Решение № 1303 от 20.09.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. Русе, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Г. като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20254520103562 по описа за 2025 година

Ищцата В. Д. Д. чрез процесуалния си представител в исковата молба, твърди, че е дъщеря и единствен наследник на Д. Г. Д., починал на 11.06.2022г., както и че ответницата е негова сестра. Родителите й се развели, когато е била 3-годишна и грижи за нея полагала майка й, но през последните три-четири години здравословното състояние на баща й се влошило и двамата възобновили контактите си. Преди около година по негово желание живеел в дом за стари хора с увреждания, докато починал. След неговата смърт разбрала, че единственият му имот, намиращ се в гр. Русе, местност “****”, разположен в поземлен имот с идентификатор *** по КККР при съседи: ***, ***, ***, ***,

*** и ***, състоящ се от земя с площ 610.00 кв.м., селскостопански обект с идентификатор *** на един етаж със застроена площ 24 кв.м. и селскостопански обект с идентификатор *** на един етаж със застроена площ 8 кв.м., е собственост на ответницата Л. Г. К.. На 19.05.2022г., след смъртта на баща й, ответницата с нотариално заверено пълномощно, действаща като негов пълномощник, продала описания недвижим имот с нотариален акт №61, том ІІ, рег. №5000, дело №203/2022г. на русенския нотариус Г. Г.. Оспорва издаденото пълномощно от Д. Г. Д., б.ж. на гр. Русе, в полза на ответницата, като 1 нищожно поради липса на воля. Счита договора за продажба, сключен с посочения нотариален акт от пълномощник при договаряне сам със себе си, за нищожен поради липса на съгласие.

Моли съдът да признае договора за продажба на недвижим имот, намиращ се в гр. Русе, местност “****” – поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: ***, ***, ***,

***, *** и ***, представляващ земя с площ

610.00 кв.м., селскостопански обект с идентификатор *** на един етаж със застроена площ 24 кв.м. и селскостопански обект с идентификатор *** на един етаж със застроена площ 8 кв.м., сключен между Д. Г.

Д., действащ чрез пълномощник Л. Г. К. и Л. Г. К., договаряйки сама със себе си, за нищожен поради липса на воля (съгласие). Претендира направените по делото разноски.

Ответницата Л. Г. К. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на иска и го оспорва изцяло. Заявява, че ищцата е била напълно отчуждена от баща си и когато той се разболял и имал нужда от грижи и лечение, само тя с помощта на съпруга си се грижели за него и след смъртта му го погребали. Оспорва твърдението, че пълномощното за прехвърляне на спорния имот, описан в исковата молба, е издадено без волята на упълномощителя Д.. Същото е нотариално заверено и при извършване на упълномощаването са спазени всички изисквания на нотариалното производство. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.

При тези твърдения и формулирано искане, първоинстанционният съд при първоначалното разглеждане на спора е квалифицирал същия по чл.26, ал.2, пр.2 във вр. с чл.40 ЗЗД и анализирайки събраните в производството доказателства, с Решение № 1551/15.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 2998/2023 г. по описа на РС-Русе, е отхвърлил претенцията.

В хода на въззивното обжалване на първоинстанционния акт, на два пъти са давани указания на ищцата да отстрани нередовностите по исковата молба и съобразно депозираните молби-уточнения е приел, че предявеният иск е по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД - В. Д. Д., в качество на единствен наследник по закон на Д. Г. Д., иска да се признае за установено по отношение на Л. Г. К., че сключеният между последната, като купувач и наследодателя на ищцата2 представляван от ответницата по силата на изрично пълномощно от 04.04.2022 г., договор, обективиран в Нотариален акт № 61/19.05.2022 г. на Нотариус с рег. № 221 за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Русе, подробно индивидуализиран по исковата молба, е нищожен, тъй като продавачът не е имал воля да упълномощи представителя да продаде спорната недвижимост.

С Решение № 256/05.06.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 36/2025 г. по описа на ОС-Русе, първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Видно от представените препис извлечение от акт за смърт №1711/11.06.2022г. и удостоверение за наследници изх. №1-3651/14.06.2022г., издадени от Община Русе, че Д. Г. Д., б.ж. на гр. Русе, е починал на 10.06.2022г. и е оставил за свой единствен наследник дъщеря В. Д. Д., ищцата.

Няма спор по делото, че наследодателят на ищцата - Д. Г. Д., б.ж. на гр.

Русе и ответницата Л. Г. К. са брат и сестра.

Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУПГМЖСВ) №193/27.12.2013г., том ІV, рег. №8419, дело №742/2013г., поправен с нот. акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот №36/24.11.2016г., том ІV, рег. №7707, дело №559/2016г. двата на русенския нотариус А. Александрова и от скица на поземлен имот №15426379/19.04.2022г., издадена от СГКК-гр. Русе, приживе Д. Г. Д. е придобил собствеността върху недвижим имот, намиращ се в гр. Русе, местност “****” – поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Русе, местност “****”, с площ 610.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, заедно с построените в имота сграда с идентификатор *** на един етаж със застроена площ 24 кв.м. и сграда с идентификатор *** на един етаж със застроена площ 8 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***.

На 19.05.2022г. Д. Г. Д., продавач, действащ чрез пълномощник Л. Г. К., с 3 нотариален акт за продажба на недвижим имот №61, том ІІ, рег. №5000, дело №203/2022г. на русенския нотариус Г. Г. е продал на Л. Г. К., действаща лично за себе си като купувач на основание чл.38, ал.1 ЗЗД, недвижимия имот, описан по-горе. Продажната цена е договорена в размер на 9900 лв. при данъчна оценка на имота в размер на 9822.60 лв, която сума продавачът е получил от купувача изцяло и в брой преди подписването на нотариалния акт.

При сключване на сделката Л. Г. К. се е легитимирала като пълномощник на продавача Д. Г. Д. с пълномощно с удостоверени от Н. П. У., помощник нотариус при русенския нотариус Г. Г., подпис и съдържание, съответно с рег. №3345/04.04.2022г. и рег. №3346/04.04.2022г., том 2, акт №6/04.04.2022г.

Съгласно посоченото пълномощно представителят Л. Г. К. е била овластена да представлява упълномощителя пред нотариус и пред всички административни, съдебни и общински органи, като имала право от негово име и с последици за него да извършва всякакви действия на управление и разпореждане (продажба, замяна, дарение, делба, прехвърляне срещу издръжка и др.) с имота му – поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, местност “****”, описан подробно, при условия, каквито уговори, да получава уговореното плащане по сделката в брой или по банкова сметка, в т.ч. и да договаря сама със себе си на основание чл.38, ал.1 ЗЗД и с други лица, които представлява, да го подписва, където е необходимо и т.н.

Упълномощителят вместо подпис е положил пръстов отпечатък от палец върху документа. Не се спори, че ищецът е бил грамотен и е можел да се подписва.

Според свидетелите Д. Н. К.-съпруг на ответницата и И. М. Й.- дъщеря на ищцата приживе Д. Г. Д. от години е страдал от бъбречно заболяване, което с напредване на възрастта му се е влошавало, страдал е от бъбречна недостатъчност и се е лекувал чрез хемодиализа. През последните години от жИ.та му е бил настанен в Дом за възрастни с физически увреждания “Милосърдие” в гр. Русе.

Свидетелката Н. У., помощник нотариус, заявява, че по молба на ответницата е отишла в Дом “Милосърдие”, за да изготви пълномощното от Д.

Г. Д., където той е бил лежащо болен. Не си спомняла подробно конкретния случай, но се била уверила, че лицето знаело какво подписва и било 4 адекватно.

Св. В. Ц. Ч., социален работник в Дом за пълнолетни лица с физически увреждания „Милосърдие“, като преди това била негов директор, изнася данни, че в дома се приемали хора с физически увреждания, които имали експертно решение на ТЕЛК, без психични заболявания и без деменция, защото за тях имало други специализирани услуги. Бегло помнела пациента Д.

Д.. Бил трудно подвижен, с количка. Сестра му го посещавала редовно,понякога със съпруги си, друг не била виждала. При постъпването му била с него, тя попълнила всички съпътстващи документи, перяла го, помагала му при къпане, понякога го придружавала до хемодиализа.

Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, Д. Г. Д. към 04.04.2022 г., датата на подписване на пълномощното страдал от: терминален стадий на бъбречна недостаrьчност, провеждал хрониохемодиализно лечение, неуточнена костна болест при ХБН, Хроничен калкулозен пиелонефрит, вторична анемия, Хипертонична болест, Прекаран Хепатит С. Бъбречната недостатъчност била в краен стадий, тоест бъбреците не работели и жИ.тът без бъбречно заместително лечение бил невъзможен.

Костната болест не била уточнена със специфични изследвания, но била достатъчно напреднала, за да бъде лежащо болен. Хроничният калкулозен пилеонефрит протичал с обостряния и ремисии. Към момента на подписване на пълномощното нямало данни за обостряне. Вторичната му анемия била в лека степен. Хипертоничната болест била втора степен, като той не е приемал лекарствата си за високо кръвно налягане. Хепатит С инфекцията било минало заболяване и нямало отношение. Характерните прояви при терминален стадий на бъбрена недостатъчност включвали обикновено: Високо артериално налягане (хипертонична болест), Малнутриция, Вторична анемия, Костна болест включително със спонтанни фрактури понякога, Внезапна сърдечна смърт, Усложнения, свързани със съдовия достъп.

Относно неврологичните прояви по-често те били периферни. При дългогодишно диализно лечение пациентите можели да развият когнитивен дефицит. Чести били с депресивно-тревожните прояви. От медицинската документация ставало ясно, че пациентът не бил с енцефалопатия или нарушение на когнитивните функции и съзнанието, видно от „ Медицинско удостоверение за общо здравословно състояние" на 72 страница от делото, 5 където било записано в част III Психично здраве т.3 Ориентация„Ориентиран за собствена личност, време и пространство" към дата 07.03.2022г т.е. по-малко от месец преди датата на подписване на пълномощното. Към 04.04.2022г не е имало данни пациентът да е имал временни или трайни нарушения в съзнанието.

Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Според Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС, всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД, включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД (поради липса на съгласие) е абсолютна - не само изначална, а и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т.е. - непоправима, неоздравима, без възможност за саниране.

Конкретното пълномощно отговаря на изискването за форма при издаването му - чл.579, ал.2 ГПК.

Спорно по делото е дали Д. Г. Д., към 04.04.2022 г., датата на подписване на процесното пълномощно е имал воля (съгласие) за това.

Съдът намира, че Д. Г. Д. при подписване на процесното пълномощно е дал съгласието си за него. Това се установява от събраните по делото писмени доказателства, съдебно-медицинската експертиза и от част от гласните такива.

Съдът кредитира изцяло св. показания на св. К. и св. Ч., посочени от ищците, тъй като същите разкриват непосредствени и лични впечатления в последните месеци от жИ.та му, Д. е разбирал характера на документа, който подписва, тъй като не е страдал от заболяване, което да препятства осъзнаването на това обстоятелството. Действително същият е страдал от заболяване, което му е пречило да се предвижва и да се подписва физически, но то не се е отразило на разсъдъка му и към 04.04.2022 г. е бил ментално здрав, съгласно заявеното от вещото лице Г. в проведеното на 20.08.2026 г. съдебно заседание. На второ място съдът намира, че той е разбирал, че подписва пълномощно с посоченото съдържание, предвид показанията на разпитания по делото помощник нотариус, който не би удостоверил същото, ако установи несъгласие и неразбиране.