Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4893 от 24.10.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2153/2025
Вид
Определение № 4893
Подписан
24.10.2025
В сила
24.10.2025
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4893 гр. Варна, 24.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20253100502153 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е сезиран с произнасяне по частна жалба вх. № при ПРС 7147/20.08.2025 г. от Т. В. И., чрез проц. представител адв. И. за отмяна на Определение № 686/17.07.2025 г. на ПРС по гр.д. № 20253130100661, с което молбата на ищцата по чл. 83 ал.2 от ГПК е отхвърлена.

Жалбоподателят счита определението незаконосъобразно, поради неправилна оценка на събраните доказателства във връзка със семейното и имотно състояние на И., включително постановяването му при несъобразяване с факта на множеството водени дела с нейно участие, кредитната й задлъжнялост и други, релевантни към преценката за освобождаване от заплащане на държавна такса по заявената искова претенция.

На етапа на първоинстанционното производство, насрещна страна не е кноституирана.

По предявени две установителни претенции за прогласяване недействителност на договори за кредит и поръчителство, сключени между ищцата Т. И. и съответно ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, първоинстанционният съд е определил коректен размер на дължимата държавна такса, а именно 300.96 лева, по повод плащането на която задълженото лице е представило молба по чл. 83 ал.2 от ГПК само за освобождаване от заплащане на държавна такса (не и от разноски) като след преценка събраните доказателства от НАП, КАТ, НОИ, АВп и други, ПРС е преценил, че ищцата има достатъчно доходи да заплати сумата.

Определението на ПРС е правилно.

Установява се от събраните в първата инстанция доказателства, че ищцата и съпругът и реализират месечни доходи от 2100 лева общо (след удръжки), притежават в съсобственост с трети лица 1/6 ид.ч. от имот в гр.

Провадия, не се установява да притежават друга собственост, но и да правят 1 разходи за наем на жилище, последна продажба на недвижим имот от ищцата е осъществен през 2017 г. (с оглед справката от Служба по вписванията), през месеците 02 и 03.2025 г. е получила обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 286.99 лева. За 2024 г. е получила доход, различен от трудов в размер на 420 лева. Не издържа непълнолетни или учащи деца. От допълнително изисканата справка от КАТ се установява, че съпругът притежава в собственост две МПС, респективно е налице невярно деклариране на това обстоятелство.

От изисканите от ВОС справки от РС Провадия се констатира, че лицето е страна в множество производства, по които иска освобождаване от държавна такса и разноски, включително настоящото. Същата е освободена по три от тях, по останалите е постановен отказ.

Съдът като съобрази всичко гореизложено както и МРЗ за 2025 г. и линията на бедност, определени с актове на МС, а именно 1077 лева, съответно 638 лева намира, че сумата от 300.96 лева, дължима еднократно не се явява твърде висока за ищцата и същата следва да бъде заплатена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 686/17.07.2025 г. по гр.д. № 20253130100661 на Районен съд – Провадия.

ВРЪЩА делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия, а именно определяне на ищцата нов срок за внасяне на държавната такса.

Определението не подлежи на касационно обжалване, по арг. на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2