Решение № 260000 от 17.08.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е №260000 гр.

Шумен, 17.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: М.Маринов

Членове: 1.Р.ХаджиИ.

2.мл.с.С.Стефанова при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №210 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №199/10.03.2020г., Районен съд-гр.Шумен е отхвърлил предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ от С.Р.Н. срещу “С.д.” ЕООД-гр.Ш., за признаване уволнението й за незаконно /извършено със Заповед №13 от 25.09.2019г. за прекратяване на трудов договор/, както и предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на Н. на предишната й работа "готвач" в бирария „Р.“ и за заплащане на обезщетение в размер на 3440,64лв., като неоснователни.

Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Сочи, че същото се явявало незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата доводи. Съдът не съобразил обстоятелството, че не било налице съкращаване на щата. Неправилно приел и че уволнението се явявало законосъобразно на друго основание-намаляване обема на работа, при която хипотеза работодателят следвало да представи други доказателства с оглед установяване законосъобразността на заповедта. Недоказан останал и извършеният подбор. В заповедта били посочени две основания за уволнение, но ищцата не била уведомена на кое от тях е извършено уволнението й. Недопустимо било и съдът да правораздава по целесъобразност в полза на едната от страните по делото. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявените претенции бъдат изцяло уважени.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, с който взема становище по неоснователността й.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, изложените в жалбата оплаквания и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното:

Ищцата

С.Р.Н. е работила при ответника „С.д.“ЕООД-гр.Ш., като е заемала длъжността „готвач“, при осемчасов работен ден, по силата на трудов договор №1/30.12.2016г., сключен за неопределено време.

На

26.08.2019г. на Н. било връчено предизвестие, с което била уведомена, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено по чл.328, ал.1,т.2 от КТ, считано от 25.09.2019г.. Със заповед №13/25.09.2019г. на управителя на дружеството, трудовото й правоотношение било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда - прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата.

По делото е представено свидетелство за професионална квалификация от 10.02.2005г., съгласно което ищцата има завършен курс за готвачи и е придобила квалификация „готвач“.

Съгласно представените болнични листи и заповеди за разрешен отпуск, Н. е била в отпуск по болест от 12.08.2019г. до 25.08.2019г., съответно в платен отпуск от 30.07.2019г. до 09.08.2019г. и неплатен отпуск от 26.08.2019г. до 24.09.2019г..

С оглед доказване законността на уволнението на соченото основание, работодателят е представил справка за персонала по месторабота и длъжности към 16.08.2019, съгласно която три щатни бройки за длъжността „готвач“ са заети от Б.м.с., Д.И.

Д.и С.Р.Н., а една щатна бройка за длъжност „помощник-готвач“ – от В.Р.И., справка за персонала по месторабота и длъжности към 26.09.2019г., съгласно която на две щатни бройки за длъжност „готвач“ са назначени Б.м.с. и Д.И.Д.и справка за персонала по месторабота и длъжност към 16.10.2019г., съгласно която, на две щатни бройки за длъжност „готвач“ са назначени Б.м.с. и Д.И.Д.. Представил е и длъжностно щатно разписание от 01.01.2019г., съгласно което, към сочената дата са налице две щатни бройки за длъжността „готвач“, които били заети и една за длъжността „помощник-готвач“, също заета, както и длъжностно щатно разписание от 01.01.2018г., съгласно което съществуват две щатни бройки за длъжността „готвач“ и една за длъжността „помощник-готвач“-заети.

По искане на ищцовата страна, НОИ е представил справка от регистъра на трудовите договор за назначени лица на длъжност „готвач“ в ответното дружество, съгласно която считано от 30.12.2016г. са регистрирани трудови договори за заемане на длъжността готвач на С.Н. и Д.Д., считано от 25.08.2017г. също два трудови договора- на С.Н. и Д.Д., считано от 31.07.2019г.-три трудови договора- на С.Н., Д.Д.и на Б.С., считано от 25.09.2019г.-на Б.С. и Д.Д..

С оглед установяване наличието на извършен подбор, ответното дружество е представило решение за пристъпване към процедура за извършване на подбор, както и протокол за извършен подбор по реда на чл.327 от КТ №1/20.08.2019г. от 20.08.2019г., съгласно който управителят е оценил работниците на длъжността готвач, както следва: Б.С.и Д.Д.с по 12 т., а С.Н. с 6т., поради което и предложил за съкращаване последната. Представил е и формуляри за оценка на работничките-3 бр.. Във формулярите са отразени следните показатели:1.Показатели за оценка на квалификацията - образователна степен, допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност, общ трудов стаж;2. Показатели за оценка на работата-спазване на изискванията за добро поведение на работниците и работа в екип и дисциплинарно минало.

Съгласно показанията на свидетелката Н.Т./работила при ответника от август 2014г. до юли 2016г./, винаги готвачките в заведението били две, работели на две смени и нямало период, в който да са три. Когато ищцата излязла в болничен и после в отпуск, потърсили друг човек да я замести След съкращаването на Н., готвачките пак били две. Последната се справяла добре с трудовите си задължения, работела бързо и често се налагало да кара две смени, когато другата готвачка изненадващо не идвала на работа.

Наблюденията на свидетелката до м.юли 2016г. били преки и непосредствени, а след това сведенията й били от друга сервитьорка

, която работела в заведението и към момента.

Свид.Д.Д./заеваща другата длъжност „готвач“ при ответната дружество/ заявява, че винаги били две готвачки, но това лято взели трета, защото с ищцата излизали в отпуск, а и последната имала нужда да ходи на санаторуим, поради което и нямало кой да ги замества. Б.С.започнала работа една седмица преди Н. да отиде в санаториум, за да навлезе в работата. С. работила добре и се налагало често да взема смени и на свидетелката.

Свидт.И.А./счетоводител при ответното дружество/ излага, че ищцата лично си получила предизвестието за напускане в офиса, като свидетелката й обяснила, че е за съкращаване на щата.

Тъй като Н. била казала, че няма да работи, я пуснали в неплатен отпуск.

Съгласно извършената пред настоящата инстанция констатация от трудовата книжка на ищцата, същата през правнорелевантния период 25.09.2019г.-25.03.2020г., не е встъпвала в трудовоправни правоотношения.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ възлиза на стойност 573.44лв., за шест месеца-3440.64лв., а до датата на последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд-25.02.2020г. – на 2867.20лв.

Към доказателствения материал по делото са приобщени и трудовите досиета на Б.С., Д.Д.и С.Н., както и длъжностна характеристика за длъжността „готвач“.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника е потестативно по своя характер и поражда действие с достигане на изявлението до адресата. В конкретния случай процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на работника на 25.09.2019г., като в нея е отразено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 25.09..2019г., поради което и следва да бъде направена преценка дали към тази дата е съществувало потестативното право на работодателя да прекрати правоотношението на основанието, посочено в атакуваната заповед.

В процесната заповед е посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение-чл.328, ал.1,т.2 от КТ, като са отразени текстово и двете хипотези на сочената норма-закриване на част от предприятието и съкращаване в щата. Действително, не съществува законово изискване за подробно мотивиране на заповедта, в случай на прекратяване на трудово правоотношение не поради дисциплинарно нарушение, но следва да се посочи на какво точно основание се издава тя. В случая са посочени две напълно различни хипотези, изискващи доказването на два напълно различни фактически състава, което налага извод за незаконосъобразност на заповедта.

Дори да се приeме, че в случая трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание съкращаване в щата/доколкото в заповедта е отразено, че следва да и се изплати обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ-при съкращаване на щата, а и това е твърдяното от работодателя основание, то настоящата инстанция приема, че по делото не са ангажирани надлежни доказателства за наличието на тази хипотеза.

Представено е длъжностно щатно разписание от

01.01.2019г., съгласно което, към сочената дата са налице две щатни бройки за длъжността „готвач“, както и длъжностно щатно разписание от 01.01.2018г., съгласно което съществуват две щатни бройки за длъжността „готвач“. Не е представено длъжностно щатно разписание, от което да е видно, че преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата/25.09.2019г./ бройките за длъжността „готвач“ са били три, съответно преди или към тази дата, са намалени на две, както и решение на работодателя за изменение на щатното разписание. Че бройките за длъжността „готвач“ винаги са били две се установява и от показанията на разпитаните свидетели Т. и Д.. Справка за персонала по месторабота и длъжности към 16.08.2019, съгласно която готвачите са трима и справка към 26.09.2019г./след датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение/, съгласно която готвачите са двама, не са надлежно доказателство за осъществено съкращаване на щата.

Дори да се приеме, че работодателят е извършил съкращаване на щата за длъжността „готвач“, то не се установява наличието на реално такова.Както бе посочено по-горе от две години в заведението работят винаги две готвачки, като с оглед излизането на ищцата в отпуск по болест, а след това и в платен отпуск е назначена на длъжност готвач Б.С..

Ирелевантно се явява обстоятелството, че сключеният със същата договор е със срок за изпитване, а не за заместване на друг работник. Съкращаване на щата” по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 от КТ означава премахване, считано от един определен момент за бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, поради преустановяване на съответстващата им трудова функция. В случая преустановяване на трудовата функция на ищцата не е налице.

Само за пълнота/с оглед приетото в мотивите от първоинстанционния съд досежно сочената в заповедта квалификацията/ следва да се отбележи, че процесната заповед за уволнение не е издадена на основание намаляване обема на работа. Предвид това и преценката налице ли е била тази хипотеза, с оглед законността на процесното уволнение се явява ирелевантна за спора. Действително съгласно константната практика не е изключено работодателят да направи грешка и посочи погрешен и дори несъществуващ текст на закона или сгреши конкретна цифра, като това само по себе си не опорочава заповедта за уволнение. Но в случая не се касае за грешка-в заповедта цифром и словом са отразени две съвсем различни основание за уволнение от „намаляване обема на ралбота“, а и самият работодател твърди, а и ангажира доказателства в смисъл, че желаното от него прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е на основание съкращаване на щата. Предвид изложеното и не може да се приеме, че се касае за грешка при оформяне на заповедта.. В случая и не са ангажирани доказателства за наличие на основанието намаляване обема на работа.