Решение № 132 от 25.08.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241800600084 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила жалба от частният тъжител Г. Н. Д., депозирана чрез повереника му - а. А. от САК, против присъда № 3 от 30.01.2023 год., постановена по н.ч.х.д. № 379/2021 год. по описа на Районен съд - С..

С атакуваният съдебен акт, пети наказателен състав на районния съд е признал подсъдимия Г. П. Д. с установена по делото самоличност, за невинен в това, че:

1. На 24.06.2021 година, в периода от 10.00 ч. до 11.38 часа, в сградата на Общински съвет - Б., в гр. Б. при провеждане на заседание на Общински съвет - Б., в качеството му на длъжностно лице - общински съветник при ОбС - Б., казал нещо унизително за честта и за достойнството на другиго - Г. Н. Д. в негово присъствие, в качеството му кмет на община Б., като пред всички присъстващи изрекъл: „Кога Д. говори истината? Сега когато обяснява, че ВиК няма пари и нищо не може да се случи, или преди изборите, когато 1 агитираше хората да гласуват за ПП Г., за да си остане същия шеф на ВиК, защото той се е разбрал с него, че щом се спечелят изборите ще дойдат пари за всички села“, като обидата е нанесена публично, от длъжностно лице и на длъжностно лице - кмета на община Б., поради което и на основание чл.304, ал.1 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4. вр. с чл.146, ал.1 НК.

2. На 24.06.2021 година, в периода от 10.00 ч. до 11.38 часа, в сградата на Общински съвет - Б., в гр. Б. при провеждане на заседание на Общински съвет - Б., в качеството му на длъжностно лице - общински съветник при ОбС - Б., казал нещо унизително за честта и за достойнството на другиго - Г. Н. Д. в негово присъствие, в качеството му кмет на община Б., като пред всички присъстващи изрекъл: „Той сега много лесно прехвърля топката .... Въпросът е защо ти мишкуваш?“, като обидата е нанесена публично, от длъжностно лице и на длъжностно лице - кмета на община Б., поради което и на основание чл.304, ал.1 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т.3 и т.4, вр. с чл. 146, ал. 1 НК.

3. На 24.06.2021 година, в периода от 10.00 ч. до 11.38 часа, в сградата на Общински съвет - Б., в гр. Б. при провеждане на заседание на Общински съвет - Б., в качеството му на длъжностно лице - общински съветник при ОбС - Б., казал нещо унизително за честта и за достойнството на другиго - Г. Н. Д. в негово присъствие, в качеството му кмет на община Б., като пред всички присъстващи изрекъл: „Самото изказване на Д., самото поглеждане ...самото въртене означава, че човекът сам не си вярва на това, което говори.“ като обидата е нанесена публично, от длъжностно лице и на длъжностно лице кмета на община Б., поради което и на основание чл.304, ал.1 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

148, ал. 1, т. 1, т.3 и т.4, вр. с чл. 146, ал. 1 НК.

4. На 24.06.2021 година, в периода от 10.00 ч. до 11.38 часа, в сградата на Общински съвет - Б., в гр. Б. при провеждане на заседание на Общински съвет - Б., в качеството му на длъжностно лице - общински съветник при ОбС - Б., казал нещо унизително за честта и за достойнството на другиго - Г. Н. Д. в негово присъствие, в качеството му кмет на община Б., като пред всички присъстващи изрекъл: „Но е изключително грозно ти да продължаваш да се изявяваш като местния дерибей“, като обидата е нанесена публично, от 2 длъжностно лице и на длъжностно лице - кмета на община Б., поради което и на основание чл.304, ал.1 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т.3 и т.4, вр. с чл. 146, ал. 1 НК.

5. На 24.06.2021 година, в гр. Б., в периода от 10.00 ч. до 11.38 при провеждане на заседание на Общински съвет - Б., в качеството му на длъжностно лице - общински съветник при ОбС - Б., разгласил позорно обстоятелство за Г. Н. Д. - кмет на община Б. и му приписал престъпление, като заявил „Той ми крие документите, как да станат нещата? ... те неслучайно се крият.“ като клеветата е извършена при условията на чл.148, ал.1 от НК, а именно - нанесена публично, от длъжностно лице и на длъжностно лице кмета на община Б., поради което и на основание чл.304, ал.1 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

148, ал. 2, пр. 1 вр. ал.1, т.1, т.3 и т.4, вр. с чл. 147, ал. 1 НК.

Със същата присъда, решаващият съдебен състав отхвърлил предявения от частния тъжител Г. Н. Д. срещу Г. П. Д. граждански иск за сумата от 5 000 лева (по 1 000 лева за всяко от твърдяните в тъжбата деяния), представляваща размера на нанесените му неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 20.07.2021 год. до окончателното изплащане на вземането.

В тежест на частния тъжител е било възложено на основание чл. 190, ал.

1 НПК да заплати дължимата държавна такса по предявения граждански иск.

С жалбата на частният тъжител и допълнението изготвено от повереника се поддържа становище, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради и което, се моли за нейната отмяна. Излагат се обстойни съображения, за неправилни правни изводи несъответни с установената по делото фактическа обстановка, намерили място в мотивите към обжалваната присъда.

Към въззивния съд е отправено искане да упражни правомощията си по чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК респективно, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Липсва искане за ангажиране на доказателства.

Подсъдимият не е депозирал възражение по жалбата.

В съдебно заседание пред настоящия състав на С. окръжен съд повереникът на частния тъжител - адв. А., поддържа жалбата с искането за 3 отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен. Акцентира върху тезата, че с инкриминирания израз „местен дерибей“ и други обиди, подсъдимият е осъществил елементите от обективна и субективна страна на престъплението.

Защитникът адв. П. моли за потвърждаване на присъдата. Счита, че подсъдимият не е действал със съзнанието, че накърнява достойнството на тъжителя, като е целял да вземе отношение по въпросите, касаещи функциите на тъжителя като кмет на общината. Посочва, че подсъдимият е използвал израза „като местен дерибей“, но в рамките на стремежа си да изрази критично отношение спрямо него във връзка с обществени въпроси.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи второинстанционен наказателен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на състава на Районен съд - С., потвърдена.

Това е така, поради следните съображения:

За начало следва да се посочи, че касателно установената и приета като такава от решаващия съдебен състав фактическа обстановка, между страните няма спор, а и такива оплаквания по същество не са наведени нито във въззивната жалба, нито в изготвеното към нея допълнение. Предвид това, достатъчно е да се посочи, че в изпълнение на задълженията си по чл. 301 от НПК, и в съответствие с разпоредбите на чл. 107, ал. 3 и чл. 14, ал. 1 от НПК, пети състав на първоинстанционният съд внимателно е обсъдил показанията на всички разпитани по делото свидетели, писмените доказателства, изложил е мотиви кои и защо кредитира и досежно какви обстоятелства, като съображенията му в тази насока, а и приетото като установено от фактическа страна, се споделят и от настоящата инстанция. Анализирани са както доказателствата, установени както посредством гласните, така и чрез писмените доказателствени средства. Поради това не се налага преповтарянето на съображенията в тази насока.

В резултат на правилно проведения доказателствен анализ, съвсем 4 обосновано от страна на решаващия съдебен състав е изтъкнато, че по делото действително се установява, че инкриминираните изрази по петте пункта от обвинението за деяния по чл. 148, ал.1, т. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК не реализират съставите на посочените престъпления от обективна и субективна страна.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на производството не е установено, че твърденията на подсъдимия са неистински. Частният тъжител не е ангажирал доказателства, които да водят до извод, че репликите на подсъдимия, описани в тъжбата, не отговарят на обективната действителност. Освен това същите са твърде общи („Той ми крие документите, как да станат нещата? … те неслучайно се крият“), поради което според настоящия състав на въззивния съд обективно не могат да съставляват позорни обстоятелства за другиго по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК.

По отношение на инкриминираните обидни изрази, следва да се държи сметка, че същите са отправени в рамките на заседание на общинския съвет, където именно подлежат на обсъждане въпроси, засягащи обществеността, които могат да ангажират емоционално участниците в органите на местната власт. Политическата функция, която изпълняват те, е обвързана именно с изискване на информация, отправяне на запитвания, обръщения, нерядко водещи до спорове и конфликти, вкл. и такива, които в определени ситуации и конкретика могат да надхвърлят границите на приличието. Именно затова, и с оглед качеството на участниците, от тях се очаква да търпят критика за действията си и да бъдат обект на обществено внимание, вкл. и чрез описаните в тъжбата средства, които могат да са дори смущаващи от морална гледна точка. В този смисъл следва да се посочи възприетото в ЕСПЧ по делото И. срещу България (Решение от 18.04.2019 год. по жалба № 14904/11, т. 45), в което се посочва, че границите на приемливата критика са по-широки по отношение на публични фигури, отколкото по отношение на частно лице.

Както тъжителят, така и подсъдимият са действали именно в това си качество на инкриминираната дата и място.

Въз основа тези съображения може да се заключи, че първоинстанционният съд е постановил един правилен, основан на обективна интерпретация на доказателствата по делото, съдебен акт. Поради 5 гореизложеното, настоящият съдебен състав намира оплакванията, изложени в жалбата на тъжителя и в допълнението към нея, за неоснователни.

При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира наличие на основания за неговото отменяване или изменяне.

Всичко изложено по-горе, обуславя извода на първи наказателен въззивен състав на С. окръжен съд като решаващ делото по същество, че следва да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда, постановена от първи състав на Районен съд - С..

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, С.

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.01.2023 год., постановена по н.ч.х.д. № 379/2021 год. по описа на Районен съд - С..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6