Определение № 86 от 12.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Велико Търново, 07.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500033 по описа за 2024 година Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 423 от ГПК .

С определение № 1260/20.11.2023 г. по гр.д. № 501/2023 г. по описа на съда Великотърновският ОС е прекратил производството по делото поради подаване на възражението от дружеството - длъжник „Лаззи Лаззи“ ООД, с.

Леденик, общ. Велико Търново, ЕИК 104642697, представлявано по делото от пълномощника му адвокат Д. М. от ВтАК извън срока по чл. 423 ал. 1 от ГПК.

Недоволно от постановеното определение е останало дружеството частен жалбоподател „Лаззи Лаззи“ ООД, гр. Велико Търново, което чрез пълномощника си адвокат Д. М. от ВтАК го обжалва пред въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил доводите във възражението за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на лице, което не е познато на управителите на дружеството, не е пълномощник на дружеството и няма каквото и да е отношение към дружеството, както и обстоятелството, че управителя на дружеството е заявил във възражението, че е узнал за заповедта непосредствено преди подаване на възражението по чл.

423 от ГПК. В заключение се моли съда като съобрази представените писмени доказателства да постанови определение, с което уважи частната жалба като отмени обжалваното определение.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба 1 от страна на "Любенов 2020“ ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК 206094186 чрез пълномощника му адвокат Н. Н. от ВтАК, с който се моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна като счита, че изложените от ВтОС правни изводи са правилни и обосновани. Поддържа се, че изложените от частният жалбоподател твърдения за момента на узнаване на заповедта не са подкрепени с доказателства, а напротив от представените по делото писмени доказателства се установява, че срокът за подаване на възражението е изтекъл на 13.10.2022 г. и най-късно на 10.03.2023 г., тъй като по изпълнителното дело е депозирана молба с пълномощно в полза на адвокат Д. М. от ВтАК на 10.02.2023 г.. Възразява се, че дори да се приеме, че длъжникът е узнал на 10.02.2023 г. за образуваното дело и издадената заповед, то към датата на подаване на възражението – 22.03.2023 г. срокът за възражението по чл. 423 ал. 1 от ГПК безспорно е изтекъл. Претендират се направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, като се представя адвокатско пълномощно, договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното гр.д. № 501/2023 г. по описа на ВтОС е видно, че същото е образувано въз основа на възражение с вх. № 5724/22.03.2023 г. по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК, депозирано от длъжник „Лаззи Лаззи“ ООД, с.

Леденик, общ. Велико Търново, ЕИК 104642697, представлявано от управителя Н. М. П. чрез пълномощника му адвокат Д. М. от ВтАС, в което се излагат твърдения за ненадлежно връчване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 596/06.06.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 1334/2022 г. по описа на РС Велико Търново. В молбата се твърди, че управителят на дружеството не живее в страната, както и че след като негов пълномощник адвокат М. се е запознала с образуваното изпълнително дело и го е уведомила за връчване на поканата за доброволно изпълнение на негов пълномощник, същият е отрекъл да има такъв в страната. Твърди, че на 2

09.03.2023 г. се е снабдила с копие от пълномощно, представено по изпълнителното дело в полза на лицето И. К. Д. и го е изпратила на управителя на дружеството, но същият е отрекъл да го е подписал. Твърди се, че пълномощното съставлява неистински документ, за което е сезирана Окръжна прокуратура Велико Търново със жалба от управителя на дружеството. Твърди се, че след това при извършена проверка на 20.03.2023 г. относно начина на връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1334/2022 г. по описа на РС Велико Търново от делото е установила, че заповедта е връчена отново на лицето И. К. Д., който се е представил за пълномощник на управителя на дружеството. Твърди, че в едномесечен срок от момента на узнаване на заповедта подава възражението по чл. 423 ал. 1 от ГПК. С възражението се иска спиране на изпълнението по изпълнително дело № 5371/2022 г., в хода на което от ЧСИ Д. К. е издадено на 08.03.2023 г. постановление за възлагане на недвижим имот, собственост на дружеството.

За да прекрати производството по гр.д. № 501/2023 г. по описа на ВтОС с обжалваното определение ВтОС е приел, че възражението е подадено извън срока по чл. 423 ал. 1 от ГПК, тъй като поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е връчена на 13.09.2022 г. на служител на дружеството Илен Димов. Приел, че срокът по чл. 423 от ГПК е започнал да тече от този момент и е изтекъл на 13.10.2022 г., поради което възражението, подадено на 22.03.2023 г. се явява просрочено.

Въззивният съд не споделя изложените от първоинстанционния съд правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

От приложеното ч.гр.д. № 1334/2022 г. по описа на РС Велико Търново не се установява същото да е било предоставено лично на длъжника или на неговия пълномощник. Установява се, че заповедта за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК е връчена на 16.06.2022 г. на лицето И. К. Д., представил се за пълномощник на длъжника без по делото е да приложено копие от пълномощно.

От приложеното изпълнително дело № 5371/2022 г. по описа на ЧСИ Д.

3

К. – Стефанска, рег. № 728 при КЧСИ и район на действие ОС Велико Търново се установява, че същото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1334/2022 г. по описа на РС Велико Търново.

Установява се, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 13.09.2023 г. на И. К. Д. в качеството на служител/работник на дружеството, както и че по изпълнителното дело е представено пълномощно без дата и нотариална заверка на подписа от управителя на дружеството – длъжник в полза на И. К.

Д. за представителство пред институции и пред РС Велико Търново.

Установява се, че на 10.02.2023 г. по делото е депозирано пълномощно от управителя на дружеството – длъжник в полза на адвокат М. от ВтАК и от този момент по делото дружеството длъжник е уведомявано за извършваните действия от ЧСИ чрез този пълномощник. Установява се, че на 09.03.2023 г. адвокат М. е получила копие от пълномощното в полза на лицето И. К. Д., представено по изпълнителното дело.

Разпоредбата на чл. 423 ал. 1 от ГПК дава възможност на длъжника, който в конкретно посочени в закона хипотези е бил лишен от възможност да оспори вземането да подаде възражение пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Този срок е преклузивен и моментът на узнаване от страна на длъжника за издадената заповед за изпълнение поставя неговото начало. Съдът приема, че за да е налице узнаване за издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК следва да е налице доказателство за фактическо достигане до знанието на определено лице на факти и обстоятелства, които са се осъществили в действителността и не е достатъчно само да е съществувала възможност за достигане на информацията до лицето.

При съобразяване на обстоятелството, че във възражението по чл. 423 от ГПК длъжникът оспорва представителната власт и наличието на каквото и да е, вкл. трудово правоотношение с лицето И. К. Д., че в изпълнителното дело липсва приложено копие от заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която пълномощникът на длъжника адвокат М. би могъл да се запознае, а от заповедното производство не се установява друга дата на узнаване на заповедта лично от длъжника или пълномощника му адвокат М., различна от посочената във възражението, въззивният съд приема, че макар безспорно да е узнал за изпълнителното производство и задълженията, посочени в изпълнителния лист на 10.02.2023 г. може да се приеме, че длъжникът е узнал 4 за първи път за заповедта по чл. 410 от ГПК на датата 20.03.2023 г. посочена във възражението и същото се явява подадено в срока по чл. 423 ал. 1 от ГПК.

Въпросът дали връчването на заповедта по чл. 410 от ГПК е извършено надлежно на лицето И. К. Д. е въпрос по съществото на спора по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК, поради което делото следва да бъде върнато на ОС Велико Търново за произнасяне по основателността на искането.

Поради несъвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да бъде отменено.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1260/20.11.2023 г. по гр.д. № 501/2023 г. по описа на съда Окръжен съд Велико Търново и ВРЪЩА делото на Окръжен съд Велико Търново за произнасяне по основателността на искането по чл.

423 ал. 1 т. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО касационно обжалване.

Е

ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5