Определение № 65 от 10.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ *** гр. П., 10.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. С.ов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. С.ов Въззивно частно гражданско дело № 20245300503282 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, т. 1 от ГПК и е образувано по повод частната жалба на „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, чрез процесуалния й представител адвокат С., против определение № 1***4 от 10.10.2024 г., постановено по гр. д. № 8461/2023 г. по описа на ПдРС, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 2871/2023 г. по описа на Окръжен съд П.. В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, като се изтъкват доводи, че всъщност преюдициалната връзка между делата била точно обратна.

Постъпил е отговор на частната жалба от А. К. Т., ЕГН: ********** и „КЕЗ“ ЕАД, ЕИК: 203490458, с който се заявява становище за неоснователност на същата и се оставянето й без уважение.

П.ският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството по гр. д. № 8461/2023 г. по описа на ПдРС е образувано по исковата молба на „Инвестбанк“ АД против ответниците А. К. Т. и „КЕЗ“ АД за делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., ведно с построените него сгради с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.4, ***.5, ***.6, ***.7 и ***.8, поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., ведно с построените в него сгради с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.4, ***.5, ***.6, ***.7, ***.8, ***.9, ***.10, ***.11, ***.12, ***.13, ***.14, ***.15, ***.16, ***.17 и ***.18, поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., поземлен имот с идентификатор 1

***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл.

П., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П..

С Решение № 3609/20.08.2024 г., влязло в законна сила, до съдебна делба са допуснати поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., ведно с построените него сгради с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.4, ***.5, ***.6, ***.7 и ***.8, поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., ведно с построените в него сгради с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.4, ***.5, ***.9, ***.10, ***.11, ***.12, ***.13, ***.14, ***.15, ***.16, ***.17 и ***.18, поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл.

П., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Р., обл. П., а по отношение на сгради с идентификатори ***.6, ***.7, ***.8, искът за делба е отхвърлен.

Установява се, че е образувано гр. д. № 2871/2023 г. по описа на Окръжен съд П. въз основа на искова молба, депозирана от ищеца „Инвестбанк“ АД с правна квалификация чл. 26, ал.1, пред. трето ЗЗД, чл. 26, ал.1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал.2, предл. пето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, обективиран в нотариален акт № ***, т. II, дело № ***/14.09.2009 г. на нотариус В.П.. Ответници по това дело са Община П., А. К. Т., ЕГН **********, Н.Б.Г., ЕГН ********** и Е.А.Г., ЕГН **********.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице преюдициалност на спора по образуваното гр. д. № 2871/2023 г. по описа на Окръжен съд П., решението по кото ще има съществено значение за правилното решаване на настоящия спор, тъй като ще се реши въпросът налице ли е учредено право на ползване върху един от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти в полза на трето за производството лице – Община П.. Това пък от своя страна има значение за определяне на поделяемостта и действителната пазарна оценка на имотите. Поради което съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 229 ал 1, т. 4 от ГПК и производството по делото е спряло до приключване на спора по гр. д. № 2871/2023 г. по описа на Окръжен съд П..

Определението е правилно.

Разяснения във връзка с хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК са дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че в мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ 2 процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило.

Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането.

Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 ГПК – чл. 298 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

В конкретния случай безспорно е налице пряка зависимост на преюдициалност между спряното производство и това по гр. д. № 2871/2023 г. по описа на Окръжен съд П., доколкото предмет на това производството е иск за прогласяване нищожността на договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, който имот е допуснат до съдебна делба. Съществуването на учредено право на ползване върху един от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти е от значение както за определяне на стойностите на дяловете във втората фаза на делбата, така и за избора на способ за извършване на делбата. Гр. д. № 2871/2023 г. по описа на Окръжен съд П., което е висящо, е от значение за правилното решаване на гр. д. № 8461/2023 г. по описа на Районен съд П. и тази връзка между делата е обективна. Поради това е правилен извода на първоинстанционния съд за наличието на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

3

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд – П. следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, П.ският окръжен съд, VII в.гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1***4 от 10.10.2024г., постановено по гр.д.№8461/2023г. по описа на ПдРС, VII-ми гр.с.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4