Решение № 3787 от 20.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3787 гр. София, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110214511 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ********** чрез адв. К. К. срещу наказателно постановление (НП) № 22-2300327/15.09.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на основание чл. 413, ал. 3, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за нарушение на чл. 60, ал.1 вр. с чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредба № 2/22.03.2004 г./.

В жалбата се претендира незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че при издаването му е ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател, а в АУАН е посочено, че същият има качеството строител. Твърди се, че към момента на проверката не са установени лица, наети по трудово правоотношение от жалбоподателя. В жалбата се застъпва тезата, че в атакуваното наказателно постановление АНО не е изложил мотиви, поради които е определил санкцията в този размер. Поддържа се, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената правна квалификация, жалбоподателят намира, че същата следва да е по чл. 16, т.1 от Наредбата.

Към съда се отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно 1 постановление. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД – редовно призован се представлява от адв. К., надлежно упълномощен. Същият пледира за уважаване на подадената жалба. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна – директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – София редовно призована се представлява от юрк. *** с представено пълномощно, която счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а извършеното нарушение е безспорно доказано. Счита за безспорно доказано също, че дружеството е работодател и заварените в хода на проверката лица, полагащи труд на обекта, са имали трудови договори, сключени с жалбоподателя. Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С наказателно постановление № 22-2200186/22.08.2022 г., на основание чл. 413, ал. 2 от КТ на дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61 и 62 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Наказателното постановление влязло в сила на 13.10.2022 г.

На 12.07.2023 г. свидетелят С. Д. Л. – старши инспектор в ДИТ – София и негови колеги извършили проверка по спазване на трудовото законодателство, като посетили строителен обект „Жилищна сграда“ с идентификатор КККР (имот): ***, УПИ VII-9, кв. 44, м. ГГЦ-Зона В-14, Пробив Д. Николаев, р-н „Сердика“ находящ се в гр. София, ул. „***“ № 57. Строежът се изграждал от „***“ ЕООД с ЕИК **********. На място контролните органи констатирали, че не са обезопасени против падане на хора и предмети: контурите на етажните плочи от кота 0 до кота 5,80, асансьорните шахти от кота 0 до кота 5,80, стълбищните рамене и площадки от кота 0 до 3та етажна плоча, конструктивни отвори и изкоп около строежа от северната страна около 4 метра чрез приспособления (съоръжение, ограждения), които да са достатъчно високи, изградени най – малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. На място били заварени да полагат труд лица, които декларирали, че работят за дружеството-жалбоподател /впоследствие в хода на проверката били представени трудови договори за тези лица/.

Свидетелят Л. съставил акт за спиране извършването на СМР на обекта, с изключение на дейностите, свързани с обезопасяването му. Впоследствие, на 17.07.2023 г. в ДИТ – София бил представен протокол за обезопасяване на обекта.

С оглед констатираните при проверката обстоятелства на 20.07.2023 г. свидетелят С. Л. съставил в присъствие на представител на „***“ ЕООД акт за 2 установяване на административно нарушение № 22-2300327/20.07.2023 г. за нарушение на чл. 60, ал.1 вр. с чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът бил предявен за запознаване на представителя на дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН на 15.09.2023 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – София издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на „***“ имуществена санкция в размер на 15 000 лева за извършено административно нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Същото било връчено на жалбоподателя на 26.09.2023 г. На 10.10.2023 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетеля С. Д. Л., товарителница за доставка на НП № 22-2300327/15.09.2023 г., протокол за извършена проверка № ПР2326416/20.07.2023 г., Акт за спиране на СМР от 12.07.2023 г., призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от 12.07.2023 г., идентификационна карта от 20.07.2023 г., протокол за обезопасяване с вх. № 23087153/17.07.2023 г., НП № 22-2200186/22.08.2022 г., справка от информационна система на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, декларация от работещо по трудово правоотношение лице във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство от лицата *********, *********, *********, *********, *********, трудови договори на *********, *********, *********, *********, ********* ведно със справки от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, заповед № З0693/15.08.2022 г., заповед № 1744/20.12.2022 г. и заповед № ЧР – 300/01.04.2021 г. и трите на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, длъжностни характеристики.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С. Д. Л., тъй като същите са обективни, информативни и добросъвестно депозирани. Свидетелят подробно изложи пред съда личните си възприятия относно извършената проверка и направените констатации, като същият изясни, че при посещението си в проверявания обект на място е констатирал, че работодателят не е обезопасил контурите на етажните плочи от кота 0 до 5,80 м, асансьорните шахти, конструктивните отвори и изкоп от северната страна на строежа, поради което е съставил акт за спиране на строежа, с изключение на дейностите, свързани с обезопасяването, като съставения акт връчил на управителя на дружествотожалбоподател. Свидетелят подробно пресъздаде начина на извършване на проверката, представените му впоследствие документи и направените от него констатации. Видно от заявеното от свидетеля при проверката на строежа заварил да полагат труд като изграждат кофраж няколко лица, които в нарочни декларации декларирали отношенията си с дружеството-жалбоподател. По делото са приобщени декларациите от посочените лица, както и сключени между тях и дружеството – жалбоподател трудови договори. Видно от самите трудови договори същите са били сключени на датата на проверката – 12.07.2023 г., но са регистрирани в НАП след часа на проверката /видно от справката за приети и отхвърлени уведомления/.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като 3 обективни и информативни. От представеното наказателно постановление № 22-2200186/22.08.2022 г. се установява, че дружеството и преди е било санкционирано за същото по вид нарушение, както процесното, като наказателното постановление е влязло в сила на 13.10.2022 г. – по-малко от година преди процесното.

От приетите заповеди на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” съдът извлече данни относно компетентността на актосъставителя и АНО.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклзивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН , в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи – видно от заповед № З0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ГИТ директорите на Дирекции „Инспекция по труда“ са оправомощени да издават НП. На свой ред актосъставителят, в качеството си на контролен орган – старши инспектор при дирекция „Инспекция по труда“ – София е бил компетентен да състави процесния АУАН. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН.

На следващо място АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано ясно, точно и недвусмислено, като съдът намира за неоснователно възражението, изложено в жалбата за противоречие между фактическо описание и правна квалификация - посочената в АУАН и НП като нарушена правна норма съответства напълно на описаните факти. С оглед изложеното съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице или да са опорочили съставените АУАН и НП до степен, налагаща отмяната на санкционния акт на формално основание.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е неясно в какво качество същият е санкциониран, тъй като в АУАН било посочено, че е строител, а в НП че има качеството работодател. В самия АУАН е посочено, че същият е съставен срещу „***“ ЕООД в качеството му на работодател; такова твърдение се съдържа и в наказателното постановление. По делото се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател има качеството работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. - същият е сключил трудови договори на датата на проверката с лицата, които са били заварени да изграждат кофраж, поради което е адресат на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г.

4

Съдът намира, че по делото по категоричен начин беше установено, че на инкриминираната дата – 12.07.2023 г. в строителен обект „Жилищна сграда“ с идентификатор КККР (имот): ***, УПИ VII-9, кв. 44, м.

ГГЦ-Зона В-14, Пробив Д. Николаев, р-н „Сердика“ находящ се в гр. София, ул. „***“ № 57 не са обезопасени против падане от височина на хора и предмети контурите на етажните плочи от кота 0 до 5,80 м, асансьорните шахти, конструктивните отвори и изкоп от северната страна на строежа чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които да са достатъчно високи, изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, в нарушение на чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.