Решение № 171 от 20.11.2025, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 163/2025
- Вид
- Решение № 171
- Подписан
- 20.11.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- ГАЛИНА СЛАВОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 171 гр. Харманли, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.ЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.ЕВА Гражданско дело № 20255630100163 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД, чл.59 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба подадена от О. О. Ц., ЕГН ********** с адрес ****, чрез адв.А. А. против Н. П. И., ЕГН ********** с адрес ****, с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД, чл.59 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 01.10.2023г. сключила договор за наем с ответника, за недвижим имот: Апартамент №24А, находящ се на адрес ****, сграда Азуро, вх. А, ет. 4 със застроена площ от 45.50 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс и кът за спане, бА. с тоалетна и тераса. Дължимият месечният наем бил в размер на 650 лева. Съгласно т.6.2 от договора за наем наемателят заплащал депозит в размер на един месечен наем като гаранция за изпълнение на задълженията си за срока на договора. Срокът на договора бил до 01.10.2024г. Ищцата посочва, че на 28.02.2024г. по съвет на домоуправителя - Е. Ц., превела сума в размер на 300 лева с основание “300 куб.м. вода’", която Е. Ц. заплатила по сметка на “Софийска вода” АД, за да предплати консумираната вода. За периода от 28.02.2024г. до 01.10.2024г. ищцата не била потребила изцяло предплатената вода, с оглед на което следвало надплатената сума да й бъде възстановена. На 09.09.2024г., видно от извлечение от банкова сметка, за периода за 09 месец 2024г., ищцата заплатила на Н. И. сумата от 734 лева, от които - 650 лева - месечен наем и 134 лева - такса за входни такси за 3 месеца - 09, 10 и 11 месец или по 28 лева на месец.На 01.10.2024г. договорът бил прекратен поради изтичането на неговия срок и страните не сключили нов договор за наем. Ищцата напуснала жилището, като го оставила в изрядно състояние - апартаментът бил обстойно почистен, без повреди, 1 нарА.вания и зацапвания. Ищцата редовно заплащала наемната цена, сметките си за комунални услуги - вода, електричество, както и таксите за етажната собственост, без закъснения, в съответствие със сроковете уредените в договора. На 14.11.2024г. ищцата получила банков превод за сумата от 300 лева, представляваща част от гаранционен депозит, съгласно платежно нареждане с УРН 241114SIC049614 с основание „връщане на депозит“.
Сумата била преведена от ответника по нейната банкова сметка.
Ищцата твърди, че се свързала с наемодателя във връзка с частично получената сума, който й обяснил, че е прихванал сума като разход за боядисване и почистване на апартамента.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Н. П. И., ЕГН ********** да й заплати следните суми, а именно: 350 (триста и петдесет) лева, представляваща неизплатена част от гаранционен депозит по Договор за наем на жилищен имот от 01.10.2023г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 56 (петдесет и шест) лева, представляваща заплатени такси за управление и поддръжка на общите части на ЕС за месец 10 и месец 11.2024г. без правно основание, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 100 (сто) лева, частично от 300 лева, представляваща заплатена сума за комунално задължение - вода, без правно основание, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; както и да бъде осъден да заплати направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, който счита исковата молба за допустима и подсъдна на РС – Харманли, а по основателността становище щял да изрази в хода по същество.Счита претенциите за неоснователни в следния смисъл: ответникът евентуално й дължал единствено сумата от 350 лева представляваща останалата част от внесения гаранционен депозит. Друг бил въпроса, че липсвал приемо- предавателния протокол, съгласно т.5.4 от договора за наем от където да било видно, че страните нямат претенции една спрямо друга при прекратяването на договора и предаването на наетото жилище. Очевидно наемодателя имал претенции при предаването на жилището и за това задържал половината депозит за „разход за боядисване и почистване на апартамента“ както се твърдяло от страна на ищцата в исковата молба. За другите предплатени суми, за които се претендирало, видно от представените документи не били заплатени по сметка на ответника и нямало доказателства в тази насока той да е получавал сумите от 56 лева за заплатени разходи по етажната собственост и 100 лева, частично от 300 лева за заплатено комунално задължение — вода. За тези суми ищцата би трябвало да си насочи претенциите съответно за сумата от 56 лв. към Сдружението на собствениците, тъй като сумата е заплатена на домоуправителя на етажната собственост и съответно другата сума 100 лева, частично от 300 лева за заплатено комунално задължение вода съответно към „Софийска вода“ АД .
Посочва, че от представените доказателства и от твърденията в исковата молба било видно, че последните суми не били заплащани на ответника и съответно той не бил 2 получавал нищо от ищцата в този смисъл, още повече, че и ищцата знаела, че договора й за наем изтичал на 01.10.2024г. и въпреки всичко предплатила за месеци през които няма да живее в наетото жилище, но не платила на ответника, а на домоуправителя и „Софийска вода“ АД. Счита, че не било налице неоснователно обогатяване на ответника, както се твърдяло от страна на ищцата и в този смисъл оспорва изцяло исковата претенция на ищеца.
По делото е постъпила уточняваща молба от пълномощник на ответника.В нея са развити съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.Молбата е подадена извън срока по чл.131 от ГПК.Не се представят доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са сключили Договор за наем на жилищен имот от 01.10.2023г.;
Подписан от Г.С. –за наемодател,сочен от страните като брокер и пълномощник.Същия е разпитан като свидетел.За наемател е положен подпис от ищцата.За това страните не спорят.Наемодателя е получавал месечен наем по банковата си сметка-посочена в договора.Поради ,което съда,счита ,че сключения договор за наем е с негово знание и съгласие и страните са обвързани от облигационно отношение по чл.232 от ЗЗД.
Видно от Извлечение за периода от 28.02.2024г. до 28.02.2024г. ищцата е заплатила на ответника сумата от 734,00 лв. като основание е посочено наем м.март + 3 входни такси;
От Извлечение за периода от 09.09.2024г. до 09.09.2024г. ,се установява,че ищцата е превела по сметка на ищеца сумата от 734,00 лв. като основание е посочено наем м.септември + 3 входни такси;
Не се спори между страните,че уговорения наем за жилището е в размер на 650,00 лева месечно.Също така задължение на наемателя е да заплаща комуналните разноски за наетия обект.В това число влизат и входните такси,които са 28,00 лева месечно.С представените две извлечения от банковата сметка на ищцата се установява,че за срока на договора е заплатила два месечни наема и шест входни такси.
На 28.02.2024г. ищцата е превела по сметка на Е. Ц. сумата от 300,00 лв. с основание 100 куб.м.вода.
От Платежно нареждане от 14.11.2024г. се установява,че ответника е превел по сметка на ищцата сумата от 300,00 лева с посочено основание връщане на депозит;
Представена е и Справка за формирани задължения и извършени плащания по партида с клиентски номер 1005522116,издадена от „Софийска вода“ АД.От същата се установява,че за наетото жилище е създадена партида и първа съставена фактура № 136101027/08.11.2024г.Посочено е ,че е прехвърлена сума от клиентски номер на общ водомер,при създаване на индивидуална партида в размер на 20,85лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявения обективно кумулативно съединени искове по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД, чл.59 от ЗЗД е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид претендираното от ищеца вземане от ответника.
3
Съда намира,че предявения иск е неоснователен и недоказан. Претендираните вземания от ищеца ,произтичат от Договор за наем на жилищен имот от 01.10.2023г.Същия е подписан от Г.С. –за наемодател,сочен от страните като брокер и пълномощник.Той е разпитан като свидетел.За наемател е положен подпис от ищцата.За сключването му страните не спорят.Наемодателя е получавал месечен наем по банковата си сметка-посочена в договора.Поради ,което съда,счита ,че сключения договор за наем е с негово знание и съгласие.по силата на същия за страната наемодател е възникнало задължение да предаде за временно възмездно ползване на наемателя :Апартамент №24А, находящ се на адрес ****, сграда Азуро, вх. А, ет. 4 със застроена площ от 45.50 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс и кът за спане, бА. с тоалетна и тераса.За наемателя е възникнало задължението да заплаща месечен наем за ползвания имот в размер на 650,00 лв месечно.За изпълнение на това задължение ищцата представя доказателства за платени два месечни наема.Плащанията са извършени на 28.02.2024г. и на 09.09.2024г.
Съгласно т.6.2 от договора за наем наемателят,следвало да заплати депозит в размер на един месечен наем като гаранция за изпълнение на задълженията си за срока на договора.Доказателства за извършено плащане не се представят.Съда приема, че процесната сума не е излязла от патримониума на ищеца и не е постъпила в имуществения комплекс на ответника, както и че това разместване на блага не е извършено, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Основателността на предявения иск за връщане на гаранционния депозит е обусловена от установяване на следните обстоятелства: ищецът да е заплатил депозит по договора за наем; договорът за наем да е прекратен; към момента на прекратяването наемателят да не е имал задължения към наемодателя по договора, чието изпълнение да е било обезпечено с предоставения депозит. Съдът приема за безспорно установено,че не са налице посочените предпоставки, поради което предявеният иск за връщане на сумата от 650,00 лв., представляваща гаранционен депозит следва да бъде отхвърлен.До този извод съда достигна като отчете липса на платежен документ удостоверяващ плащането.вече беше посочено,че сключването на договора е станало между ищцата и Г.С..Това обстоятелство изключва плащане на ръка на депозита от наемателя на наемодателя.Св.С. в съдебно заседание заяви,че не е заплащан депозит.Съда кредитира показанията му като непротиворечиви и логични.Не споделя изложеното от ищцовата страна за противоречия в показанията му,тъй като свидетеля заявил ,че не знае да е внасян депозит.В последствие пък заявил,че не е внасян депозит.На поставения въпрос : „Знаете ли дали е плащан депозит“,свидетеля е отговорил ,че не знае.След което заявява ,че депозит не е плащан.Съда не констатира противоречие,тъй като свидетеля не може да знае за факти,които не са се случили.
Видно от Извлечение за периода от 28.02.2024г. до 28.02.2024г. ищцата е заплатила на ответника сумата от 734,00 лв. като основание е посочено наем м.март + 3 входни такси;
От Извлечение за периода от 09.09.2024г. до 09.09.2024г. ,се установява,че ищцата е превела по сметка на ищеца сумата от 734,00 лв. като основание е посочено наем м.септември + 3 входни такси; Не се спори между страните,че уговорения наем за жилището е в размер на 4
650,00 лева месечно.Също така задължение на наемателя е да заплаща режийни разноски за наетия обект.В това число влизат и входните такси,които са 28,00 лева месечно.С представените две извлечения от банковата сметка на ищцата се установява,че за срока на договора е заплатила два месечни наема и шест входни такси.Ответника не прави искания за заплащане на останалите наемни вноски и входни такси дължими за периода на договора за наем.При липса на доказателства за платени две вноски за входни такси в размер на 56,00 лв. извън срока на договора,които ищеца претендира,съда не следва да ги присъжда.В тази част частично предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.