Решение № 141 от 12.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000123 по описа за 2025 година

С решение № 390/18.10.24 г., постановено по т.д. № 264/23 г. на ОС Пловдив, ЗД ”Б. И.”АД ЕИК ********* е осъдено да заплати разделно, по равно, на С. М. Ш. ЕГН **********, С. Д. Ш. ЕГН **********, И. Д. Ш. ЕГН ********** и Д. Д. Ш. ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на първоначалния ищец Д. А. Ш. ЕГН **********, починал в хода на делото на 28.01.2024 г. сумите от 45 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 1112.20 лв. - обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.10.2022 г., около 20.30 часа, в гр. П. на ул. „С.“ № *** причинено от Н. Т. Т. при управление на МПС лека кола марка М., модел ****, с рег. № ** **** **, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 16.05.2023 г. до изплащане на сумата, като искът за главница за неимуществени вреди над присъдения размер от 45 000лв. до предявения от 50 000лв. е отхвърлен като неоснователен.

ЗД ”Б. И.”АД е осъдено да заплати на ищците разноски в размер на 2 984.33 лв., а на процесуалния им представител адв. К. Н. Ш. - Ш. – 1 възнаграждение за предоставена безплатна правна защита в размер на 4 338.98 лв.

С. М. Ш., С. Д. Ш., И. Д. Ш. и Д. Д. Ш. са осъдени да платят на „Б. И.“ АД разноски за отхвърлената част от исковете от 643.20 лв. разделно.

Решението е постановено при участието на Н. Т. Т. ЕГН ********** като трето - лице помагач на страната на ответника „ Б. И. “ АД.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗД ”Б.

И.”АД, като дружеството го обжалва в осъдителната му част за разликата н а д 20 000 лв. до присъдения размер от 45 000 лв. по отношение обезщетението за неимуществени вреди, и изцяло по отношение обезщетението за имуществени вреди в размер на 1112.20 лв., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 16.05.23 г. до окончателното им изплащане. Иска се в тези части решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да се отмени като незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, като вместо това се постанови друго, с което исковите претенции в тези им части да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по представен списък на разноските.

Въззивна жалба е подадена и от Н. Т. Т. - трето лице помагач на ответника, който изцяло се присъединява към въззивната жалба на ЗД ”Б.

И.”АД, като обжалва първоинстанционното решение на самостоятелно основание и в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размер на 20 000 лв. , ведно със законна лихва, считано от 16.05.23 г. до окончателното изплащане. Моли решението да бъде изцяло обезсилено и производството по делото прекратено, евентуално да бъде изцяло отменено в осъдителната му част и вместо това се постанови друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за втора инстанция по представен списък на разноските.

Въззиваемите страни С. М. Ш., С. Д. Ш., И. Д. Ш. и Д. Д. Ш. изразяват становище за неоснователност на предявените жалби. Молят обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на възнаграждение на процесуалния им представител адв. К. Ш. – Ш. за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

2

Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.432 от КЗ, предявени от Д. А. Ш. против ЗД ”Б. И.”АД, за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2022 г., около 20.30 часа, в гр. П. на ул. „С.“ № *** причинено от Н. Т. Т. при управление на МПС лека кола марка М., модел ****, с рег. № ** **** **, по отношение на който автомобил към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.

Във въззивните жалби се поддържат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение предвид твърдяна недопустимост на исковите претенции поради неспазване изискванията на чл. 380 от КЗ за предявяване на претенциите за заплащане на обезщетения пред самия застраховател. По отношение на претенцията за имуществени вреди твърдението е, че такава въобще липсва, а по отношение на претенцията за неимуществени вреди – че описаният пред застрахователя механизъм на настъпване на ПТП е съвършено различен от този, твърдян в исковото производство, коренно противоположен, с изключително тежки вътрешни противоречия.

Оплакванията за недопустимост на предявените искове, респ. на обжалваното решение, не се споделят от настоящия съдебен състав.

Пред застрахователя е предявена претенция вх. № *******/******* г. /л. 31 от първоинст.дело/, в която застрахователят се уведомява за настъпило ПТП на дата 9.10.22 около 20:30 ч, в гр. П., ул. „С.“ № *** с участието на процесния лек автомобил, управляван от Н. Т. Т., вследствие на което на ищеца е причинено травматично счупване на дясна глезенна става. Заявено е искане да се образува щета и се изплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, като е посочен размер от 100 000 лв. по отношение на неимуществените вреди.

Т.е. налице е заявена претенция и за имуществени вреди, макар и същата да не е конкретизирана по размер. При това положение не е вярно твърдението, че такава претенция въобще липсва, респ. няма основание да се приеме, че предявеният иск за имуществени вреди е недопустим поради неспазване на изискването на чл. 380 от КЗ. Няма пречка претенцията да бъде уточнена в хода на процедурата по разглеждане на образуваната щата, респ. в хода на исковото производство, както и да бъдат събрани доказателства, които са относими към въпроса за нейната основателност.

Що се отнася до претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, действително са налице различия между конкретно описания механизъм на настъпване на ПТП в предявената застрахователна претенция и 3 този, твърдян в исковото производство:

В претенцията пред застрахователя пострадалият е посочил, че на посочената дата и час при слизане от МПС на виновния водач същият е предприел маневра за движение на заден ход, без да се увери, че ищецът е извън автомобила и без да провери дали пътят зад него е свободен, премазвайки десния му крак със задна дясна гума; след сигнал за затиснатия крайник водачът слязъл да види какво се случва, успокоил го, че ще премести автомобила, след което предприел нова маневра, с която го притиснал още повече, причинявайки му още по-силна болка, като в този момент кракът му се премазал; шофьорът побързал да си тръгне, без да го попита дали има нужда от медицинска помощ.

В исковата молба е описан подобен механизъм на настъпване на ПТП, като освен това е посочено, че след инцидента ищецът се обадил на синовете си, които го пренесли до дома му, който бил в близост до мястото на ПТ, като вкъщи констатирали, че кракът на ищеца е премазан.

В допълнителната искова молба във връзка с направени възражения на ответника за неяснота в описателната част и нередовности на исковата молба, е посочено, че пострадалият е слизал от лекия автомобил, в който се е возил като пътник на дясна задна седалка; отворил е задната дясна врата, за да предприеме слизане, като е стъпил с десния си крак на платното за движение, в близост до бордюра; в този момент автомобилът е тръгнал напред, в резултат на което дясното ходило на ищеца е било притиснато между задна дясна гума и бордюра. Пострадалият не е имал възможност да се отдръпне, тъй като автомобилът е бил спрял на място и не е могъл да предвиди потеглянето на МПС, което е довело до удара.

Видно е, че действително са налице различия и противоречия в описанието на конкретния механизъм на настъпване на ПТП в предявената застрахователна претенция, исковата молба и допълнителната искова молба.

Тези различия обаче не са равнозначни на липса на застрахователна претенция, нито обосновават извод за нередовност на исковата молба. С допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни исковата молба съгласно чл.372, ал.2, изр. първо от ГПК. Конкретният механизъм на настъпване на ПТП, включващ конкретната последователност на събития и начина на осъществяването им, е въпрос на доказване в процеса, при което и останалите страни – ответник и трето лице-помагач имат процесуална възможност както да твърдят различен механизъм, така и да ангажират доказателства. Т.е. наличието на вътрешни противоречия, както и дали действително е осъществено ПТП и как е станало същото, са въпроси по съществото на спора, а не касаят допустимостта на предявените искове.

Във връзка с процесния инцидент е било образувано ДП № ***/******** г. по описа на сектор „Р**“ при ОДМВР гр. П. и пр.преписка № 4

*****/** г. на РП П.. Същото е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 343, ал.2 от НК – по искане на пострадалия Д. Ш..

Преписката е изпратена на административно - наказващ орган, като е издадено Наказателно постановление № ** - **** - ****** от 04.09.2023г. на ОДМВР П., Сектор ** /л. 413 от първоинст.дело/, с което на Н.

Т. е наложено административно наказание глоба за допуснато административно нарушение по чл. 96 от ЗДвП, като е прието, че същият като водач на МПС е спрял за престой управлявания от него лек автомобил „М.“ с рег. № ** **** ** и не е изпълнил задължението си да вземе мерки, за да не потегли предвид надлъжния наклон на пътния участък /не е задействал ръчната спирачка и/или изключи двигателя/, в резултат на което е настъпило ПТП, при което е пострадал слизащият от дясната задна врата Д. Ш., чието дясно ходило е било притиснато от задната дясна гума при самоволно тръгване на автомобила. По делото не са ангажирани доказателства за влизане в сила на цитираното НП.

Т.е. в случая нито един от елементите от фактическия състав на твърдяния деликт не е установен по задължителен за гражданския съд начин, като същите подлежат на доказване по реда на ГПК и наличието им следва да бъдат преценено в светлината на събраните по делото доказателства.

Във връзка с механизма на настъпване на ПТП по делото е приобщен Констативен протокол за ПТП, който е съставен на 10.10.22 г. В същия е отразено настъпването на ПТП на дата 09.10.22 г., в гр. П., улица „С.“ ***, с участието на процесния лек автомобил, управляван от Н. Т., както и че има пострадало лице Д. Ш. с фрактура на десен крак.

По отношение обстоятелствата, свързани с настъпване на инцидента, са разпитани свидетелите А. М. С. и Г. А. Г.в, и двамата без родство със страните, пътници в същия автомобил:

Свидетелят А. М. С. заявява, че както самият той, така и Д. Ш. са били в заведението на „Е.“, и двамата били чести посетители. В този ден били изпили голямо количество алкохол, което личало и от поведението им, били пияни, като това станало повод и причина Н. Т. да ги откара по домовете им с неговия автомобил, както ги бил кара и предишни пъти по същата причина. Докато били в заведението Д. сядал и на други маси. Д. охкал поС.но, държал се за ребрата, тъй като били натъртени при някаква друга катастрофа, случила се някъде към Х., даже черпил по този повод. Преди да се качат в автомобила Д. паднал пред вратата на заведението, наложило се да го вдигнат, за да се изправи.

Свидетелят се качил на предната дясна седалка, зад него бил Ш., 5 а отляво на задната седалка се качил Г. Г.. Когато автомобилът спрял пред дома на Ш., той слязъл, като си заклещил някак крака; тъй като бил на предната седалка свидетелят не видял как е станало това. Когато Д. започнал да слиза, автомобилът бил спрян, неподвижен. Когато свидетелят слязъл от автомобила, Ш. си бил извадил крака, а маратонката му била между бордюра, гумата и прага на колата; някой се навел да му извади маратонката; обувката била по посока на движението на колата; Н. се навел да извади обувката, но как обувката е застанала спрямо колата, не може да каже, защото не е видял.