Присъда № 12 от 18.10.2021, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 245/2021
- Вид
- Присъда № 12
- Подписан
- 18.10.2021
- В сила
- 03.11.2021
- Състав
- Калина Тодорова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.40 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.40 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.1 б."в" · Наказателен кодекс
- чл.343 и 343а · Наказателен кодекс
- чл.343а ал.1 б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.36 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1 т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.67 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
М
О
Т
И
В
И
По присъда № 12 от 18.10.2021г. по НОХД № 245/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич.
Настоящото производство е образувано по внесен на 08.07.2021г. обвинителен акт, с който Окръжна прокуратура гр.Д. е повдигнала обвинение срещу подс.Д. ХР. П. с ЕГН – ********** от гр.Д. за извършено от него престъпно деяние по чл.343а ал.1 б.
„б“ вр. чл.343 ал.1 б.„в“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
Преди даване ход на делото е постъпила молба с рег. № 2861 от 15.10.2021г. от И. Й.
Т., Г. Й. Н., Д. Г. Й., Й. Г. Й., М. Н. К. и Т. Т. Т., чрез техния повереник адв.К.К. К. - ВАК, с която отправят искания да бъдат конституирани в качеството им само на частни обвинители в процеса. В проведеното на 18.10.2021г. разпоредително съдебно заседание по делото, повереника на посочените лица поддържа исканията направени с молбата от името на наследниците на пострадалата от деянието – З. Г. И., което се установява от приложените по делото удостоверения за наследници, за родствени връзки и справки от НБД – Население.
Съдът счете исканията за основателни и конституира посочените лица като частни обвинители.
В проведеното на 18.10.2021г. разпоредително съдебно заседание се направи искане от процесуалния представител на подсъдимия да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Д. Х. П. потвърди, че е наясно с процедурата, както и, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират други доказателства за тези факти и изрази съгласието си делото да протече по реда на чл.371 т.2 от НПК. След изслушване становищата на страните по въпросите визирани в чл.248 ал.1 от НПК, съдът не констатира допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което насрочи разглеждането на делото по реда на глава 27 от НПК в открито съдебно заседание. В следващото съдебно заседание подсъдимият Д. Х. П. се призна изцяло за виновен, потвърди и поддържа искането си за разглеждане на делото по този ред, като за пореден път направи признания на всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират други доказателства за тези факти.
Изрази и своето съжаление за извършеното.
Съдът прецени, че признанията изцяло на фактите и обстоятелствата от обвинителния акт се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, т.е., налице са условията за разглеждане на делото по реда на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371 т.2 от НПК и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва тези признания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и допусна провеждането на производството по реда на глава 27 от НПК.
Представителят на Д. окръжна прокуратура поддържа изцяло предявеното обвинение твърдейки, че същото се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство доказателства. Отчитайки квалификацията на извършеното престъпление и всички доказателства по делото се отправя предложение, при определяне на наказанието съдът да се съобрази с конкретните обстоятелства и да наложи на подс.Д.П. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за срок от три години, а по отношение на 1
„лишаването от право да се управлява МПС“ - подсъдимият да бъде лишен от това право за възможно минимален срок, но не повече от шест месеца, като приема, че по този начин ще бъдат постигнати целите на превъзпитанието.
Повереника на частните обвинители се придържа към позицията на представителя на ДОП и заявява, че предложеното от прокуратурата наказание, ще бъде адекватно, съответства на целите на НК и ще осъществи личната и генерална превенция залегнали в чл.36 от НК. Иска да бъде наложено и предложеното от прокуратурата минимално наказание „лишаване от правоуправление на МПС“, предвид обстоятелството, че подсъдимият с това си изкарва прехраната, като навежда доводи, че неговите доверители не са настроени отмъстително.
Процесуалният представител на подсъдимия изразява становище, че действително и категорично се доказва авторството на деянието от страна на неговия подзащитен, както и, че поисканото от прокурора наказание и подкрепено от повереника на частните обвинители е справедливо и със сигурност ще изиграе своята роля за превъзпитаване на подсъдимия.
Разпитан на предварителното производство, подсъдимият е дал обяснения за извършеното от него деяние и е съдействал на разследващите органи. В съдебно заседание както вече бе казано по-горе, се признава за виновен, признава изцяло всички факти и обстоятелства посочени в обвинителния акт, като твърди, че всичко описано е вярно и няма възражения по него. Изразява съгласие да не бъдат събирани други доказателства извън тези, събрани по досъдебното производство, както и искреното си съжаление за стореното.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира за установено следното:
Подс. Д. Х. П. е роден на ****г. в гр.Г. Т.; живущ в гр.Д.; **** с ЕГН – **********. Същият е *** и притежава ***с № *** издадено на ***г. с валидност до****г.
На 07.05.**г. преди обяд подс.Д.П. и св.Р. Р. – *** на фирма „М.-х.“ ЕООД, минавайки по околовръстния път на гр.Д., покрай ж.к. „Д.“, се отбили да купят патешки фенери за кучетата във фирмата, като спрели служебния автомобил „Ф.“ с рег. № *** на входа/изхода на гъшата кланица – „П.“. Попитали служителка дали има фенери, но получили отрицателен отговор и си тръгнали. Подсъдимият П. опитал да извърши маневра по обръщане посоката на движение на управлявания от него автомобил в пространството на портала на фирма „Е. С.“, който се намирал срещу портала на „П.“. За целта подс.П. погледнал в огледалата за задно виждане и след като не установил пречки, предприел маневра движение на заден ход, при което чул леко изтупване. Подсъдимият спрял автомобила и излязъл да провери какво се е случило. Зад автомобила на земята лежала **** – пострадалата З. И.. Двамата служители на „М.-х.“ ЕООД оказали помощ на пострадалата, като не й позволили да се изправи и подложили под главата й чувал с райграс, който изкарали от багажника на колата. На помощ се притекли и други свидетели – Д.Й. и Й.Й. – ** на пострадалата, които по това време се намирали във вътрешния двор на фирма „Е. С.“, където разговаряли с *** си – св.И.Т.. След като непосредствено възприели инцидента, *** заедно с ** си, побързали да окажат помощ на ***си. Пострадалата ****.
Свидетелката Д.Й. позвънила на телефон 112, от където й съобщили, че сигнал вече е подаден и към мястото на произшествието пътува екип. При пристигането си медицинският екип установил, че от ****. Пострадалата била транспортирана до ЦСМП гр.Д., а по - късно била настанена в Интензивното отделение на МБАЛ Д., **** По време на досъдебното производство са извършени няколко експертизи, установяващи различни факти както следва:
От изготвената съдебномедицинска експертиза за *** № **г. се установява, че 2 вследствие на произшествието З. Г. И. е получила следните увреждания: **** От заключението на вещото лице по изготвената АТЕ се установява, че по кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система, на товарен автомобил „Ф.“ с рег. № ***не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.
От заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза се установява следното: 1.Мястото на удара между т.а.“Ф.“ с рег. № *** и пешеходката се намира на около 2,00 метра преди ОР1 и на около 2,50 метра вляво от ОР2, като удара се е осъществил между задния ляв габарит на товарния автомобил „Ф.“ и предната част на тялото на пешеходката. 2.Описан е подробно и механизма на настъпване на произшествието станало на 07.05.***г. в гр.Д., на околовръстен път, южно индустриална зона между товарния автомобил „Ф.“ с рег. № *** и пешеходката З. Г. И.. 3. При огледа и **** Изброените по-горе експертизи не се оспорват от подсъдимия и неговият процесуален представител, кредитират се изцяло от настоящата инстанция, като изготвени напълно безпристрастно от компетентни лица имащи специални знания и в съответствие с изискванията в своята област.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – протокол за оглед на ПТП от 07.05.***г., ведно с фотоалбум, Съдебно-медицинска експертиза за *** № *г., **Автотехническа експертиза от 08.05*г., Компл**ексна съдебно-медицинска, трасологична и автотехническа експертиза, химически изследвания №** и № ** от 08.05.*г., **Видео-технически експертизи № ** от 05.06.*г. и * № ** от 15.03.*г., **както и от показанията на разпитаните свидетели.
Предвид изложеното дотук, въпроса за вината на водача на товарния автомобил следва да бъде преценявана изключително въз основа на изискуемите от закона действия, които той е следвало да предприеме в подобна ситуация и съответно извършените от него фактически действия. По отношение на начина на движение на автомобила преди инцидента съдът приема, че гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.Д.
Х. П. е управлявал т.а. “Ф. Т. К.“ с рег. № ***, който е бил технически изправен. Така също, при движение на заден ход нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.40 ал.1 от ЗДвП като преди да започне движение назад е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението, както и чл.40 ал.2 от ЗДвП – по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Това обаче, не е било сторено от подсъдимия, като в тази връзка, причина за настъпване на произшествието следва да се търси изключително в неговото поведението, тъй като е нарушил цитираните разпоредби на ЗДвП. Спазвайки тези изисквания, водачът би могъл успешно да реагира срещу някоя невидима и внезапна опасност, която би изникнала зад него. Очевидно е в случая, че допускайки цитираните нарушения, подс.П. е допуснал настъпването на престъпния резултат. В заключение – в конкретната пътна ситуация, ако подсъдимият беше изпълнил нормативно определените му задължения описани по-горе, то той щеше да предотврати настъпването на ПТП със съставомерните последици. За подсъдимият е съществувало задължение и същият е могъл да предвиди възможността за настъпване на обществено-опасните последици от неспазването на правилата за движение по пътищата - причиняване на *****и е могъл да съобрази поведението си по начин, че да не допусне настъпването им. И доколкото не е изпълнил това си задължение, подсъдимият е осъществил нарушение на основни правила за движение, което и съставлява основание за ангажиране на наказателната му отговорност. Настоящата съдебна инстанция счита, че пострадалата със своето поведение също е допринесла за настъпване на обществено опасните последици, който принос следва да се преценява като обективно за подсъдимия 3 обстоятелство и съдът го взе предвид, при преценка тежестта на вината на подсъдимия и определяне размера на неговото наказание. И все пак не поведението на пострадалата е първопричината за произшествието, а именно нарушенията на ЗДвП /описани по-горе/ допуснати от подс.П.. Ето защо, в случая е налице причинно-следствена връзка между виновно причиненото от подсъдимия ПТП и ***на пострадалата, тъй като деянието му се явява обективната предпоставка, без която съобразно развиващия се процес не би настъпил вредоносния резултат.
Така описания механизъм на протичане на транспортното произшествие, съдът прие след задълбочен анализ на всички доказателства по делото, а именно: самопризнанията на подсъдимия които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните свидетели; писмени – протоколи за оглед на местопроизшествие, както и скица и фотоалбуми към тях, съдебно - медицински и автотехнически експертизи, които съдът прие по надлежния ред намирайки, че са изготвени от специалисти притежаващи необходимите умения и знания в своите области и при използване на съвременни научни методи, както и останалите писмени доказателства свидетелство за съдимост, характеристика, справки от КАТ, протоколи за химически експертизи, свидетелство за управление на МПС, които съдът съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК директно може да ползва. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, който възпроизвеждайки своето поведение внася яснота по повод станалия пътен инцидент.