Определение № 1709 от 20.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1709 гр. София, 20.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20238002901917 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по повод на касационна жалба от „Винал“АД против решение № 403/20.06.2023 г. по в.т.д. № 976/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 799/30.06.2022 г. по т.д.№2084/2021 г. на СГС в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ на основание чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ сумата 62 000 лева, представляваща имуществена вноска на ответника за 2017 г. за участие в действията по програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/ с общ бюджет 3 578 397 евро по Договор №18 от 09.02.2016г. с ДФ „Земеделие“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2021 г. до окончателното заплащане, както и в частта на разноските.

В касационната жалба се поддържа становище, че въззивното решение е недопустимо, евентуално е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

1

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е претендирал на основание чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ сумата 62 000 лв., представляваща имуществена вноска на ответника за 2017 г. за участие в действията по програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/“, при твърдения за определенето на вноската с решение на Управителния съвет, която касаторът е бил длъжен да плати като член на сдружението, поради участието му в промоционални програми, частично финансирани от Държавен фонд „Земеделие“. По довода за недопустимост на първоинстанционното решение

САС е счел, че членственото правоотношение, каквото страните не спорят да съществува помежду им, включва като част от съдържанието си и задължение за заплащане на членски внос и/или имуществени вноски, определени по предвидения в Устава ред, което задължение, веднъж възникнало, не отпада с прекратяване на членството, още повече, че по аргумент от чл.13а, ал.2 от Устава отпадането поради невнасяне на вноски не настъпва автоматично, а въз основа на решение на УС. Следователно всеки член на ищцовото сдружение дължи членски внос и имуществени вноски, задължението за които е възникнало до момента на прекратяване на членственото му правоотношение, като на общо основание вземането за членски внос може да бъде предмет на осъдителен иск, какъвто е и настоящият случай. Съобразил е, че приложеният по делото Устав на Сдружението е бил действащ към 2016 г.-2017 г., а релевантните за спора разпоредби съществуват и в актуалния към момента устав, предвид служебно извършената справка в ТРРЮЛНЦ по партидата му. Изложил е съображения, че касаторът изрично в подадените заявления за участие в промоционалните програми съответно от 27.05.2016 г. и 18.05.2016 г. е поел задължението за заплащане в полза на Сдружението на допълнителни имуществени вноски, гласувани от УС, които средства да бъдат използвани от НЛВК за осигуряването на финансовото участие на сдружението в 2 промоционалната програма. САС е посочил, че компетентността на Управителния съвет произтича от чл.35, т.35 на Устава на сдружението, а УС има правомощието да определени начина, включително и това тези вноски да се дължат от членовете, заявили участие в промоционалната програма. Не е споделил оплакванията на дружеството за недопустимост на иска предвид факта, че в релевантния период в чл.45, ал.1 от Устава на сдружението не са били предвидени допълнителните имуществени вноски изрично като част от имуществото и финансовите средства на сдружението. Посочил е, че възможността да бъдат определяни като част от имуществото на сдружението е била уредена както в ЗЮЛНЦ, така и в други разпоредби на устава на сдружението, включително и като изрично правомощие на Управителния съвет да взема решение относно размера, начина и срока на внасянето им, което включва от кого се дължи, в какъв размер и какъв е срокът на внасянето. Въззивният съд е констатирал, че законът и Уставът не предвиждат допълнителните имуществени вноски да се дължат от всички членове на сдружението. Определянето на вида, размера и начина на внасянето им е било правомощие на УС, който е решил, че същите се дължат от членовете на сдружението, подали заявление за участие в действията по съответната промоционална програма.

САС е счел, че основният спор между страните е бил съсредоточен върху валидността на решенията на Управителния съвет за определяне на имуществени вноски, като доводите на касатора, поддържани и във въззивната жалба са били за липса на компетентност на този орган да определя задължения за имуществени вноски и за неяснота на решението до степен на пълна липса на воля. Въззивният съд е разгледал чл.21, ал.3 от ЗЮЛНЦ, предвиждащ, че „Всеки член е длъжен да прави имуществени вноски, когато това е предвидено в устава“. Така също е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.10 ЗЮЛНЦ, Общото събрание на сдружението взема решение относно дължимостта и размера на членския внос или имуществените вноски. Това правомощие обаче не е изключително, тъй като по аргумент за противното от чл.25, ал.2 ЗЮЛНЦ /уреждащ изрично хипотезите на забрана за делегация на правомощия/, то може да се делегира на друг орган, както е било в настоящият случай. Приел е, че Уставът на сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ предвижда решенията за определяне и начина на внасяне на имуществени вноски да се вземат от 3

Управителния съвет /чл.16, ал.1, т.1, чл.35, т.35 и чл.45, ал.3 от Устава/.

Поради което САС е заключил, че взетите на 12.05.2016 г. решения от УС на сдружението за определяне на допълнителни имуществени вноски са валидни, тъй като са взети в рамките на произтичащата от Устава и закона компетентност на този орган.

Въз основа на събраните доказателства САС е приел за установено, че УС на Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ е взел на свое заседание, проведено на 12.05.2016 г., две решения по т.2.4 и 2.12, с които задължава членовете на сдружението, които подадат заявление за участие в действията по изпълнение на промоционалните програми да внесат в полза на ищцовото сдружение допълнителни имуществени вноски, които да се използват за осигуряване на финансовото участие на сдружението в програмата, които вноски се равняват на 20 % от стойността на съответната програма и се разпределят поравно между членовете, подали заявление за участие. Решението по т.2.4 касае промоционалната програма за САЩ и Китай и по него е било предвидено имуществените вноски да се внасят на три пъти, съответно в срок до 31.05.2016 г. сума в общ размер на 249 095 евро, в срок до 01.03.2017 г. сума в общ размер на 23 3291 евро и в срок до 01.03.2018г. сума в общ размер на 233 293 евро, които суми се разпределят поравно между подалите заявление за участие в програмата членове на Сдружението. Одобрените от финансиращия орган суми по процесните промоционални програми и стойността на същите са били установени по делото с представените Договор за финансово подпомагане № 18/09.02.2016г. и Договор за финансово подпомагане № 003/03.05.2016г., сключването на които от страна на ищцовото сдружение е прието от САС за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство. Решаващият състав е счел, че са представени писмени доказателства за всички подадени заявления от членовете на сдружението за участие в промоционалната програма за САЩ и Китай - общо 7 участника. Именно въз основа на заявилите участие членове и решенията на Управителния съвет е бил формиран и размерът на имуществените вноски за всеки член на сдружението, заявил участие в промоционалните програми. Относно събраните доказателства за лицата, заявили участие, както и за начина на формиране на размера на имуществените вноски САС е споделил изводите и констатациите на СГС.

Счел е, че решенията съдържат достатъчно относими към определяне на 4 размера на имуществените вноски факти, които правят същите определяеми по размер и ги ограничават до максимален размер от 20 % от съответния бюджет на всяка от двете програми, като за всеки от членовете е ясно, че подавайки заявление за участие в някоя от програмите се задължава и приема да внесе не по-малко от тези 20 % при непредвидимост на броя на останалите членове. В този смисъл е заключил, че решенията на УС са достатъчно ясни относно размера и разпределението на посочения общ размер на имуществени вноски, като съдържанието им е било известно на членовете на сдружението, включително на касатора, който е подал заявления съответно на 27.05.2016 г. и 18.05.2016 г. В подадените от него заявления се е съдържало и изявление за поемане на задължение за заплащане на имуществени вноски, които да покриват 20 % от бюджета на програмата.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Допустим ли е осъдителен иск с правно осн. чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ, предявен от сдружение срещу отделен негов член за осъждането му да заплати допълнителна имуществена вноска?; 2/ При противоречие на обстоятелствена част и петитум на исковата молба налице ли е нередовност на същата?; 3/ При дадена от съда правна квалификация на иска, която не съответства на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, налице ли е недопустимост на постановеното решение?; 4/Може ли допълнителна парична вноска да бъде дължима само от определени членове на сдружението?; 5/ Какъв е характерът на допълнителните имуществени вноски и представляват ли те имущество на сдружението или следва да се разглеждат по аналогия на допълнителните вноски, уредени в ТЗ при ООД или в ЗК при кооперациите?; 6/ Наличието на предвидено в устава на сдружението правомощие на Управителния съвет за определяне на „размера, начина и срока за внасяне на членския внос и/или имуществени вноски“ покрива ли изискването на чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ, че всеки член е длъжен да направи имуществени вноски, когато това е предвидено в устава?; 7/ Допускат ли императивните разпоредби, целите и принципите на ЗЮЛНЦ приемане на решение от УС на сдружението, с което се вменяват задълженията за извършване на допълнителни парични вноски на отделни негови членове, за осъществяване на поставени цели на сдружението и изпълнение на сключени от сдружението договори?; 8/ При определяне на необходимата глобална сума за допълнителни парични вноски от отделните членове на сдружението, 5 чийто брой не е посочен в приетото решение, необходимо ли е последващо решение на управителния орган, в което да бъдат посочени членовете, които дължат допълнителни имуществени вноски и конкретният им размер?

Въвежда допълнително основание за достъп до касация по всички въпроси – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Първите три въпроса са поставени с оглед доводи за наличие на основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, което настоящата инстанция не установява да е осъществено. При въведените с исковата молба фактически твърдения не е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум.

Съобразно константната съдебна практика на ВКС даването на погрешна правна квалификация на предявения иск, но произнасянето в рамките на твърдените от ищеца факти и съобразно формулирания от него петитум не води до недопустимост на въззивното решение, а до неправилност на същото.