказателства за пълно неизпълнение на родителско задължение, счита, че тази претенция се явява неоснователна.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Съгласно приложените удостоверение за раждане по акт за раждане № 12/06.04.2016 г. на Община Л. и удостоверение за раждане по акт за раждане № 0053/18.08.2022 г. на Община С., децата Б. Б. Б., родена на 24.03.2015 г. и Р. Б. Б., родена на 02.10.2020 г., са родени в Г. от майка Т. М. Д. и баща Б. Б. Я..

Видно от служебна бележка № 174 от 22.12.2025 г. на СУ „Д.Б.“ гр.

С. детето Б. Б. Б. за учебната 2025/2026 г. е записана в IV клас, дневна форма на обучение и редовно посещава учебни занятия.

Видно от служебна бележка изх. № 23/22.12.2025 г. на ДГ „К.М.“ гр. С. детето Р. Б. Б. е записано и посещава за учебната 2025/2026 г. в трета възрастова група в изнесена група „първи юни+ с. Б.С..

Приложена по делото е регистрационна карта на ищцата Т. Д., издадена на 30.12.2025 г. от Бюрото по труда – С. с рег. № 10032074.

Видно от социалния доклад на ДСП С., родителите са съжителствали на семейни начала около дванадесет години в Г., през който период са родени и двете деца Б. и Р., припознати от ответника. В началото на 2025 г. възникнала необходимост да сменят жилището, което обитавали в Г., майката вземала решение тя и децата да се приберат в България, а ответникът останал там. Посочено е в доклада, че след раздялата бащата е изпратил 3 еднократна сума от 300 евро, а от месец март 2026 г. изпращал по 200 евро месечно. Всеки едни от родителите има предходно същителство от което имат по две пълнолетни деца. Посочено е, че по данни на майката, бащата има възможност да изплаща претендираната издръжка, тъй като е работещ, както и че тя и децата поддържат с него добри взаимоотношения, комуникира с децата по телефон или се виждат онлайн около два пъти седмично, а по време на престоя си в България, в гр. Л., са му гостували за около две седмици.

Описано е, че детето Б. е редовна ученичка за учебната 2025/2026г. в СУ „Д.Б.“, гр. С., а детето Р. посещава детска градина „К.М.“ – филиал с. Б.С., като основните грижи за тях са поети от майката, подпомагана от прародителите й, както и други роднини по майчина линия. Според социалния доклад, основните потребности на двете деца са задоволени по адекватен начин от майката. Според социалния доклад, майката на децата не трудово ангажирана, регистрирана в дирекция „Бюро по труда“ – С. като активно търсеща работа, не получава обезщетение за безработица. Становището на ДСП С. е, че в интерес на двете деца е бащата да заплаща издръжка за тях в размер съобразно закона и доходите му.

Разпитан по делото беше св. Д.Д.П. леля на ищцата, който изнесе, че е запознат, че страните са живели в Г., децата са призонати от баща си, както и че към настоящия момент двете деца живеят с майка си в с. Б.С., а ответникът е останал в Г.. От две години са разделени с бащата. Според показанията на св. П. ищцата издържа децата, а ответникът от март месец нищо не е пращал. Знаела от Т., че за рождения ден на голямото дете тази година /2026 г./е изпратил минимална сума, 100–150 евро, е изпращал през последните месеци. Св. П. заяви, че ищцата не работи, живее с баба си и много трудно се справя. Намира се работа ден за ден, например чисти дворове, за по 20 евро, но без договор, при частници, и е подпомагана от нейната баба, която взема пенсия и от нея се плащат сметките, ток и вода. бабата на Т., прабабата на децата. Посочва, че голямото момиче е отличничка, но няма възможност да ходи по олимпиади, тъй като има такси за участие. Не е запозната ответника да има кредити или здравословни проблеми.

Исковете с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149, ал.1 от СК са процесуално допустими, а по същество са основателни.

Безспорно се установи по делото, че ищцата Т. Д. и ответника Б. Я. са родители на малолетните деца – Б. Б. Б., родена на 24.03.2015 г. и Р. Б. Б., родена на 02.10.2020 г. Децата са родени от съвместното съжителството на техните родители на семейни начала. Установи се по делото, че от март месец 2025 година страните са в трайна фактическа раздяла, след като ищцата се връща в България от Г., заедно с децата си, като оттогава и към момента грижите за отглеждането и възпитанието на малолетните деца Б. и Р. са поети от майката, подпомагана от своята баба. Съгласно чл. 139, ал.1 от СК децата имат право на издръжка, а ответникът има задължение да ги издържа като техен баща предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК, без значение дали е работоспособен и може да се издържа от имуществото си, тъй като децата не са навършили пълнолетие. Според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като ал. 2 на същата разпоредба регламентира, че минималната издръжка на едно дете е 4 равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законносамият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда, променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения. Претендира се присъждане на издръжка в размер на 230,08 евро /450 лева/ ежемесечна издръжка за детето Б. и 204,51 евро /400 лева/ ежемесечна издръжка за детето Р., които размери надвишават минимално предвидения от закона размер от ¼ от минималната работна заплата, установена за страната за 2026 г.. Установи се по делото, че Б. през учебната 2026/2026 г. е ученичка в четвърти клас, на 11 години - възраст на интензивно физическо и психическо израстване, при която необходимостта от разходи за учебници, учебни пособия, уроци, пълноценна и разнообразна храна, облекло и обувки е несъмнено завишена. Не се ангажираха доказателства детето да посещава извънкласни занимания, за които да са нужни допълнителни средства, но от със свидетелките показания се установи, че детето има желание да се явява на олимпиади, но поради липса на възможност за заплащане на такси, не може да вземе участие. В социалния доклад е посочено, че майката Т. полага много добри грижи за детето.