Решение № 1503 от 19.11.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1980/2024
- Вид
- Решение № 1503
- Подписан
- 19.11.2024
- В сила
- 11.03.2025
- Състав
- ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 310, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1503 гр. Велико Търново, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110101980 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал.
2, вр. чл. 150 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на Й. М. Т., действаща като майка и законен представител на М. Б.ова Г.а, срещу Б. Ц. Г., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 600.00 лева, считано от подаване на исковата молба.
В молбата се сочи, че ответникът е баща на малолетната М. Б.ова Г.а, както и че родителите имат сключено извънсъдебно споразумение, по силата на което ответникът заплаща издръжка в размер на 230.00 лева. Заявява се, че детето расте и е във възраст, в която разходите за него се увеличават, а на майката й е трудно да се справя със същите сама.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище, че претендираният размер на издръжката е прекомерно завишен. Сочи се, че ответникът има задължения и към други три деца, поради което искът е основателен за сумата от 233.50 лева.
В проведените открити заседания ищцата и нейният процесуален представител поддържат исковата молба и молят за уважаване на предявения иск.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
1
От представените писмени доказателства се установява, че Й. М. Т. и Б. Ц.
Г. са родители на малолетната М. Б.ова Г.а, както че с извънсъдебно споразумение от 8.10.2020 г. ответникът се е задължил да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в размер от 150.00 лева.
От изготвения социален доклад се установява, че след раздялата на родителите детето живее при майката, която полага основните грижи по неговото отглеждане и възпитание. При разговора с детето същото е споделило пред социалните работници, че контактите с баща му са предимно по телефона и по инициатива на малолетната М.. Детето е посочило, че срещите му с бащата са редки, както и че то не му гостува с преписване.
Посочило е още, че освен заплащаната издръжка, през годините е получавало от баща си средства за рождени дни и за Коледа, че същият му е закупил компютър и тетрадки за учебната година.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за доказан по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите.
По повод възражението на ответника, че случаят не касае иск по чл. 150 СК, доколкото няма съдебно присъдена издръжка за детето, следва да се има предвид, че дори да бъде споделено становището, че искът е по чл. 143 СК, т.е. за първоначално определяне на издръжка, то неправилната квалификация не води до недопустимост на производството.
В случая от сключване на извъсъдебното споразумение между родителите до настоящия момент са изминали повече от четири години, през който период с нарастване възрастта на детето по естествен начин са се увеличили и неговите нужди. Тук следва да се отбележи, че в посочения период от време е променен и минималният размер на издръжката за едно дете с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната, като от 152.50 лева през 2020 г., минималният размер на издръжката понастоящем е 233.25 лева, което несъмнено сочи на изменение на икономическата обстановка в страна, при която е определен предходният размер на издръжката и икономическата обстановка понастоящем. Освен изминалия период от време от сключване на извъсъдебното споразумение между родителите, не може да не бъде съобразен и постоянният ръст на цените на стоките и услугите през последните години, който несъмнено рефлектира върху размера на средствата, необходими за отглеждането на едно дете. Именно изтеклият период от време и постоянният ръст на цените на стоките и услугите в периода след сключването на споразумението според съда следва да се приеме за съществено изменение на обстоятелствата, въз основа на които издръжката е определена от родителите в досегашния й размер.
2
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в размер на 933.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 233.25 лева за едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не само има самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но служи и като ориентир з а конкретните икономически условия в страна, а повишаването на същата несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява издръжка за детето съдът следва да прецени реализираните от същите доходи и имущество. В случая майката получава минимална работна заплата, но в същото време има ежемесечни доходи от наем в размер на 950.00 лева, като няма разходи за ползваното от нея жилище, тъй като същото е нейна собственост. На свой ред, бащата е лице в активна трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, което полага труд и реализира доходи от същия, които за последната година са в размер на 4 677.20 лева средно месечно. В случая бащата притежава недвижим имот в гр. Павликени, в който живее със семейството си, респ. няма разходи за наем на ползваното от него жилище, като същият притежава и ателие в гр. Приморско, което според ангажираните свидетелски показания отдава под наем. Бащата притежава и земеделски земи, находящи с в землището на с. В., Община Павликени, както и два леки автомобила. От друга страна, понастоящем бащата е женен и заедно със съпругата си отглеждат детето на последната от друга връзка, което към момента е ученик във II-ри клас. Бащата има и други две деца – вече пълнолетни, които учат редовно във висши учебни заведения.
При тези констатации съдът намира, че от необходимата издръжка за детето от около 600.00 лева месечно 370.00 лева следва да заплащат от бащата, а остатъкът - от майката. Съдът определя по-нисък размер на дължимата от майката издръжка, доколкото същата е пряко ангажирана с ежедневните грижи за детето, което безспорно е свързано и с допълнителни ежедневни разходи. От своя страна, бащата не полага преки грижи за дъщеря си и по този начин на практика е освободен от ангажимента за покрИ.е на ежедневните разходи за детето. В тази връзка съдът съобразява също, че издръжката за ненавършило пълнолетие дете, макар и обвързана от възможностите и материалното състояние на съответния родител, които при бащата са добри, е безусловно дължима и в този ред на мисли потребността от даване на издръжка е с приоритет както спрямо собствените нужди на родителя, така и спрямо погасяването на поетите от последния задължения към трети лица.
С оглед на горното, съдът намира, че искът се явява основателен и следва 3 да бъде уважен за посочената сума от 370.00 лева и отхвърлен за разликата до пълния размер от 600.00 лева.
По разноските:
При този изход на делото принципно ищцата има правно на сторените от нея разноски съразмерно с уважената част на иска, но в случая доказателства за извършването на такива разноски не са представени.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 306.67 лева – част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати държавна такса в размер от 316.80 лева – 4 % върху размера на увеличението на издръжката.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената месечна издръжка за М. Б.ова Г.а, ЕГН ********** от 150.00 лева на 370.00 /триста и седемдесет/ лева, като:
ОСЪЖДА Б. Ц. Г., ЕГН ********** да заплаща з а М. Б.ова Г.а, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й. М. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 370.00 /триста и седемдесет/ лева, считано от подаване на исковата молба – 25.6.2024 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 600.00 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която искът за увеличение на издръжката е уважен.
ОСЪЖДА Б. Ц. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в размер на 316.80 /триста и шестнадесет лева и осемдесет ст./ лева, както и държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Й. М. Т., ЕГН ********** да заплати на Б. Ц. Г., ЕГН ********** сумата от 306.67 /триста и шест лева и шестдесет и седем ст./ лева – разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4