Определение № 45693 от 03.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45693 гр. София, 03.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110116261 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано по искова молба от „тс“ ЕАД против Г. Н. Б. и Л. Н. Б. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че:

Ответникът Г. Н. Б. дължи на ищеца сумата в размер на 208,03 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ул. "уг" № 28, ет.3, ап.1, аб.№ 392457, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, 37,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.08.2024 г., 10,49 лева, представляваща незаплатена цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, 2,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г., които суми представляват 1/4 част от начислените за имота и периода вземания, и че

Ответникът Л. Н. Б., дължи на ищеца сумата в размер на 624,10 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ул. "уг" № 28, ет.3, ап.1, аб.№ 392457, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, 112,68 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.08.2024 г., 31,48 лева, представляваща незаплатена цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, 7,90 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г., които суми представляват 3/4 част от начислените за имота и периода вземания, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1

27052/28.08.2024 г. по ч. гр. д. № 47923/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжниците са подали възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на фактурите на електронната страница на ищеца. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В исковата молба е формулирано искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Топлоконтрол” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца, като правният интерес от привличането е обоснован с обстоятелството, че на соченото дружество е възложено да извършва услуга дялово разпределение за процесния имот, поради което и при констатирано неточно изпълнение на задължението би възникнало задължение за обезвреда.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Формулирано е и искане за изслушване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертиза по поставени в исковата молба задачи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Н. Б., чрез процесуалния си представител адв.

Д. С., оспорва исковата претенция като недопустима поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. Процесуалният представител поддържа, че в исковата молба не е посочен правопораждащия договорното отношение юридически факт и допълва, че за процесния потребителски договор писмената форма е задължителна. Пълномощникът сочи, че искът е недопустим, доколкото ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия до абонатната станция, т.е. до всички живеещи в блока и ползващи поне една услуга на доставчика на ТЕ, а не конкретно до доверителя му. Поддържа, че недопустима е и исковата претенция за дялово разпределение, доколкото представлява предявено чуждо вземане, по което задължено лице е ищеца. Представителят прави възражение, че процесните суми са недължими и монополни, т. е. завишени и не отговарят на реалната им потребност.

Пълномощникът сочи, че доверителят му не е приел общите условия на ищцовото дружество, а на отделно основание същите се явяват неравноправни. Прави възражение за 2 погасяване на част от процесните вземания по давност. Оспорва количеството и цената на доставената топлинна енергия, услуга дялово разпределение, както и дължимостта на законната лихва. По подробно изложени мотиви в отговора на исковата молба моли исковете да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените от ответника разноски.

С отговора е направено искане ищцовото дружество да бъде задължено да представи намиращи се у него документи, а именно: издадени данъчни фактури за периода, ведно с кредитни известия към тях; протоколи за извършена метрологична проверка на търговския уред за измерван/топломера; протоколи за извършена настройка на АбС, че доставена топлинна енергия до ЕС съответства на потреблението им по мощности – протоколи за въвод, съобщения от потребителите; проект, разрешение, скица и др, от които да е видно каква е проектната мощност на сградата (по съставни части); списък на инсталираната мощност съгласно чл. 63, ал. 2 от Наредба № 16-334; протоколи за 24 часов и 72 проби за пускане на АбС в експлоатация и последващи настройки на АбС; разрешение от ДНСК за АбС; протоколи за вътрешен ведомствен контрол на измервателните уреди в АбС; протоколи за извършен отчет от ФДР за прцесния период (поотделно за всеки отоплителен период) с подпис на представител на ЕС; изравнителни сметки за имота за процесния период; приемопредавателни протоколи за изравнителни сметки с подпис на получателя – представител на ЕС; средномесечен температурен график за АбС за процесния период; данни за вида на сградната инсталация.

С отговора е направено искане съдът да отправи искане до Конституционния съд за образуване на дело във връзка с противоречие на чл. 195, ал. 1 АПК с чл. 1, ал. 1 вр. чл. 1, ал.

1 от Конституцията на Република България вр. чл. 15, ал. 3 ЗНА и с чл. 5, ал. 3 от КРБ вр. чл.

6 от ДЕС и чл. 288 от ДФЕС вр. чл. 15, ал. 2 и т. 41 от Решение от 24.11.2022 г. по дело С289/2021 на СЕС, както и да отправи преюдициално запитване до съда на ЕС по поставени от страната въпроси.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Н. Б., чрез процесуалния си представител адвокат С. оспорва предявените искове по основание и размер. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на облигационно правоотношение между страните по спора, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и твърдения, че ищецът реално е доставил топлинна енергия на сочената в исковата молба стойност. Пълномощникът оспорва законосъобразността на Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Процесуалният представител оспорва годността и изправността на топломера в процесната абонатна станция, както и размера на технологичните разходи, начислените стойности за БГВ и начислената ТЕ за сградната инсталация. С отговора са оспорени и предявените искове за мораторна лихва. По подробно изложени съображения в отговора моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените от ответника разноски.

С отговора е направено искане ищцовото дружество да бъде задължено да представи 3 намиращи се у него документи, а именно: заверена справка по месеци за процесния период за всички потребители на ТЕ в СЕС начислена поотделно за БГВ, сградна инсталация и отопление, доказателства за определяне размера на технологичните разходи в АС в съответствие с нормативните изисквания; справка на стойностите за „мощност на отоплителната инсталация” използвани във формулата по т. 6.1.1 от МДР и нормативните основания за тези стойности; справка за процесния период на температурата на водата от мрежата на входа на подгревателя за БГВ; данни за ежемесечното отчитане на показателите от топломера в абонатна станция за температурата на топлинния агент на входа и изхода на абонатната станция и дебита на топлинния агент преминал през нея; температурен график за процесния период доставената вода за отопление и данни за температурата на суровата вода.

Направено е искане производството по делото да бъде спряно до приключване на дело С-760/23 на СЕС.

По направените от ответниците искания за отправяне на искане до Конституционния съд и СЕС, и за спиране на производството до приключване на С760/23 на СЕС:

Съгласно чл. 150, ал. 2 КРБ всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретно дело, и Конституцията. Същевременно съгласно разясненията дадени с Решение № 71 от 06.04.2019 г. по гр.д.№ 3804/2019 г., на ВКС, IV ГО уреденото в чл. 5, ал. 2 от Конституцията непосредствено нейно действие оправомощава съда да прилага разпоредбите , без да е необходимо това да бъде опосредствано от закон, който да урежда по-детайлно съответните правоотношения или установява ред за упражняване на признатите от Конституцията права. В същия смисъл и в Решение № 72 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 2377/2019 г., ВКС, IV ГО, с което е прието, че конституционната разпоредба подлежи на пряко прилагане, когато е достатъчно конкретна, за да уреди самостоятелно съответното правоотношение, без да има нужда от доразвиването и с акт от по-ниска степен, като от съдържанието й може да бъде извлечено общо за всички нейни адресати правило за поведение, което може да бъде прилагано еднакво по отношение на всички в сходни случаи. Предвид изложеното и при съобразяване на поддържаните от ответника Л. Б. доводи съдът намира, че не следва да отправя искане до КС, както и да отправя преюдициално запитване.

Във връзка с искането за спиране на производството следва да бъде посочено, че по дело С-760/23 на СЕС е постановено Решение от 23.10.2025 г.

По направеното искане за привличане на трето лице-помагач на страната на ищеца:

Съдът счита, че „Топлоконтрол” ЕООД следва да бъде конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца, тъй като с оглед наведените в исковата молба твърдения, че между дружествата е налице валидно облигационно отношение по извършване на услуга дялово разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от 4 участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.

По доказателствената тежест на спора :

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответниците, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и е предоставена услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответниците притежава качество на собственици или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот при сочените квоти, респ. качество на потребители /клиенти след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.