Решение № 6573 от 31.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6573 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100509992 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 11264/11.06.2024 г. по гр.д. № 54230/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 66-и състав, Столична община, ЕИК 000696327, е осъдена да заплати на „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, с адрес в гр.

София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 410 КЗ, сумата от 387,69 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 470422232302844, образувана по ПТП, реализирано на 14.01.2023 г. в гр.

София, с МПС „Мерцедес” с peг. № ********, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че по делото не е установено по несъмнен начин да е станало ПТП, при което на застрахованото при ищеца МПС да са били причинени вреди. Сочи се, че в представените с исковата молба документи се съдържат единствено твърдения на водача на увреденото МПС, които не се потвърждават от други доказателства по делото, тъй като няма съставен протокол за ПТП, нито са разпитани свидетели. Поради това е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. В проведеното по делото открито съдебно заседание въззиваемият изпраща процесуален представител, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.

Уважаването на иска е обусловено от доказване на следните предпоставки: настъпване на застрахователното събитие; наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя – ищец; заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно - противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

Въззивният съд намира за напълно основателно оплакването на въззивника, че по делото не са събрани доказателства за настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие.

В исковата молба се твърди, че на 14.01.2023 г. застрахованият при ищеца лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ********, собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, е участвал в пътнотранспортно произшествие поради преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр. София, кв. „Бояна“, на кръстовището на ул. „Добри Божилов“ и ул. „Карамфил“, от което са настъпили вреди по задна дясна гума на автомобила.

В подкрепа на изложените твърдения към исковата молба са представени писмени доказателства - заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и декларация за настъпване на застрахователно събитие. В двата документа се съдържат изявления на лицето И.Н.Н., който уведомява „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, че на 14.01.2023 г. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S500“, с рег. № ******** по ул. „Добри Божилов“ в гр. София, на кръстовището с ул. „Карамфил“, е преминал през голяма дупка, от което се е увредила задната дясна гума на автомобила. В декларацията за настъпване на застрахователно събитие се съдържа и изявление на лице с имена Петър Руменов, което твърди, че се е возило в автомобила по време на настъпване на инцидента, като потвърждава версията на водача на автомобила.

Въззивният съд намира, че посочените документи съдържат изявления на трети за делото лица относно техни лични възприятия за настъпването на факти от значение за делото. С оглед това същите имат характер на свидетелски показания, които обаче не са събрани по предвидения в ГПК ред – чрез разпит на свидетели, поради което 2 кредитирането на документите, в които са обективирани, относно обстоятелствата по настъпване на застрахователното събитие е недопустимо (в този смисъл - решение № 341 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС).

Заключението по приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, по мнение на настоящия съдебен състав също не е годно да установи настъпването и механизма на процесното застрахователно събитие, защото същото се базира изцяло на представените от ищеца писмени доказателства – заявление и декларация. Последните, както се посочи, по недопустим начин заместват гласни доказателства, които не са събрани по делото, поради което чрез тях не може да бъде установено настъпването на твърдяното ПТП.

Други доказателства, които да установяват, че на процесната дата и място е настъпило ПТП с посочения в исковата молба механизъм, от което са произтекли претендираните вреди, не са събрани по делото. Предвид това въззивният съд намира, че не се установява основната предпоставка за уважаване на иска, а именно – настъпване на застрахователното събитие. От това следва, че искът е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Предвид достигането до противоположни изводи по отношение на основателността на предявения иск с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:

С оглед основателността на въззивната жалба право на разноски във въззивното производство има само въззивникът Столична община. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.

25, ал. 1 НЗПП изчислява на сумата от 100 лева, както и разноските за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева, предвид което общият размер на разноските възлиза на 125 лева.

С оглед изхода на спора и отмяната на първоинстанционното решение, съдът дължи произнасяне и по претендираните разноски пред СРС. Предвид отхвърлянето на иска в цялост, право на разноски има само ответникът в първоинстанционното производство. Същият е бил представляван от юрисконсулт, във връзка с което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 11264/11.06.2024 г. по гр.д. № 54230/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 66-и състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД на „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, с адрес в гр.

София, пл. „Позитано“ № 5, срещу Столична община, ЕИК 000696327, за заплащане на сумата от 387,69 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 470422232302844, образувана по ПТП, реализирано на 14.01.2023 г. в гр. София, с МПС „Мерцедес” с peг. № ********, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

3

ОСЪЖДА „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК

000694286 да заплати на Столична община, ЕИК 000696327, сумата от 100 лева разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 125 лева - разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4