Решение № 3053 от 06.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3053 гр. С., 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Г.И. при участието на секретаря П.Н.А. като разгледа докладваното от С.Г.И. Гражданско дело № 20221110100477 по описа за 2022 година

Предявен е иск от ЗК „Б. и.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С., насочен срещу ЗК „Д.Б.ж.з.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 063.10 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ., ведно със законната лихва, считано от подаване исковата молба – 06.01.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 21.02.2020 г. в гр.С., е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият в ответното дружество водач на л.а.Ф. с рег.№ ., преминава на червен светофар на кръстовището на ул.“Г.С.Р.“ и ул.“Г.“, при което реализира удар с преминаващия на зелен сигнал л.а.Ш. с рег.№ .., затрахован при ищеца.

Ищецът сочи, че представител на собственика на л.а.Ш., застрахован при него по имуществена застраховка „К.“, е подал уведомление, по което е образувана щета № ..

Навежда, че разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 15048.10 лв., които са заплатени на сервиза, на който е възложен ремонта. Отделно от това ищецът е направил допълнителни ликвидационни разноски от 15.00 лв.

Ищецът твърди, че е поканил ответника застрахователно обезещетение, но същият е отказал. да му възстанови заплатеното

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм, както и вината на застрахования при него водач. Отделно от това се 1 оспорва наличието на причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и причинените увреждания.

Признава се наличието облигационно правоотношение по застраховка „Г. о.“ между ответника и собственика на л.а. с рег.№ .., извършено преди завеждане на делото плащане от ответника в полза на ищеца на сума в размер на 15048.10 лв. по процесната щета.

Отделно от това се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност – ако съдът намира иска за основателен, се прави възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.

В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-А.техническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представената като писмено доказателство застрахователна полица № .. е видно, че между ищцовото дружество и Н.И. Т., е сключен договор за застраховане на л.а.Ш. К. с рег.№ .., с валидност на полицата от 00.00 ч. на 19.05.2019 г. до 24.00 ч. на 18.05.2020 г.

Съдържанието на облигационното правоотношение е видно от приетите като писмени доказателства Общи условия за застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства “А.К.“.

На 22.02.2020 г. в гр.С., е настъпило ПТП със застрахования л.а.Ш., който поради преминаване на червен сигнал на светофара на кръстовището на ул.”Г.С.Р.” и ул.”Г.” е ударен от л.а.Ф. П. рд с рег.№ .. За произшествието е съставен протокол за ПТП № .., в който за виновен е посочен водачът на л.а.Ф. и спрямо него е взето административно отношение като му е съставен АУАН № ../22.02.2020 г., а въз основа на него е издадено наказателно постановление № ./31.03.2020 г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Последното е влязло в сила но 12.11.2020 г.

Във връзка със случая, собственикът на л.а.Ш., е подал до ищцовото дружество на 21.02.2020 г. уведомление за щета по застраховка „К. на МПС“. Въз основа на това са изготвени 3 бр. описи на щети и 2 бр. описи-заключения по щети – при основен и допълнителен оглед на А.мобила. Ремонтът на превозното средство е възложен на „А.-ДК” ООД и на„. а“ ЕАД, за което съответно на 24.02.2020 г. и на 08.04.2020 г. са издадени възлагателни писма. Отремонтираният А.мобил е приет от собственика му без забележки, за което е съставен на 20.05.2020 г. приемо-предавателен протокол. Стойността на ремонта е отразена във фактура № ../07.05.2020 г., фактура № ../29.05.2020 г., и фактура № ../30.10.2020 г., и е платена по банков път с платежни нареждания от 07.05.2020 г., от 01.06.2020 г. и от 2

13.01.2021 г.

Ищецът е изпратил на ответника регресна покана за възстановяване стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по процесната щета, по която на 15.03.2021 г. ответникът е депозирал отговор. Със същия се оспорва вината на застрахования в ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” водач, поради което се отказва и плащане на претендираното обезщетение.

По делото са разпитани като свидетели водачите на двата А.мобила, между които е настъпило произшествието, а именно ИВ. Н. Т. и П. Т. Д.. Свидетелят Т. е управлявал л.а.Ш. и си спомня, че се е движел по ул.”Г.С.Р.” в посока от градинката на К. към пл.С.. Според свидетеля, той е спрял на светофара на кръстовището с ул.”Г.” и е изчакал да подаде зелен сигнал. В показанията си съобщава на съда, че дори се е забавил с потеглянето с няколко секунди, след което преминавайки през кръстовището е ударен от А.мобил, движещ се на червен светофар по ул.”Г.” в посока от националния стадион. Свидетелят твърди, че е натиснал спирачката, за да избегне удара, но не е могъл да спре и се е ударил с предната част на А.мобила си в задната дялна част на л.а.Ф. – в задната му врата. Т. обяснява, че местопроизшествието е посетено от полицейски служители, които по искане на участниците, са проверили камерите в района на ПТП-то, след което са констатирали нарушение на водача на л.а.Ф., който е преминал през въпросното кръстовище на червен светофар.

Св.П. Д. е водач на л.а.Ф. и определя себе си като потърпевш от произшествието. И този свидетел описва идентична с тази на св.Т. пътна обстановка, а именно Т. се е движел по ул.”Г.С.Р.” в посока към пл.С.в, а самият свидетел се е движел по ул.”Г.” в посока съдебната палата. Според Д. обаче, той е преминал през кръстовището на зелен, най-много жълт сигнал на светофарната уредба, а св.Т. е настъпил колата си с пълна газ и се е чувало от нея рев. Св.Д. обяснява, че пред него на кръстовището са преминавали други А.мобили, но след него не е имало такива. При преминаването си през ул.”Г.С.Р.” той е видял л.а.Ш. от около 10 м. разстояние, но е решил да му избяга.

Относно мястото на удара св.Д. пресъздава идентична с описаната от св.Т. ситуация, а именно касае се за съприкосновение между предната част на л.а.Ш. и задната дясна врата на л.а.Ф..

От заключението по съдебно-А.техническата експертиза се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка с настъпилите щети по л.а.Ш.. Размерът на същите е определен по средни пазарни цени от 14729.53 лв.

Относно възможността за предотвратяване на процесното ПТП, в заключението е посочено, че такава е имал всеки един от водачите при определени условия, но поведението на водача на л.а.Ф., а именно преминаване през ксътовището на червен сигнал на светофара, е предизвикало самото произшествие. Експертът подробно е изяснил позициите на всеки един от участниците в процесното ПТП на пътното платно и един спрямо друг.

При защита на заключението си в о.с.з. от 29.03.2022 г. вещото лице, след изслушване 3 показанията на свидетелите подробно и технически мотивирано /от гл.т. изминато разстояние, време за реакция , начин и място на удара и причинени щети/ обосновава версията си за преминаване на червен сигнал на светофарната уредба на водача на л.а.Ф..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. Това е иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както и застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето място - извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.

От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане - застрахователна полица № .., със съдържание, съобразно опредставените Общи условия.

В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно собственика на участвалия в произшествието л.а.Ф. с рег.№ .., се намира в облигационно правоотношение по застраховка ГО.

По спорните между страните моменти, касаещи механизмът на процесното ПТП, вината на застрахования при ответника водач на МПС, както и вида и размера на причинените вреди, съдът намира следното:

На първо място, механизмът на настъпване на произшествието е изяснен подробно в приетото по делото заключение по съдебно-А.техническата експертиза. Същото се основава освен на приетите по делото писмени доказателства, но и на изслушаните в о.с.з. свидетели , вкл. и застрахования при ответника водач. След разпита на свидетелите вещото лице не само потвърждава, но и допълва заключението си като мотивирано пояснява от техническа гледна точка защо приема, че водачът на л.а.Ф. е преминал през кръстовището на ул.”Г.” и ул.”Г.С.Р.” на червен сигнал на светофарната уредба.

Самото заключение, освен, че е изготвено от лице със специални знания в изследваната област, пълно е и обосновано, съответства и на установеното от разпита на свидетели Т. и Д. досежно обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП.

Показанията на свидетелите са идентични по отношение времето, мястото и начинът на настъпване на произшествието, както и по отношение причинените вреди.

Еди.твеният спорен момент е кой от двамата водачи е преминал на червен сигнал на светофара. В тази насока съдът намира, че следва да кредитира пояснението към 4 заключението на вещото лице, дадено в о.с.з. на 29.03.2022 г., а именно инж.С. изключва възможността водачът на л.а.Ш. да е минал на червен светофар, тъй като тогава мястото, начинът на удара и причинените по двата А.мобила щети биха били различни от това, което е описано от застрахователите. В същото време вещото лице е категорично и че не могат да се засекат сигналите на двата светофара – този на ул.”Г.С.Р.” този на ул.”Г.”, като последният дава 5 секунди жълта светлина преди да светне зелен сигнал на движещите се по ул.”Г.С.Р.”.

С оглед на това съдът приема, че водачът на л.а.Ф. е извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и е станал причина за настъпване на процесното ПТП.

По отношение размера на щетите следва да се има предвид, че в своята практика ВКС приема, че обезщетението по задължителна застраховка “Г. о.” обхваща действителната стойност на причинената вреда , чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. Съобразно предвиденото в чл.400, ал.1 от КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд. Определянето на по-високи цени от специализиран фирмен сервиз, оторизиран за съответното МПС, би било в нарушение на императивното нормативно ограничение. При направени по-големи разходи след извършен ремонт в нарочен сервиз, застрахователното обезщетение отново се дължи по средни пазарни цени по време на настъпване на застрахователното събитие, доколкото договореностите между собственика на увредения А.мобил и неговия застраховател не могат да бъдат противопоставени на застрахователя на виновния за причинените увреждания водач /в този смисъл решение № 209/30.01.2012 г., постановено по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІVА въззивен състав/.