Решение № 367 от 29.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Плевен, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Административно наказателно дело № 20234430202152 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от АПК вр.чл.72, ал.4 от ЗМВР Образувано е по жалба на адв.Д. З. от АК ***, като пълномощник на В. Д. З., ЕГН **********, от *** /действието по подаване на жалбата потвърдено с нарочна молба от 07,05,2024 г./, срещу Заповед за задържане на лице рег. №1772-зз-401/24,09,2023 г. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на полицейски орган А. Г. А. – мл.инспектор в група „ООР“ при *** към ОД на МВР-Плевен.

В жалбата, депозирана чрез адв.Д.З. от АК ***, се сочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и неправилна, постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречи на материално-правни разпоредби и е в драстично несъответствие с целта на закона. Посочва се, че обжалваната заповед е издадена въз основа на „предположение“ за наличие на данни за престъпление – с посочване на твърдението, че лицето „държи наркотични вещества“. Твърди се, че при извършения личен обиск по ЗМВР на В. Д. З. на 24,09,2023 г. в 23:15 ч., в него не са открити каквито и да е вещи, притежаването на които е забранено от закона. Посочва се, че обжалваната заповед противоречи на целта на закона, като не е посочено фактическото основание за задържането и не става ясно с какви данни е разполагал адм.орган, за да задържи лицето. В тази насока се сочи, че заповедта за задържане на лице в случая е постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка. Твърди се, че в процесната заповед единствено и само е посочено правното основание за нейното издаване, а именно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, 1 но от нея не става ясно какви са конкретните фактически основания за задържането на В. З. за срок до 24 часа, доколкото липсват мотиви в тази насока. Сочи се, че целта на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване, като в случая не може да се установи каква е била конкретната цел за издаване на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, тъй като самоличността на лицето е била установена, не е имало данни същия да се е укривал, а със задържането му не е предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Посочва се, че в обжалваната заповед липсва разясняване на правата на задържания, не му е дадена възможност за телефонно обаждане, не са уведомени близките му. Твърди се, че при попълване на декларацията към заповедта за задържане липсват данни жалбоподателя да е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал.2, т.6, б.“б“ – „е“. С оглед на изложеното в жалбата се иска съдът да отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие на материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. В жалбата е направено особено искане за изискване на преписката, касаеща Заповед Рег.№1172 зз-307/02,08,2023 г.

/различна от обжалваната заповед/.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се явява, представлява от адв.Д.З., който сочи, че заповедта следва да бъде отменена. В дадения му от съда срок, проц.представител на жалбоподателя представя писмени бележки, в които сочи, че от събраните по делото доказателства не се установяват материалните предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Посочва се, че при обиска на задържаното лице не са намерени вещи, притежаването на които да е забранено от закон.

Посочва се, че в заповедта е посочено, че задържането е във връзка с чл.354а от НК, но това не означава, че има данни лицето да е съпричастно към извършването му. В писмените бележки са развити съображения, идентични с изложените в жалбата. Налични са обаче и недовършени изречения, които няма как да бъдат обсъдени при постановяване на решението.

Ответникът – полицейския орган А. Г. А. – мл.инспектор в група „ООР“ при *** към ОД на МВР-Плевен, редовно призован, се явява лично. Същият се представлява и от юрисконсулт Кънова, която пледира съдът да остави без уважение жалбата на В. З. срещу процесната заповед за задържане и да потвърди последната като законосъобразна. В тази насока юрк.Кънова поддържа, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и че при издаването на заповедта са спазени нормативните изисквания за нейното съдържание. В писмени бележки, депозирани в последното съдебно заседание, юрк.Кънова посочва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, спазена е предвидената от закона форма, връчена е на адресата й, съдържа всички реквизити по чл.74, ал.2 от ЗМВР. Посочва се, че е издадена на лице, за което има данни, че е извършило престъпление по смисъла на чл.354а, ал.1 от НК, като срещу задържания има редица 2 образувани ДП за престъпления по чл.354а, ал.1 от НК, някои от които обединявани. Твърди, че за процесния случай В. З. е установен на обществено място, въпреки наложена мярка за неотклонение, забелязан е да изхвърля предмет – автомобилен ключ, в който последствие е установен скрит малък пакет наркотично вещество. Посочва се, че на 11,12,2023 г. жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №4027/2021 г. на ОП Плевен, затова, че през периода от 03,01,2023 г. до 20,03,2023 г. в гр.Плевен, в условията на продължавано престъпление на публично място е държал с цел разпространение без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24,09,2023 г. в гр.Плевен, в 23:15 ч., жалбоподателят В. Д. З. бил задържан от полицейски служител от МВР, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.354а, ал.1 от НК.

След отвеждането на жалбоподателя в помещението за временно задържане на ***, на същия бил извършен личен обиск, при който също не били открити забранени вещи и предмети, и за което бил съставен протокол Рег.№1772-р-19422/24,09,2023 г. Била попълнена декларация от В. Д. З. на 25,09,2023 г., в 01:00 ч., че: 1/желае адвокатска защита по негов избор и не желае адвокатска защита от служебен адвокат; 2/при задържането си е запознат с правните и фактически основания за задържането; 3/декларацията му е представена на език, който разбира; 4/при задържането си е запознат с правото да запази мълчание; 5/не желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането му; 6/няма здравословни/медицински проблеми и не желае медицински преглед от лекар по негов избор, но желае медицински преглед от лекар; няма необходимост от спазване на режим по медицинско предписание; 7/започнат е, че срокът на задържането не може да бъде повече от 24 часа; 8/запознат е, че има право да обжалва законността на задържането си пред съда; 9/запознат е, че има право на свиждания, както и право да получава колети и храна;

10/получил е екземпляр от декларацията за правата му като задържано лице.

Във Първо РУ – Плевен от полицейски орган – А. Г. А. – мл.инспектор в група *** при ***, била издадена обжалваната Заповед за задържане на лице рег.№1772-зз-401/24,09,2023 г., която жалбоподателят З. подписал. Въз основа на същата В. Д. З. бил задържан в помещението за временно задържане на *** за срок до 24 часа, като същият бил освободен на 25,09,2023 г. в 18:00 ч.

В горепосочената заповед за задържане на В. Д. З. като основание за задържане на същия е посочено – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.354а, ал.1 от НК – на 24,09,2023 г. в гр.Плевен, на ул.Ангел Кънчев пред №8а, без надлежно разрешително, държи наркотични вещества, ЗМ №610/23 г.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На първо място, следва да се отбележи, че упражняването на правомощието по чл.72 от 3

ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установени фактически предпоставки да наложи или не принудителна административна мярка.

На следващо място, в случая, обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, в кръга на предоставените му от закона правомощия /акт за встъпване в длъжност на А. Г. А. – л.113 от делото/.

В разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР законодателят е посочил реквизитите, които следва да съдържа заповедта за задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР, а именно – името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правни основания за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73, правото му: да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно да се уведомят консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи, а ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка, да полза преводач в случай, че не разбира български език.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че оспорената заповед е издадена в нарушение на нормативно установените изисквания за нейното съдържание, тъй като в същата не са посочени необходимите данни, въз основа на които да може да бъде наложена принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по отношение на жалбоподателя В. З., поради което и същият не е разбрал за какво е задържан. Липсата на изискуемите от закона реквизити представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което обуславя незаконосъобразността на атакуваната заповед за задържане.

С оглед на изложеното е необходимо да се отбележи, че в обжалваната заповед за задържане на лице рег.№1772-зз-401/24,09,2023 г. е посочено правното основание по Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за постановяване на задържането на жалбоподателя В. Д. З., а именно – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР /която норма визира правомощието на полицейските органи за задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление/ вр.чл.354а, ал.1 от НК. Тук следва да се отбележи, че наличието на „данни“ съобразно посочената разпоредба на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК имат различно съдържание, тоест за образуване на досъдебно производство по смисъла на НПК е необходимо наличието на достатъчно данни да се предположи, че дадено лице е извършило престъпление, докато при налагане на принудителна административна мярка по ЗМВР, както в случая – задържане до 24 часа, е необходимо наличието само на данни за извършено престъпление, които може да не са достатъчни за образуване на наказателно производство. В конкретния случай в обжалваната 4 заповед като фактическо основание за задържане на жалбоподателя В. Д. З. е посочено – „на 24,09,2023 г. в гр.Плевен, на ул.Ангел Кънчев пред №8а, без надлежно разрешително, държи наркотични вещества, ЗМ №610/23 г.“, което обаче освен че е крайно недостатъчно, за да обуслови, от една страна преценката за нейната законосъобразност, а от друга – да гарантира правата на накърненото от нея лице да узнае в пълен обем всички факти и обстоятелства, свързани с неговото задържане и да може адекватно да организира защитата си, е и НЕВЯРНО, с оглед отразеното в Протокола за личен обиск на лице данни за намерени у задържаното лице вещи. В този смисъл – посочването само на съответната разпоредба от ЗМВР за издаване на заповедта и на разпоредба от НК, не е достатъчно основание да се приеме, че са били спазени изискванията за съдържанието на административния акт, с който е задържан жалбоподателя З., без в същия да са посочени конкретни факти и данни, които да послужат като основание за задържането.