Решение № 41 от 23.03.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 281/2025
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Георги Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104а · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. Ямбол, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Д. В. при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Георги Д. В. Административно наказателно дело № 20252330200281 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на С. М. Д. от гр. Я. против Наказателно постановление /НП/№ ....г. на Началник на Група в Сектор”Пътна полиция”-Я. при ОД на МВР-Я., с което за нарушаване на чл.104а от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му наложени административно наказание глоба в размер на 50 лв. и са отнети 8 контролни точки.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с.з. и поддържа жалбата си против НП, но не участва при разглеждане на делото по същество.
Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на НП като законосъобразно.
Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На ...г. на жалбоподателя е съставен АУАН от св.В. В. - полицейски служител при Сектор“ПП“-Я., затова, че на 26.01.2025г. в 09.38 ч., в гр. Я.по обходен път „....“ на кръстовище с ул. ...., в посока към ул. .... е управлявал т.а.
1
”...., като по време на управление на МПС е ползвал мобилен телефон, без да използва устройство, позволяващо ползването на телефона без участието на ръцете, държейки телефона в дясната си ръка и поставяйки го до дясното си ухо. Актосъставителят и неговия колега – св. Д. Д. - видели, че жалбоподателят разговаря по мобилния си телефон, преди да го спрат за проверка.
Св.В.В. съставил АУАН за констатираното нарушение. При връчването на акта жалбоподателят отбелязал, че ще направи възражение.
На 04.03.2025 г. Началник на Група при Сектор”Пътна полиция”-Я. изготвил НП, с което наложил на жалбоподателя горепосочените административни наказания.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът изцяло приема за достоверни показанията на свидетелитеполицаи, т.к. същите добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото. Съдът не приема твърденията в жалбата, че не е ползван мобилен телефон, т.к. не бе представена поисканата от съда разпечатка за проведени разговори и по другия мобилен телефон на жалбоподателя на процесната дата или други доказателства, касаещи неговия дерматологичен проблем с дясната му вежда.
Показанията на свидетелите, кредитирани от съда, кореспондират и с писмените доказателства по делото - АУАН, НП, справка за нарушител, други справки от МВР, разпечатка на мобилен телефон и заповед на министъра на МВР - приети и прочетени на основание чл.283 от НПК.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по сьщество, жалбата е неоснователна по следните сьображения:
АУАН и НП са законосъобразно издадени в съответствие с императивните норми визирани в ЗАНН и ЗДвП. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на АУАН и НП. В случая има пълна кореспонденция между фактическото и 2 юридическото формулиране на административното нарушение в АУАН и НП.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят умишлено е извършил нарушението описано в НП. Това се установява категорично от показанията на свидетелите-полицаи, че жалбоподателят е говорил по мобилния си телефон непосредствено преди да бъде спрян за извършване на проверката. И контролният и наказващият органи правилно са посочили материалната и административнонаказателната разпоредби от ЗДвП, по които следва да бьде ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя/ чл.104а от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП/.
При определяне размера на наказанието глоба, наказващият орган не е допуснал нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН, имайки предвид, че тази санкция е абсолютно определена по размер от 50 лв. или 25,56 евро. В тази връзка, съдът счита, че не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, защото жалбоподателят при шофирането си е поставил в опасност не само своите живот и здраве, а и живота, здравето и имуществото на всички участници в движението, поради което не може да се счита, че е налице „маловажен случай” на това административно нарушение по ЗДвП, изхождайки от конкретиката на процесния казус. Не се събраха категорични доказателства, че жалбоподателят е имал дерматологичен проблем с дясната си вежда, като не е представена и исканата разпечатка от лицето на другия мобилен телефон, който е ползвало, въпреки че съдът даде необходимото време за представяне на разпечатката. Приложената по делото разпечатка не доказва, че не е провеждан разговор по другия мобилен телефон, който лицето е ползвал към деня на извършване на проверката.
По гореизложените съображения сьдьт счита, че НП следва да бьде потвърдено, като с така определения размер на наказанието глоба в НП ще се постигнат целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.
Правилно за процесното нарушение по чл.6, ал.1, т.17 от Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети и 8 контролни точки, като НП трябва да бъде потвърдено и в тази част или съдът приема изцяло правните доводи на процесуалния представител на наказващия орган по съществото на делото, а отхвърля като неоснователни и недоказани доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата.
3
При този изход на делото, жалбоподателят трябва да заплати на ОД на МВР-Я. възнаграждението за участие на юрисконсулт по чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/ в размер на 66,47 евро/130 лв./.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от НЗПП, сьдьт
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № .... г. на Началник Група в Сектор ”Пътна полиция” - Я.при ОД на МВР-Я., с което на С. М. Д., ЕГН: **********, за нарушаване на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро и са отнети 8/осем/контролни точки.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН: ********** да заплати направените от ОД на МВР-Я. разноски по делото в размер на 66,47 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Я. в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4