Определение № 3402 от 02.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3402 гр. Варна, 02.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Х. като разгледа докладваното от Румяна Х. Гражданско дело №

20253110110067 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК831094393 срещу Т. И. И., ЕГН**********.

Ищецът претендира от съда да постанови решение с което да признае за установено в отношенията между страните, че в полза на банката съществуват ликвидни и изискуеми вземания, както следва: сума в размер от 9500лева, представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит/овърдрафт/ по разплащателна сметка №014СС-R-004435/30.09.2011год., четирикратно изменен и допълнен с Анекс от 06.11.2021год., Анекс от 15.02.2013год., Анекс от 24.04.2013год. и Анекс от 14.06.2013год. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.08.2024год. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 550.72лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, начислена за периода 01.04.2024год. до 26.08.2024год. включително, за които вземания е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производството по ч.гр.дело №10900/2024год. на ВРС.

Депозирана е молба от ответника, действащ чрез пълномощник адв.В. М. от САК, с която моли съда да спре незабавното изпълнение по изп.дело №11/2025год. на ЧСИ Захари Димитров №808 на КЧСИ с район на действие ВОС, като се позовава на нищожни клаузи на договора по смисъла на ЗЗД и ЗЗП, като сочи противоречие със закона и неравноправен характер, както и неправилно изчислен размер на вземанията.

Излага, че ответникът има качеството на потребител по ЗЗП и може да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за банков кредит. В производството по иска по реда на чл.422,ал.1 от ГПК излага, че ответника е въвел възражения за наличието на неравноправни клаузи в първоначалния договор и анексите към него, свързани с начина на определяне на сумите по кредита и възможността банката едностранно да я променя.

Предвид на това счита, че са налице предпоставките на чл.420,ал.2,т.2 от ГПК за спиране на изпълнението въз основа на изп.лист, издаден в производството по ч.гр.дело 1

№10900/2024год. на ВРС.

Освен горното в условие на евентуалност заявява искане за спиране на основание чл.420,ал.2,т.3 от ГПК, поради това,че в разпореждането по чл.415 ГПК по ч.гр.дело №10900/2024год. на ВРС, съдът изрично указва период и основание , за които ищецът следва да предяви иск по чл.422 от ГПК. Исковата молба обаче сочи, че съдържа различни периоди, различни лихвени проценти, различни основание за начисляване, различен момент на предсрочна изискуемост.Това нарушава принципа на идентичност между заповед и установителен иск.

С последваща молба навежда следните аргументи за нищожност на договора от който произтичат вземанията, а именно: Твърди, че вземането от 9500лева, представляващо главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит/овърдрафт/ по разплащателна сметка №014СС-R004435/30.09.2011год., четирикратно изменен и допълнен с Анекс от 06.11.2021год., Анекс от 15.02.2013год., Анекс от 24.04.2013год. и Анекс от 14.06.2013год. към него се основава на нищожна клауза поради противоречие със закона и имаща неравноправен характер.

Доколкото процесният договор е за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, клаузите на договора следва да бъдат преценени за съответствие , както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност длъжникът има качеството потребител по смисъла на параграфж 13,ал.1 от ДР на ЗЗП.В случая счита, че между ищеца и ответника не е възникнала облигационна връзка между кредитодателя и потребителя, съобразно установените в специалните закони ЗЗП и ЗПК задължителни правила за кредитодателите при извършването на дейност по потребителско кредитиране. В случая банката като търговец извършва дейност на кредитиране по занятие , поради което при определяне на общия размер на плащанията, които ще получи по договора, не следва да се калкулира и като вреда за кредитора обстоятелството, че за срока на договора кредиторът ще бъде лишен от възможността да оперира по друг начин със собствения си финансов ресурс, доколкото и без друго същият е предназначен за отдаване в заем.На следващо място не се установяват и данни разходите на кредитодателя съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита да са необичайно високи и да обосновават размера на плащанията , които той самият ще получи насреща.Счита, че и начислената такса „предсрочна изискуемост“ е нищожна поради противоречие със закона.

Таксата е нищожна по смисъла на чл.26 от ЗЗД във вр. чл.10а,ал.2 ЗПК и не се дължи.Заявява, че са нищожни поради противоречие със закона /ЗЗП/ и с неравноправен характер клаузите по т.8 и т.9 от Договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит/овърдрафт/ по разплащателна сметка №014СС-R-004435/30.09.2011год. Счита, че размерът на процесните вземания е неправилно изчислен, като се позовава в тази насока на фактическите твърдения за недължимост поради нищожни клаузи.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

2

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, предявена от о „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.”Цариградско шосе”№11Ш, вписано в ТРРЮЛНЦ, воден от АВп с ЕИК 831094393, представлявано от Изпълнителните директори, чрез пълномощник Г. Ф. Д. Юрисконсулт и процесуален представител срещу Т. И. И., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Варна, Вилна зона, ул.“28- ма“№20, ет.2, ап.9.

Ищецът претендира от съда да постанови решение с което да признае за установено , че в полза на ищецът съществува ликвидно и изискуемо вземане, произтичащо от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №014CC-R-004435/30.09.2011 г., четирикратно изменен и допълнен с Анекс от 06.11.2012г., Анекс от 15.02.2013г., Анекс от 24.04.2013г. и Анекс от 14.06.2013 г. към него, което вземане, кредитополучателят Т. И. И., ЕГН: **********, с настоящ адрес: Област Варна, Община Варна, гр. Варна, Вилна зона, ул.“28- ма“№20, ет.2, ап.9 дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, а именно: сума в общ размер от 10 050.72 лева (десет хиляди и петдесет лева и седемдесет и две стотинки) към 27.08.2024г., в това число:

-сумата от 9500 (девет хиляди и петстотин) лева, представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №014CC-R-004435/30.09.2011r., четирикратно изменен и допълнен с Анекс от 06.11.2012г., Анекс от 15.02.2013г., Анекс от 24.04.2013г. и Анекс от 14.06.2013 г. към него,

-ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -27.08.2024г. до окончателно изплащане на задължгението;

-сумата от 550.72 лева(петстотин и петдесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, начислена за периода 01.04.2024г. до 26.08.2024г.(включително) въз основа на ТР № 3 на ВКС от 27.03.2019г.;

Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК от 27.08.2024 г., подадено от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, е образувано ч.гр.дело № 10900 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 20-ти състав, срещу длъжника Т. И. И., ЕГН: **********.

В изпълнение на постановеното по ч. гр.дело № 10900 /2024г. по описа на ВРС, 20 ви състав Разпореждане № 44930/31.10.2024г., в полза на заявителя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД е издадена Заповед № 6148 от 01.11.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 5197/01.11.2024г., като съгласно издадения изпълнителен титул длъжникът следва да заплати на Първа инвестиционна банка АД, следните суми:

3

- сумата от 9500 (девет хиляди и петстотин) лева, представляваща предсрочно изискуема главница по основание Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №014CC-R-004435/30.09.2011 г., четирикратно изменен и допълнен с Анекс от 06.11.2012г., Анекс от 15.02.2013г., Анекс от 24.04.2013г. и Анекс от 14.06.2013 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -27.08.2024г. до окончателно изплащане на задължгението; сумата от 550.72 лева(петстотин и петдесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 01.04.2024г. до 26.08.2024г.(включително);

- както и сумата от 182.53 лева (сто осемдесет и два лева и петдесет и три стотинки), за сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението.

На 22.07.2025г., в Банката е получено съобщение, ведно с Разпореждане № 29302 от 16.07.2025г. по ч.гр.дело 20243110110900 по описа на РС Варна, 24- състав, постановено във връзка с постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК от длъжника Т. И. И., ЕГН:

**********. Със същото Разпореждане са дадени указания на Банката, в качеството й на заявител по делото да предяви иск относно вземането си спрямо длъжника, в едномесечен срок от получаване на съобщението, както предвижда разпоредбата на чл. 415 ГПК.

Във връзка с горното, за ищеца възниква правен интерес от предявяването на иск за установяване на вземането му срещу Т. И. И., ЕГН: **********.

Искането на ответника за спиране на изпълнителното производство по изп.дело №11/2025год. на ЧСИ Захари Димитров №808 на КЧСИ с район на действие ВОС се явява допустимо и неоснователно.

Искането за спиране е подадено след редовно направено възражение по чл.414 от ГПК в производството по ч.гр.дело №10900/24год.С оглед на което искането се явява допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Разпоредбата на чл. 420 ГПК не предвижда суспензивен ефект на възражението, вън от случаите, когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК.

Разпоредбата на чл. 420, ал.2 ГПК, дава право на съда да спре изпълнението, ако прецени, че представените от длъжника писмени доказателства са убедителни в насока на недължимост на дълга,вземането се основава на неравноправна клауза в договора,сключен с потребителя, неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

В настоящия случай длъжникът се позовава на чл.420,ал.2,т.2 от ГПК, като твърди, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и на чл.420,ал.2,т.3 от ГПК, като сочи неправилно изчислен размер на вземането по договор, сключен с потребител.

4

Твърденията на ответника , за недължимост на вземанията , тъй като произтичат от неравноправна клауза в договор сключен с потребител се явяват неоснователни.Тези твърдения касаят нищожност на клаузи от договора, от които не произтичат настоящите вземания, а вземанията за които заповедният съд се е произнесъл с отхвърлителен акт и които подлежат на разглеждане в производството по гр.дело №678/2025год. на ВРС, 25 състав.Вземанията предмет на установяване в настоящото производство представляват главница и обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва и нямат връзка със вземанията , които произтичат от нищожните клаузи на договора.

По отношение на твърденията за недължимост, тъй като е неправилно изчислен размера на вземането по договора, съдът намира следното: Ответникът-длъжник не се позовава на някакви конкретни обстоятелства, от които да се извлича извод за неправилно формиране на процесните суми по размер. Отново обосновава неправилното изчисляване на размера на тези вземания с фактическите твърдения за нищожност на клаузи от договора, които не касаят процесните вземания. Не са верни твърденията, че исковата молба сочи различни периоди, различни лихвени проценти, различни основание за начисляване, различен момент на предсрочна изискуемост за процесните вземания.