Решение № 12162 от 03.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12162 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря БИ като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110136285 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

03.11.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А при секретаря БИ, като разгледа докладваното от съдия В. А гр. дело № 36285/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ДОЗ“ ЕАД срещу СО, като се твърди, че на 14.12.2020 г. в гр. София, по ул. „Неделчо Бонев“ в близост до № 16, водачът на МПС „Дачия Докер“, рег. № СВ ................. СА – В. Д., преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, като в резултат на това били нанесени вреди по автомобила. Поддържа, че към момента на инцидента за автомобила имало сключена застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица № 440220213023112. Навежда доводи, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132034268, като било изплатено застрахователно обезщтение в размер на 142,19 лева, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.

Излага съображения, че ПТП-то било настъпило поради причини в целостта на настилката на пътното платно, като пътят бил част от общинската пътна мрежа и ответника отговарял за 1 поддържането му. Твърди, че ответника е поканен да заплати претендираната сума, но последният бил отказал. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който претенцията се оспорва. Твърди, че не са доказани всички елементи от фактическият състав на регресната претенция, като сочи, че в случая не било доказано наличието на застрахователно правоотношение, което обосновава с представените общи условия от ищеца. Поддържа, че не можело да е установи, че твърдените вреди от ищеца били причинени от процесното ПТП, чийто механизъм бил отразен единствено в заявлението за плащане на застрахователно обезщетение. Навежда доводи за недоказаност на механизма на ПТП-то. Излага съображения, че при плащане на застрахователното обезщетение застрахователят бил допуснал нарушение на общите си условия, което обосновава подробно. Твърди, че не били уведомени компетентните държавни органи за настъпването на ПТП-то, поради което не били съставяни и необходимите документи при настъпването на пътен инцидент. Прави възражение за съпричиняване, което аргументира. Поддържа, че не е налице бездействие по отношение поддръжката на пътя, тъй като бил сключен договор с „................“ АД по силата на който дружеството трябвало да извършва ремонт и поддръжка на процесния участък, като именно последното дружество отговаряло при грешки, недостатъци и пропуски при ремонта и поддръжката на пътя. С оглед договорните отношения обосновава правен интерес от привличането на „................“ АД като трето лицепомага, за което прави искане. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника не е изразило становище по представените по делото доказателства и по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са 2 приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща.

Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечителногаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно измежду работниците и служителите на юридическото лице е причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ищецът е заплатил застрахователно обезщтение в размер на 142,19 лева, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.

Приложена е застрахователна полица № 440220213023112/02.12.2020 г. за сключена застраховка „Каско“ между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД от една страна в качеството на застраховател и „ОББ Интерлийз“ ЕАД в качеството на застраховащ и застрахован от друга страна, в полза на „Ориндж Интернешънъл“ АД в качеството на застрахован – по отношение на автомобил „Дачия Докер“, рег. № СВ ................. СА, с период на 3 застрахователно покритие от 02.12.2020 г. до 01.12.2021 г.

Застрахователна полица е форма за действителност на застрахователния договор, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Следователно по делото безспорно е установено наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. В. Д..

От казаното от св. Д. се установява, че помни, че през м.12.2020 г. бил управлявал МПС „Дачия Докер“, но не помнел регистрационния номер, тъй като автомобила бил служебен. Свидетелства, че управлявал автомобила по ул. „Неделчо Бончев“, която била ужасна, като бил попаднал в дупка, като спукал гума, която била чисто нова. Изяснява, че дупката не била сигнализирана и нямало как да бъде избегната, тъй като валяло в този или предходния ден и всичко било във вода. Сочи, че често минавал по този път, като изяснява, че не може категорично да каже дали в момента е валяло, но със сигурност е било мокро.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Д. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.

Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото същият е и пряк участник в ПТП-то.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се изяснява, че механизма на ПТП-то е следния: на 14.12.2020 г., около 16:30 ч., товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № СВ ................. СА се движи по ул. „Неделчо Бончев“ и в района до № 16, превозното средство преминава през дупка на пътното платно, която е пълна с вода. Изяснено е, че в следствие на преминаването през дупката в причинно-следствена връзка е налице спукване на задна дясна гума. Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на товарния автомобил, изчислен на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 142,19 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като последното е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от изхода на правния спор.

В случая безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило в рамките на гр.

4

София, поради което собственик на пътя се явява ответника, поради което именно последният е имал задължение да го поддържа. Тоест улицата, на която е реализирано произшествието, се намира в населено място и представлява местен път по смисъла чл. 3 ал.