Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1450 от 01.12.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2542/2020
Вид
Решение № 1450
Подписан
01.12.2022
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Катерина Рачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 143 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася С.а

Членове:

Катерина Рачева

Кристина Филипова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20201000502542 по описа за 2020 година

С решение № 48 от 23.07.2020 г., по гр.д. № 199/19 г., ВКС, ТК, І отд., отменя решение № 176/18.01.2018 г. по гр.д. № 1264/17 г., САС, 8 с-в, в обжалваната му част (в която жалбоподателя „ДНВ ГЛ“ СЕ е осъден да заплати обезщетение на неимуществени респ. имуществени вреди на ищци по делото) и връща делото за ново разглеждане от друг състав на САС, като са дадени указания за събиране на нови доказателства.

Производството пред САС е било образувано по жалба на „ДНВ ГЛ“ СЕ, Германия, срещу решение № 12 от 11.01.2017 г. по гр.д. № 743/12 г., ГО, 2 с-в, СОС. С посочения съдебен акт са отхвърлени активно субективно и обективно съединените осъдителни искове, предявени от Д. Г. Д., И. Г.М., Я.

Н. М., Н. Н. И., И. Г.Л., Н. Н. М., Я. Н. М., Д. Т. С., Т. Т. С.-П., В. Я. С., С. Н.

С., З. И. Д., П. И. И., Д. Г.Д., М. Д.Д., М. Д.Д., Г. Д.Д., Г. Д.Д., Я. И. Д., Р. С.

Д., П. И. Г., Д. П. Г., М. П. Г., С. Н. С., Г. Г. П., Г. Г. П., Р. Г. И., Р. Г. Б., Г. Л.

П., С. Д. Г., С. Д. Г., Т. Х. Г. (конституирана като правоприемник на починалия в хода на процеса Х. И. Г.), С. К. Г., М. К. Г., Х. Б. Л., Г. К. Г.

(починал и наследен от вече участващите в процеса С. Г. Н. и М. Г.Г.), С. Г.

Н., М. Г.Г., Г. Ц. Б., Н. Ц. Б., Ц. И. Ф., Р. И. Г., Р. Д. Б., И. В. М., Н. В. Л., М. П.

1

П., К. П. П. и Р. П. П. срещу „Алианц Глобал Корпорит Енд Спешълти СЕ” с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

С решението частично са уважени предявените като евентуални срещу „ДНВ ГЛ СЕ” (с предходно търговско наименование „Германишер Лойд” АД) кумулативно активно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, претърпени от смъртта на наследодателите на ищците, като изцяло са отхвърлени предявените искове от Я. И. Д., Р. С. Д., Р. Г. Б. и Х. Б. Л..

Решението е обжалвано от ответника „ДНВ ГЛ СЕ” (с предишно търговско наименование „Германишер Лойд” АД) в осъдителната му част.

Твърди неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като се поддържа, че исковете са недоказани и решението е постановено при непълнота на доказателствата. Сочи, че съдът не е допуснал събиране на относими доказателства, необходими за правилното изясняване на правния спор. Въззивникът поддържа, че при изслушване заключението на допуснатата разширена СТЕ своевременно е оспорил фактическите изводи на вещите лица, тъй като те са ги формирали без да са запознати с конструктивно-техническата документация на процесния кораб. Подчертава, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е оставил без уважение доказателствените искания на другия ответник в производството – „Алианц Глобал Корпорит Енд Спешълти СЕ”.

Твърди, че не е доказан фактическият състав на деликта. Намира, че неправилно са приложени нормативни актове и Директиви на Европейския съюз, които са неотносими към процесният казус. Оспорва и размера на присъдените с решението обезщетения, като поддържа, че при опреД.ето им съдът не е обсъдил безспорния по делото факт, че ищците вече са били възмездени, тъй като са получили обезщетение в размер от по 3583,33 евро по застраховка „Гражданска отговорност” в Република Македония за вреди от същия инцидент.

Ответника „Алианц Глобал Корпорит Енд Спешълти СЕ” счита жалбата за основателна.

2

Останалите ответници по жалбата (физически лица) я оспорват, като излагат подробни аргументи.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени предявените при евентуалност активно субективно и обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), както и исковете по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от Я. И. Д., Р. С. Д., Р. Г. Б. и Х. Б. Л., респ. и в частта, в която са отхвърлени исковете на останалите ищци над присъдения размер на претендираните обезщетения.

Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД, като съгласно отменителното решение на ВКС, приложимо е българското право. За този извод е прието, че относимото материално право при случаи на непозволено увреждане с международен елемент, настъпили след 11.01.2009 г., следва да бъде определено от българския съд по правилата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения / Регламент Р.

II/, освен когато са налице изключенията на чл. 1 § 2 и § 3 от регламента.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 § 1 от Регламент Р. II приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Според задължителното тълкуване на тази разпоредба в решение от 10.12.2015 г. по дело С-350/14 на СЕС, „непреките последици“ са вредите, които пребиваващите в друга държава-членка близки (на загиналите лица) търпят. В настоящият казус непосредствената вреда е настъпила в РСМакедония (където са загинали пътниците на плавателния съд), и приложимото право по правило е македонското. В случая обаче е налице изключението по чл. 14 § 1 от Регламента, а именно извършен чрез конклудентни действия избор на приложимо право от страните по спора. Според ВКС „конклудентният избор на приложимо право е валиден само ако произтича с достатъчна степен на 3 сигурност от обстоятелствата по случая. Когато и двете страни използват по време на процеса една и съща правна терминология, позовават се на едни и същи правни норми, които считат за приложими към спора и претендират последиците на едно и също приложимо материално право, следва да се приеме, че е налице избор на приложимо право.“ Ответникът по исковете не се е противопоставял на приложението на българското материално право, не е оспорил доклада на съда с дадената правна квалификация по ЗЗД, самият той се е позовал на българския закон при оспорване на елементите на деликта.

Ето защо е налице категорична индиция за избор от двете страни по спора на българското право като приложимо към процесното непозволено увреждане (lex voluntatis).

Ищците-физически лица са предявили осъдителни искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от смъртта на наследодателите си, причинена при потъването на кораба „Илинден” във водите на Охридското езеро, като твърдят, че това нещастно събитие е резултат от противоправно бездействие на служители към ответното дружество.

Ответниците „ДНВ ГЛ СЕ“ (преди „Германишер Лойд“) и „Алианц Глобал Корпорит Енд Спешълти СЕ“ оспорват с подробно развити аргументи ищцовите твърдения, като възразяват срещу тезата, че ответното дружество е имало задължение за надзор и обезпечаване на техническата изправност на процесния кораб, както и относно поддържаното от ищците, че нещастните събития са последица от противоправно и виновно бездействие на лица, оправомощени от ответника. Възразяват срещу размера на претендираните обезщетения.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Пред настоящата инстанция няма спор и е ноторно известно, че на 5.09.2009 г. във водите на Охридското езеро, РСМакедония, е потънал корабът „Илинден“, като при този инцидент са загинали 15 български граждани – Г. Г. М., К. И. М., Н. И. М., Т. Д. С., С. М. И., М. Р. Д., Г. Д. Г., Л.

Г. С., Л. Г. С., М. Х. Г., З. Ц. Г., Д. М.а Г.а, Л. Н. Б.а, Н. Н. П., Г. Н. Л. и П. К.

П.. Няма спор, че причината за смъртта е удавяне, а ответниците по жалбата – 4 физически лица, са наследници на загиналите.

От представено Споразумение № 02-8031/20.06.2007 г. (л. 96), сключено между Правителството на Република Македония, представлявано от Министерство на транспорта и съобщенията, и "Германишер Лойд", се установява (чл. 2.1), че дружеството е било оправомощено да извършва законоустановените функции и сертификационни услуги, обхващащи оценката на състоянието на регистрираните в Република Македония кораби, с цел да се определи тяхното съответствие с приложимите изисквания на Международните конвенции, кодекси и/или национални изисквания, както и издаването на съответните сертификати. Както е прието от ВКС в отменителното решение, обстоятелството, че в договора не е посочена правно-организационната форма на дружеството (а то фигурира само с неговото фирмено наименование), не налага извод, че се касае до друг правен субект, различен от „Германишер Лойд“ АГ, Хамбург. По делото е установено и правоприемството между „ДНВ ГЛ“ СЕ и "Германишер Лойд" АГ, Хамбург, преобразувано в "Германишер Лойд" СЕ, Хамбург.

В посоченото по-горе споразумение е договорено дружеството да извършва законови инспекции, одити и да предоставя услуги по заверка и сертифициране от името на Администрацията на морски кораби, подвижни крайбрежни единици и кораби, плаващи във вътрешни води, регистрирани в Република Македония. В чл. 8 от него е предвидено, че по принцип всички законови дейности по инспекциите ще бъдат осъществявани или пряко надзиравани от инспектори, изключително упълномощени от „Германишер Лойд” АД. От представените по делото Сертификати (Удостоверения, Разрешителни) се установява, че ответното дружество е възложило функцията по инспекция и надзор на кораба на инж. Б. Б., сръбски гражданин.

Според трудов договор, сключен между Б. Б. и "Германишер Лойд Аустрия Гмб Х", със седалище Виена, Австрия, физическото лице е изпълнявало функциите на контрольор (инспектор) на "Германишер Лойд". От съдържанието на договор се установява, че на инж. Б. е възложено да извършва дейности в кръга на тези, осъществявани от неговия пряк работодател "Германишер Лойд Аустрия Гмб Х", както и да работи като контрольор за Група "Германишер Лойд" в Югославия, а също и да осъществява допълнително други дейности, които са подходящи и отговарящи на възрастта и уменията му във всички области, в които работи 5

Група "Германишер Лойд".

По делото са представени временен сертификат от 15.07.2006 г. и три сертификата за годност за плаване на кораба "Илинден" в Охридското езеро, издадени от Б. Б. от 27.07.2007 г., 31.05.2008 г. и 23.05.2009 г., (намиращи се в т. 1, от л. 69 до л. 77 от кориците на делото пред първоинстанционния съд), както и три протокола от извършени инспекции. В сертификатите е посочено името на дружеството "Германишер Лойд" и е положен печат на същото. За извършваните действия по инспекция и надзор дружеството е било уведомено от инж. Б., като е издало фактура № 186002706/11.10.2008 г. за проведената инспекция на процесния кораб. В посочената по-горе документация е удостоверено, че състоянието на корпуса, машините и екипировката е задоволително. Във временния сертификат, издаден на 15.07.2006 г., с валидност до 14.10.2006 г., като забележка е отбелязано, че транспортът на пътници се разрешава само в затворени салони, под горната палуба, а пребиваването на открити палуби не е разрешено, докато не бъде проверена стабилността при такива условия на товарене. В издадените в периода 2007 г.

– 2009 г. сертификати няма отбелязване на такава забележка, а единствено, че входът към машинното отделение трябва да бъде освободен от всякакви препятствия, а наличното окабеляване за дистанционното управление да бъде пренаредено.