Определение № 1000 от 09.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1000 гр. Благоевград, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Вера Коева

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500858 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 15243/22.6.2026 г. е подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ № 19, представлявано от Д.Н.Н.-И. и Ц.Н.Д., чрез пълномощника юрк.Д. Г. Д., против Разпореждане № 3517/12.6.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 1464/2026 г. по описа на РС – Благоевград, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на банката срещу Д. И. К., с ЕГН **********, с адрес гр.Девня, ул.„***“ бл. 1, вх.В, ет.1, ап.33, въз основа на извлечение от сметка във връзка с договор за кредит от 18.06.2025 г.

Недоволен от разпореждането е останал жалбоподателят – заявител в производството, който го намира за неправилно, произнесено в нарушение на материалния и процесуалния закон и несъобразено с представените писмени доказателства, излагайки подробни съображения в тази насока.

Жалбоподателят настоява, че са налице всички предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост, съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В тази насока се твърди, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, както и надлежно упражнено от кредитора потестативно право да обяви кредита за предсрочно 1 изискуем. По отношение на този факт се обяснява, че връчването е станало чрез ЧСИ Н.Г., рег.№ 716 от КЧСИ, служител на който е посетил адреса на длъжника и е събрал сведения, че същият не живее там. Обосновава се, че с това длъжникът е нарушил част II, т.10, б.„ж“ от договора, в която клауза се въвежда задължение за кредитополучателя да уведоми кредитора при промяна на местоживеенето си.

Жалбоподателят оспорва мотивите на РС в обжалваното разпореждане, че е следвало да изпрати уведомлението до длъжника на посочения от него електронен адрес, както и да го потърси по телефона, тъй като според банката, тези способи за уведомяване не осигуряват сигурност относно достигането на изявлението до адресата. В тази насока се обръща внимание, че в чл.13 от процесния договор, действително се посочва, че се допуска комуникация по имейл, но никъде не е предвидено, че уведомленията за предсрочна изискуемост се връчват задължително по този начин. Според жалбоподателя, точно обратното са уговорили страните в Раздел II, т.14.2 от договора, където е посочено, че уведомлението за предсрочна изискуемост може да бъде изпратено на адреса за кореспонденция, който фактически съвпада с постоянния и настоящ адрес на лицето и в тази връзка банката е спазила тази уговорка.

По така изложените съображения се иска въззивния съд да отмени разпореждането на РС-Благоевград и да постанови издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение за въпросните суми, ведно с присъждане на разноските по делото.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената от „Банка ДСК“ АД жалба е допустима, като депозирана в предвидения в чл.275 вр. чл.279 ГПК срок и от изхождаща от легитимирана страна с правен интерес.

Разгледана съображения: по същество, жалбата е основателна по следните

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, 2 депозирано от заявителя „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“№ 19, срещу длъжника Д. И. К., с ЕГН **********, с адрес гр.Девня, ул.„***“ бл. 1, вх.В, ет.1, ап.33, въз основа на извлечение от сметка във връзка с договор за кредит от 18.06.2025 г., за заплащане на следните суми: сумата от 25 219.95 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 18.06.2025 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението - 11.06.2026г. до окончателното изплащане; сумата от 1065.08 евро, представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2025 г. до 29.03.2026 г.; сумата от 32.67 евро, представляваща мораторна лихва за периода 10.09.2025 г. до 29.03.2026 г.; сумата от 511.97 евро, представляваща законна лихва след настъпване на предсрочната изискуемост за периода от 30.03.2026 г. до 09.06.2026 г.; както и направените по делото разноски от 456.10 евро за заплатена държавна такса и 25.56 евро за юрисконсултско възнаграждение.

С атакуваното разпореждане е отхвърлено изцяло като неоснователно заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, депозирано от заявителя „Банка ДСК“ АД, срещу длъжника Д. И. К., с ЕГН **********, въз основа на договор за потребителски кредит от 18.06.2025 г., по съображения, че банката не е обявила предсрочната изискуемост на кредита към момента на подаване на заявлението.

Тази преценка на заповедния съд не се споделя от настоящия състав. В мотивите по т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където се третират условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е разяснено, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Пояснява се, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективни факти, обуславящи настъпването й.

В случая от извлечението от счетоводните книги на банката, изготвено по реда на чл.417, т.2 от ГПК се установява допуснатото неизпълнение от 3 страна на длъжника, но самото то не е достатъчно, за да настъпи предсрочната изискуемост.

По отношение начина за изразяване на волеизявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем, е налице произнасяне на ВКС в решение № 50057/06.12.2023 г., постановено по т.д.№ 1337/2022 г. по описа на ВКС, II т.о., в което е посочено, че волеизявлението на банката – кредитор трябва да е обективирано в писмен документ, да бъде изрично и недвусмислено заявено, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Волята на банката – кредитор, че счита кредита за предсрочно изискуем, следва да бъде ясна, точна и несъмнена, предвид произтичащите от това последици. В този смисъл са и решение № 148/02.12.2016 г., постановено по т.д.№ 2072/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 180/23.11.2016 г., постановено по т.д.№ 2400/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 293/28.12.2018 г., постановено по т.д.№ 2201/2017 г. по описа на ВКС, II т.о., в които са дадени разяснения относно начина за връчване на волеизявлението на банката на длъжника. Прието е, че законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорни правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. Разграничени са различни случаи на удостоверяване: при липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция – предаване лично на длъжника или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус /чл.50 от ЗННД/ или от частен съдебен изпълнител /чл.43 от ЗЧСИ/; връчване на уведомлението чрез пощенска пратка; предвидени в договора конкретни способи за връчване на кореспонденцията.

В случая в чл.14.2 от част II от процесния договор, озаглавена „Общи положения“, е посочено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, кредиторът има право да превърне целият непогасен остатък от главницата в предсрочно изискуем, като той упражнява 4 правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, като изпраща уведомление до кредитополучателя, до последните посочени от тях адреси за кореспонденция. Видно от титулната част на договора, в него е отразен настоящия адрес на кредитополучателя, неговия електронен адрес и телефон, като изрично е отразено, че адреса за кореспонденция е в гр.Девня, ул.„***“ бл. 1, вх.В, ет.1, ап.33. Именно до този адрес е изпратено от ЧСИ съобщение до длъжника за връчване на книжата, предоставени от „Банка ДСК“ АД, След справка в НБДН, извършена от ЧСИ, последният е констатирал, че този адрес съвпада с регистрираните от длъжника по реда на чл.90, ал.1 от ЗГР негови настоящ и постоянен адрес. В същото време установено е, че длъжникът няма регистрирани трудови договори, при което спрямо него е неприложим чл.47, ал.3, изр. последно от ГПК.

Самото връчване на адреса на длъжника в гр.Девня е извършено при спазване на изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК. Служителят на ЧСИ, на когото е възложено връчването на съобщението по реда на чл.43 от ЗЧСИ, е посетил адреса на 11.02.2026 г., на 23.02.2026 г. и на 14.03.2026 г. /неработен ден/, т.е. потърсил е длъжника три пъти /единия от които в неприсъствен ден/ в рамките на един месец, като между всяко едно от посещенията има интервал по-дълъг от една седмица. Предвид събраните сведения, че търсеното лице Д.

И. К., е напуснал адреса и не е намерил друго лице от домашните, което да е съгласно да приеме съобщението и да го предаде на адресата, призовкарят е залепил уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. При тези данни може да се направи извод, че кредиторът е положил дължимата грижа за откриване на длъжника на всички известни му адреси, вкл. и установяване наличието на месторабота, което негово поведение е в съответствие с принципа на добросъвестно упражняване правата по договора, като единствено бездействието на длъжника да осигури получаване на волеизявлението на насрещната страна по договора е препятствало личното връчване.

С оглед на това със залепване на уведомлението на адреса на длъжника на 14.03.2026 г. и изтичане на 2-седмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК, връчването е осъществено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК – с въведената в тази разпоредба фикция.

Ето защо, ОС-Благоевград приема, че длъжникът по процесния договор за кредит е уведомен за изявлението на банката да обяви кредита за 5 предсрочно изискуем на 30.03.2026 г., към който момент са били налице обективните предпоставки, предвидени в чл.14.2, р.II Общи положения от договора за упражняване на това право - допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни.

По така изложените съображения, настоящият състав намира, че са налице всички предпоставки за издаване на поисканата от „Банка ДСК“ ЕАД заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист спрямо А.А.М..

Произнасянето на РС в обратната насока налага отмяна на атакуваното разпореждане № 3517/12.6.2026 г. и връщане на делото на родово компетентния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените от заявителя суми.

Предвид липсата на изрично заявено от жалбоподателя искане по разноските, съдът не се произнася с крайния си съдебен акт в тази насока.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 3517/12.6.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 1464/2026 г. по описа на РС–гр.Благоевград и вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на заявителя „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“№ 19, срещу длъжника Д. И. К., с ЕГН **********, с адрес гр.Девня, ул.„***“ бл. 1, вх.В, ет.1, ап.33, въз основа на извлечение от сметка във връзка с договор за кредит от 18.06.2025 г., а именно: сумата от 25 219.95 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 18.06.2025 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението - 11.06.2026г. до окончателното изплащане; сумата от 1065.08 евро, представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2025 г. до 29.03.2026 г.; сумата от 32.67 евро, представляваща мораторна лихва за периода 10.09.2025 г. до 29.03.2026 г.; сумата от 511.97 евро, представляваща законна лихва след настъпване на предсрочната изискуемост за периода от 30.03.2026 г. до 09.06.2026 г.; както и направените по делото разноски от 456.10 евро за заплатена държавна такса и 6