Решение № 260080 от 18.01.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16558/2020
- Вид
- Решение № 260080
- Подписан
- 18.01.2022
- Състав
- ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
Цитирани разпоредби
Р Е Ш Е Н И Е № 260080
18.01.2022 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 16558 по описа на същия съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Решение по исков спор, чл. 235 от ГПК.
Искова молба на „АСС – Синко„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Перущица , стопански двор № 1, против Община Перущица, ЕИК *********, представлявана от *** си , и с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 266 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия закон.
Според фактите в исковата молба , между страните имало договор, по силата на който общината възложила на ищеца извършването на профилактични дейности по поддръжка на общински път № ***, които това дружество извършило в периода от 21.07.2019г. до 02.08.2019г., включително: изсичане на храсти и растителност по пътни откоси, изгребване на наноси от пътни канавки с малък багер, кастриране на дървета в сервитута на пътя ( с автовишка ) и окосяване на пътния банкет. За извършеното, ищеца издал фактурата с № 1366/05.08.2019г., ведно с приемо - предавателен протокол към нея от същата дата. Стойността на договореното не била платена въпреки извършеният между страните с писмо изх. ***г разчет по сметките им към края на календарната 2019г. Затова ищцовото дружество се снабдило със заповед за плащане по чл. 410 от ГПК, № 260164, издадена по частното дело № 8910 по опис на ПРС за 2020г. , VІІІ състав.
Длъжникът възразил против заповедта, и се иска от съда да постанови решение , с което да установи съществуването на вземането за цена по договора, за което е издадена фактурата № 1366/05.08.2019г. – 3636 лева – главница , ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението – 22.07.2020г . до окончателното изплащане на вземането , 337.34 лева – законна лихва за забава в плащането на главницата за период от 10.08.2019г до 08.07.2020г, и да осъди ответника да плати и разноските по спора.
Ответникът оспорва иска. Отрича съществуването на задължение, а и подписа под приема предавателния протокол не бил положен от претендирания му автор. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът е назначил счетоводна експертиза, която да каже да ли процесната фактура е осчетоводена при ответната община; назначена е била и графологична експертиза, която да изследва оспорения подпис, положен под приемо – предавателния протокол. И двете експертизи не са проведени , тъй като и двете страни не са внесли определените им за целта депозити за вещи лица.
Исковете са допустими.
По същество, съдът съобрази следното:
Исковата претенция има за предмет реалното изпълнение на задължението на поръчващия да плати цената по договор за изработка. Предвид сложния фактически състав на чл. 266 от ЗЗД , на доказване по смисъла на чл. 153 от ГПК подлежи съществуването на договора и реалното извършване на работата , която е възложена. Тежестта на доказване носи ищцовото дружество , което черпи правата си от тези факти .
На л. 4 от частното дело е представено заверено от страната копие от фактурата под № 1366 от дата 05.08.2019г., която не е оспорена в качеството си на писмено доказателство. Фактурата съставлява изходящ от страната частен документ , но съдът я кредитира ккато годно доказателство за записаното в нея , тъй като е включена в разчетите по сметките между страните, като фигурира в писмото нал. 4 от делото , от дата 27.12.2019г (изходящият номер е нечетлив ). Това писмо е също частен документ, но изхожда от насрещната страна, не е оспорен касателно доказателствената си годност и затова съдът приема , че фактурата е доведена до знанието на ответната община и осчетоводена в нейното счетоводство; този извод на съда не се променя от липсата на счетоводна експертиза.
Извършването на работата не е спорно. То се доказва и от приемо- предавателния протокол на л. 3 от делото. Протокола е оспорен от ответника частен документ , като е било спорно дали подписа в графа „ за възложителя – приел „ е бил положен от лицето , посочено там. Оспорването обаче не е доказано – ответната община не е платила възнаграждението на назначения съдебен графолог. Следователно съдът приема, че в качеството си на документ, приемо – предавателния протокол е подписан от претендирания му автор, а оттам – и че описаните в него строително монтажни работи са извършени и приети от възложителя „без забележки“ на дата 05.08.2019г.
Тоест, доказателствата по делото , оценявани в съвкупност , водят до извод , че между страните е имало договор ( или дори трайни отношения , с оглед множеството включени в разчета фактури ) , и възложеното по договора е изпълнено.
Исковете са основателни. Разноските се понасят от ответната община.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Община Перущица, ЕИК *********, седалище в Перущица , ул.“ Отец Паисий“ № 2 , че в отношенията между страните, дължи на „АСС – Синко „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перущица , стопански двор № 1, плащане на следните суми за реално изпълнение ( цена по договор за изработка , за която цена е съставена фактурата № 1366 от дата 05.08.2019г.) и обезщетение за забавата , за които е издадена заповед за плащане № 260164, издадена по частното дело № 8910 по опис на ПРС за
2020г. , VІІІ състав: 3636 лева – главница , ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението – 22.07.2020г . до окончателното изплащане на вземането, и 337.34 лева – законна лихва за забава в плащането на главницата за период от 10.08.2019г до 08.07.2020г.
ОСЪЖДА Община Перущица, ЕИК *********, седалище в Перущица , ул.“ Отец Паисий“ № 2 , да заплати на „АСС – Синко „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перущица , стопански двор № 1, сумата от 513.44 лева разноски по делата , вкл. и по дело №
8910 по опис на ПРС за 2020г.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ