Решение № 229 от 26.11.2021, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. К., 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20205510101911 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 245 и чл. 224 от КТ.

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Г. заявява, че доверителката й е работила в ответното дружество от *** г., по силата на трудов договор № **, като заемала длъжността "***“, Със Заповед № *** г. трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие.

Твърди, че работничката не е получила трудовото си възнаграждение за последния отработен месец, преди да излезе в отпуск поради временна нетрудоспособност, а именно месец декември 2019 г., както и обезщетението си за неползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020 г.

Сочи, че съгласно чл.128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да заплаща трудовото възнаграждение на работника в уговорените срокове. В трудовия договор е упоменат срока, в който следва да се заплати трудовото възнаграждение, като в случая същия срок не е спазен от страна на ответното дружество. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. На доверителката до настоящия момент не са били заплатени от работодателя трудово възнаграждение за месец 12.2019 г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 3 дни от 2019 г. и за 10 дни от 2020 г., като стойността на предявените искове е следната: за месец 12.2019 г. претендират трудово възнаграждение в нетен размер от 240 лв.

(нетно), ведно с лихвата за забава от 01.02.2020 г. до 26.08.2020 г. в размер на 13.87 лв.; за 2019 г. претендират 3 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 75 лв.; за 2020г. претендират обезщетение за 10 дни платен годишен отпуск в размер на 275 лв., след приспадане на ДОД.

1

Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответното дружество „К." ЕООД, ЕИК ***, да заплати на доверителката

- СН. ХР. Т., ЕГН

**********, сумата от общо 590 (петстотин и деветдесет) лв. - главница, както и сумата от 13.87 (тринадесет лева и 87ст.) - лихва за забава, като дължимите суми са разпределени, както следва: за месец 12.2019 г. претендират трудово възнаграждение в нетен размер от 240 лв. (нетно), ведно с лихвата за забава от 01.02.2020 г. до 26.08.2020 г. в размер на 13.87 лв.; за 2019 г. претендират 3 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 75 лв., за 2020 г. претендират обезщетение за 10 дни платен годишен отпуск в размер на 275 лв., след приспадане на ДОД.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответното дружество да заплати претендираните суми, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да осъди дружеството да възстанови (заплати) сторените от доверителя разноски по съдебно-деловодното производство, за което представя адвокатско пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие, и списък с разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

С молба вх. № 6571/10.11.2021 г. по описа на Районен съд – К. преди съдебното заседание адв. Г., в качеството на пълномощник на ищцата по делото е поискала постановяване на неприсъствено решение по спора. Със същата молба адв. Г. заявява, че претендираните сумите са заплатени от ответника на доверителката й след предявяване на исковата молба, поради което същата не ги претендира. Предвид това, че сумите са заплатени след завеждане на исковата молба, претендира заплащането на сумата от 3,87 лева – представляваща оставаща лихва за забава за периода 01.02.2020 г. до 26.08.2020 г. както и сумата от 450 лева –разноски по делото – адвокатски хонорар.

С протоколно определение от 15.11.2021 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 15.11.2021 г., като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От разпореждането на съда от 29.09.2020 г. (л. 6) и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

Освен това искът се явява вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Представените с исковата молба писмени доказателства: Заверено копие от Заповед № *** г.; Трудов договор № *** г. не са оспорени от ответника и доказват наличието на сключен между страните трудов договор.

2

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 450 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на Районен съд – К. сумата от 50 лева, представляваща държавна такса, от която ищецът е бил освободен.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град К., улица ***, представлявано от Й.Й. да заплати на СН. ХР. Т., ЕГН **********, с адрес: град К., улица ***, сумата в размер на 3,87 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.02.2020 г. до 26.08.2020 г.

ОСЪЖДА К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град К., улица ***, представлявано от Й.Й. да заплати на СН. ХР. Т., ЕГН **********, с адрес: град К., улица ***, сумата от 450 лева, представляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град К., улица ***, представлявано от Й.Й. да заплати на основание чл. 78, ал.

6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 50 лева, представляващи дължима държавна такса по производството.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението суми са платими от ответника „К.“ ЕООД, ЕИК *** по посочената от ищеца банкова сметка IBAN: ***, при „А.“ АД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 3