Решение № 260196 от 08.10.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е №260196 гр. Кюстендил, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова

Веселина Джонева при участието на съдебен секретар Вергиния Бараклийска, като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 52 по описа на ОС- Кюстендил за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: ****** ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, район Средец, ***, представлявано съвместно от М.И.и В.К.-М.като Изпълнителни директори, чрез процесуалния представител по пълномощие юрк. Рая Лукова, насочена срещу решение № 260142 от 03.12.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№ 1060/2020 г. по описа на същия съд.

Първинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД против Е.А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума за разликата над уважения размер от 13 000.00 лева до предявения размер от 25 000 лева, представляваща изплатено от ЗАД

„АРМЕЕЦ“ АД на пострадалия Б.М.Г.обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2017г., около 18:30 ч., на път 6204, 350 м. след с. Ресилово, община Сапарева баня, в посока гр. Самоков, и причинено виновно от ответника, за която сума в полза на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.04.2020 г. по ч. гр. д. № 611/2020 г. на ДнРС.

Решението на районния съд в обжалваната част се приема за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост. Приема се, че съдът необосновано и в противоречие с установената трайна практика на ВКС е присъдил занижен размер на обезщетение, несъответстващо на причинените на пострадалия травматични увреждания. Счита се, че съдът е следвало да съобрази, че сключването на извънсъдебни споразумения в случаите, в които застрахователят има право на регрес срещу застрахования е в интерес именно на застрахования, тъй като сумата, която е изплатена на основание извънсъдебно споразумение е окончателна. Пояснява се, че в този случай пострадалият не би могъл допълнително да претендира суми за обезщетение. Следвало да се отчете и обстоятелството, че при водене на съдебно производство от пострадалия срещу застрахователя, последния би заплатил законна лихва, съдебно – деловодни разноски, които суми биха подлежали на възстановяване от застрахования в случаите по чл.500, ал.1, т.1 КЗ. Приема се, че изплащането на сумата от 25 000 лева на пострадалия в най-пълна степен би репарирала претърпените от него неимуществени вреди без да се стигне до неоснователно обогатяване на същия.

Подробно се обосновава изложения в тази насока довод, акцентирайки се върху причинените на пострадалия травматични увреждания, техния интензитет и времето, необходимо за възстановяване на физическото му здраве. За необоснован се приема изводът на районния съд, че с изплащането на сумата за обезщетение пострадалият повишил стандарта си на живот, предвид инфлационните процеси в страната и непрекъснатото повишаване на цените на стоките от първа необходимост. Счита се, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че пострадалия не е престирал работа в продължение на повече от осем месеца, в които период от време се е възстановявал от получените травматични увреждания. По изложените съображения се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на предявения иск, като бъдат присъдени и сторените в двете производства разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Е.А.П., ЕГН:

**********, с адрес: *** чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Е.П..

С отговора се оспорва основателността на въззивната жалба и се поддържа искане за оставянето й без уважение. Счита се, че решението е постановено при цялостна преценка на събраните в производството доказателства и установените факти, при спазване на материалния и процесуалния закон. Приема се, че сумата по сключеното извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя в размер на 25 000 лева е прекомерно завишена.

Обобщава се, че съдът правилно е приложил регламентирания в разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, определяйки размера на дължимото обезщетение.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Кюстендилският окръжен съд преценявайки на основание чл. 269 ГПК служебно изцяло валидността и допустимостта на атакуваното първоинстанционно решение – в обжалваната му част, и съобразявайки се с наведените доводи в жалбата констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Производството пред РС –

Дупница е образувано по искова молба на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД срещу Е.А.П., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 25 000.00 лв., представляваща изплатено на пострадалия Б.М.Г.обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2017г. и причинено от ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2020 г. до окончателното й заплащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.04.2020 г. по ч. гр. д. № 611/2020 г. на ДнРС.

В обстоятелствената част на исковата молба се конкретизира, че на 08.01.2017 г., около 18:30 ч., на път 6204, 350 м. след с. Ресилово в посока гр. Самоков, ответникът - 2 - управлявал лек автомобил „******“ с ДК№ ****** след употреба на алкохол и поради движение с несъобразена скорост, изгубил управление върху автомобила и ударил правомерно движещия се в насрещна пътна лента лек автомобил „******“ с ДК№ ******, собствен на Б.М.Г., ЕГН: **********, и управляван от същия, като му причинил телесни повреди - счупване на лъчева кост на дясна предмишница. Съставен бил Протокол за ПТП с пострадали лица, образувано било досъдебно производство срещу Е.П. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. а, предл. първо от НК. Изготвена била химическа експертиза на взетата от П. кръвна проба, която установявала, че същият по време на инцидента е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,66 промила.

Автомобилът на ответника бил застрахован по договор за комбинирана застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и Злополука“, полица № 11/11/116003180492, издадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД и валидна към датата на ПТП. След подадена претенция от пострадалия Г., за събитието в ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД била образувана преписка по щета № 10018100101252Н. С пострадалия било сключено извънсъдебно споразумение за обезщетяване на претърпените от него болки и страдания, резултат от травмите от ПТП, както и за обезщетяване на сторените разноски във връзка с лечението му.

Така на 14.06.2018 г. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД изплатило по претенцията на увреденото лице Б.М.Г.сума в размер на 25 000.00 лева за претърпените неимуществени и имуществени вреди, свързани с понесените от ПТП травматични увреждания.

С регресна покана от

18.07.2018 г. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД предоставил на ответника 30-дневен дневен срок да заплати сумата от 25 000.00 лева. Тъй като сумата не била заплатена в срок, дружеството депозирало заявление по чл. 410 ГПК, за което в PC-Дупница е образувано ч.гр.д. № 611/2020г., по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил.

На база така описаните обстоятелства е направен извод, че ищецът с оглед разпоредбите на чл. 500, ал.

1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД от момента на изплащане на застрахователното обезщетение е придобил право на регрес срещу виновния водач. Отправено е искане за осъждането му да заплати сумата от 25 000 лева.

С отговора на исковата молба е изразено становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна, като се възразява срещу размера на претендираното обезщетение.

Искът се приема за основателен до размер от 12 500.00 лв.

Във връзка с твърденията на страните по делото и с оглед представените доказателства е установено и е обявено с доклада по делото за безспорно установени изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения относно настъпило на 08.01.2017 г. ПТП. Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението, част от което е предмет на обжалване, с което е направил краен извод за частична основателност на исковата претенция, като е приел, че на причинените на пострадалия травматични увреждания съответства обезщетение в размер на 13 000 лева, при което и заявеното от застрахователя регресно право се разпростира до този размер.

При проверката на правилността на постановеното решение, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка с чл. 6, ал.

2 ГПК, въззивният съд съобрази следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.

Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти и събрания доказателствен материал, в т.ч. изслушаното заключение на вещото лице и показанията на свидетеля Б. Г., за които съдът мотивирано е изложил съображения относно кредитирането им, респ. не кредитирането им.

С обжалваното решение е прието, че са налице всички предпоставки, обуславящи отговорността на ответника по чл. 500, ал. 1 от КЗ , както и това, че съдът не е обвързан от договорения между ищеца и пострадалия размер на обезщетението.

На тази база при условията на чл. 52 от ЗЗД е направена нова преценка за размера на претърпените неимуществени вреди и същите са определени на 13 000 лева, като за тази сума е уважен предявеният иск, а до пълния предявен размер от 25 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

Недоволен от решението е останал ищецът, който обжалва същото в отвърлителната му част. В жалбата е акцентирано, че размерът на изплатеното по извънсъдебен ред обезщетение на пострадалия в размер на 25 000 лева е напълно кореспондиращ с претърпените от същия имуществени и неимуществени вреди и че не е нарушен принципът на чл.52 ЗЗД при определянето му. Така определеното обезщетение имало функцията на квазикомпенсация на преживяното от пострадалия, а не целяло неговото неоснователно обогатяване.

При преценка правилността на обжалваното решение, в границите, очертани от въззивната жалба, а именно досежно размера на признатото регресно право, настоящият въззивен състав съобразява следното:

С исковата молба ЗАД „АРМЕЕЦ“

АД претендира от застрахованото лице, което е извършител на деликт, възстановяване на платено на пострадало от ПТП лице застрахователно обезщетение за неимуществени вреди