Решение № 527 от 20.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. В., 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110112604 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът Ж. Я. И. твърди, че на 04.11.2021 г. е сключил договор за потребителски кредит със „С. К.“ ООД, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 800 лева при годишен лихвен процент от 40.05 % и годишен процент на разходите от 48.81 %. Съгласно чл. 6.2 от договора, в случай че в 3-дневен срок от сключването му кредитополучателят не осигури обезпечение, което да отговаря на предвидените в договора условия, същият дължи заплащането на неустойка в размер на 1068.57 лева.

Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 6.2 от договора за потребителски кредит е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава се явява нищожна поради противоречието й със закона. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради заобикаляне на закона, на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Навежда доводи, че чрез цитираната уговорка се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост, поради което същата е неравноправна.

Наред с това счита, че предвиждайки необосновано висока неустойка, тя попада в приложеното поле на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Излага, че ЗПК предвижда задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Счита, че чл. 6.2 от Договора прехвърля риска от неизпълнение на 1 задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК, като поддържа, че чрез разглежданата клауза се заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК, като в полза на кредитора се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение по договора. Заявява, че чрез нея се заобикаля и чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

Счита, че чрез посочената клауза от договора накърнява добрите нрави, тъй като чрез нея се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните и злепоставяне интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода от кредитора. Позовава се на ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, съгласно което нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Поддържа, че неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя, като целта й е да доведе до неоснователното му обогатяване за сметка на кредитополучателя чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума.

Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № 589658/04.11.2021 г. поради противоречие със закона /на основание чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП/, в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона /на основание чл.

21, ал. 1 ЗПК/ и поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „С. К.“ ООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск. Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.

Поддържа, че обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск, като неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на вземането в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Заявява, че именно за да не се допусне неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и потребителя страните са уговорили вредите от неизпълнение на посоченото задължение да бъдат компенсирани посредством неустойката, предвидена в чл. 6.2 от договора за кредит. Изтъква, че предоставянето на обезпечение в една от двете предвидени в договора форми зависи изцяло от волята и действията на потребителя, като кредиторът не е могъл и не е бил длъжен при сключването на договора да предвиди неизпълнението на това задължение. Счита, че в 2 случай че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият е договарял недобросъвестно, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. Ако пък договореният 3-дневен срок е бил недостатъчен за осигуряване на обезпечение, потребителят е следвало да информира за това кредитора или да предложи друго заместващо обезпечение.

Оспорва доводите на ищеца за неравноправност на процесната договорна клауза по смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП. Заявява, че при преценка размера на уговорената неустойка следва да се вземе предвид финансовият риск, който предприема кредиторът.

Оспорва да е налице заобикаляна на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, както и на дружеството да бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото наличието на облигационно отношение между тях по Договор за потребителски кредит № 589658/04.11.2021 г.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона защита на потребителите, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В посочената разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите в потребителския договор.

Съгласно чл. 6.2 от процесния договор за кредит при неизпълнение на задължението по чл. 6.1 /заемателят в тридневен срок от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия – поръчител или банкова гаранция/, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1068.57 лева. Неустойката се начислява автоматично и се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването й не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. Същевременно, размерът на неустойката надвишава сбора от дължимите главница и възнаградителна лихва по кредита, поради което следва да се приеме, че е необосновано висока и в този смисъл клаузата, 3 която я предвижда, се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Отделно от това, по съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Не на последно място, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита.

Макар клаузата, предвиждаща задължението за осигуряване на обезпечение, да е включена в индивидуалния договор, сключен с потребителя, съдът намира, че същата не отразява индивидуалните нужди на потребителя. Тъкмо напротив – тя е включена в частта от договора, имаща характер на бланка, на която кредитополучателят не може да влияе.

Посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна по правоотношението, поради което същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Поради така изложените съображения настоящият съдебен състав намира за основателен предявения иск за прогласяване нищожността на чл.

6.2 от процесния договор за кредит поради противоречието му със закона, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Предвид извода за основателност на този иск не следва да бъдат разглеждани предявените в условията на евентуалност искове.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 406.86 лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА като неравноправна клаузата чл.

6.2 от Договор за потребителски кредит № 589658/04.11.2021 г. , на основание чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, по иска на Ж. Я. И., ЕГН **********, от с. С. О., общ. Д. Ч., обл. В., ул. „Р.“ № 47, срещу „С. К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ ***.

ОС Ъ Ж Д А „С. К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Я. И., ЕГН **********, 4 от с. С. О., общ. Д. Ч., обл. В., ул. „Р.“ № 47, СУМАТА ОТ 50 /петдесет/ лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОС Ъ Ж Д А „С. К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК-П., със служебен адрес: гр. П., бул. „П. Ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, СУМАТА ОТ 406.86 /четиристотин и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.

38, ал. 2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5