Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 695 от 22.05.2024, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
Административно дело 17/2024
Вид
Решение № 695
Подписан
22.05.2024
В сила
11.02.2025
Състав
Емилия Кирова-Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 30 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 37 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 60 · Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета

РЕШЕНИЕ

№ 695

Габрово, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

При секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20247090700017 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-729 от 26.04.2022 г., подадена от «Конарското» ЕООД, с. Конарско, общ. Трявна, против Уведомително писмо /УП/ рег. № 01-2600/2049 от 25.04.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2017, в частта му, в която е отказано изплащането на финансова помощ по мярка 13 «Плащания за райони с природни или други специфични ограничения» от ПРСР 2014-2020, подмярка 13.1 – «Компенсационни плащания в планински райони».

По жалбата е образувано адм. д. № 73 от 2022 г. по описа на АСГ, приключило със съдебно решение № № 102 от 18.11.2022 г. С него съдът е отхвърлил оспорването. Дружеството е подало касационна жалба против първоинстанционния съдебен акт и с Решение № 305 от 11.01.2024 г., постановено по адм. д. № 1744 от 2023 г. по описа на ВАС същият е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Мотивите за отмяната на решението се изразяват в това, че в подадената до АСГ жалба са налице изтъкнати доводи за нищожност на акта, които съдът е разгледал, но е установено частично припокриване на заявени от няколко субекта имоти, които субекти са свързани лица, като е достигнато до извода за наличието на предпоставки по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13. ВАС намира, че решението е изготвено при допуснати съществени процесуални нарушения. При извършване на СТЕ вещото лице не е отговорило на всички поставени му въпроси и по-конкретно – на поставения от ответната страна въпрос, при което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Също така не е изяснен въпросът кое е стопанството на всяко от петте свързани лица и дали е налице такова презастъпване за съответния период. Представените заявления за подпомагане на всеки от тези земеделски производители, касаещи само кампания 2017, не установяват размера на всяко стопанство по смисъла на чл.4, §. 1, б. «б» от Регламент /ЕС/ 1307/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. След изясняването на тези обстоятелства съдът може да установи дали е налице хипотезата на чл. 60 от Регламент 1306/2013 г. и тези по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагането на мярка 13.

В жалбата на дружеството се излагат аргументи за нищожност на оспорения административен акт, като се твърди, че същия е издаден от некомпетентен орган, извън законоустановения срок и постановен в противоречие с установения правов ред в България и ЕС. Срокът за произнасяне по подаденото Заявление е бил месец юни, 2018 г., а произнасянето с процесното Уведомително писмо станало значително след тази дата. Алтернативно се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като в него липсват мотиви, което било пречка да се осъществи контрол за законосъобразност и правилността на акта. В издадения административен акт нямало конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващото лице, не става ясно на какво се основава съмнението че „има създадени изкуствени условия“. В българското законодателство липсва дефиниция на понятието „изкуствено създадени условия“ и Наредба № 6/24.02.2015г. препраща досежно тези условия към разпоредбата на чл. 60 от Регламент /ЕС/ №1306/2013г. Въз основа на изложеното е отправено искане за прогласяване на нищожност, респективно – за отмяна на атакуваното Уведомително писмо. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът – Заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, оспорва жалбата. Твърди, че обжалваната заповед отговаря на изискванията за административен акт съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, като същият е издаден в писмена форма, от компетентен орган и съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е взето решението за отказ от оторизация на суми по подмярката. Сочи, че установените в хода на административното производство факти обосновават извода, че са налице изкуствено създадени условия за субсидиране по смисъла на чл. 60 от Регламент 1306/2013 г., съгласно който не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Въз основа на изложените в съдебно заседание аргументи отправя искане за отхвърляне на оспорването, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от оспорващия.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. И., която поддържа жалбата.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Ц. Ц., която оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на процесния ИАА.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът обсъди наведените в жалбата основания, както и останалите непосочени в нея основания по чл. 146 от същия Кодекс за отмяна, респективно – прогласяване на нищожност, на процесните административни актове.

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С процесното Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2017 г., зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомява дружеството – жалбоподател, че по отношение на подадено заявление за подпомагане с УИН 07/080617/44806 за кампания 2017 г. са налице оторизирани и изплатени суми от средствата на ЕФГЗ, ЕЗФРСР и националния бюджет на Република България. Общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършени административни проверки и/или проверки на място, съгласно чл. 37 от ЗПЗП на данни, отразени в Заявлението за подпомагане на същото лице. Данните са сравнени с наличната информация във външните регистри на ИСАК, подадени на основание чл. 30 от ЗПЗП дружеството е кандидатствало по мярка М.13.1/НР1. През кампания 2017 е установено съмнение за изкуствено разделяне на стопанството по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от ПРСР между лицата: М. С. Д., С. Й. Д., П. П. Д., дружеството – жалбоподател с управител П. Д. и фирма „Кръстец 2016“ ЕООД, отново със същия управител.

Съгласно чл. 7, ал. 1от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 от ПРСР за 2014 – 2020 г., изчисленията на финансовата помощ по подмярката „Компенсационни плащания в планински райони“ за всеки отделен кандидат за подпомагане се извършва въз основа на средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи, определени както следва:

1.за частта до 50 ха – левовата равностойност на 130 евро на хектар;

2.за частта от 50 ха до 100 ха – левовата равностойност на 70 евро на хектар;

3.за частта над 100 хектара – левовата равностойност на 30 евро на хектар.

При извършените административни проверки и посещения на място на по-горе посочените кандидати се установява, че на петте заявления на тези кандидати отговаря един и същ адрес; налице е съвпадение на телефони за контакти между С. Д. и М. Д.; констатирана е родствена връзка между П. Д., С. Д. /съпрузи/, а М. Д. е техен син. Също така П. Д. и М. Д. са кандидати за директни плащания на площ за първи път от кампания 2014, а С. Д. – от кампания 2015. През кампания 2016 П. Д. подава заявление и като юридическо лице чрез дружеството – жалбоподател, а през кампания 2017– и чрез „Кръстец 2016“ ЕООД. При извършените географски проверки за кампании от 2014 до 2017 е установено, че част от площите се заявяват от различни кандидати през отделните кампании, т.е. има прехвърляне на част от площите между заявленията на тези кандидати. От последните са поискани обяснения за отхвърляне на възникнали съмнения за кампания 2017 и такива са представени в ДФЗ. Въз основа на събраните доказателства е направен извод, че със заявлението на жалбоподателя по изкуствен начин са разделени стопанствата в размер не по-голям от 100 ха, за да могат те да получат финансово подпомагане по подмярката в по-висок размер, като средният размер нива в този случай е изчислен на по-високи ставки. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 6, изчисляването на помощта за всеки кандидат се извършва въз основа на средния размер на нивата към съответните декларирани площи, като плащанията са за такива до 50 ха и между 50 и 100 ха. В случай, че площите са заявени с над 100 ха, то финансовата помощ би била значително по-малка. Горепосочените лица не извършват самостоятелна земеделска дейност, поради което РА счита, че са налице изкуствено създадени условия по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г., поради което отказва изплащането на финансовата помощ по тази подмярка, без да се налагат допълнителни санкции.

Процесният ИАА е издаден от компетентен орган при реализиране на предоставените по закон правомощия – зам. изпълнителен директор на ДФЗ с надлежно делегирани правомощия от изп. директор на Фонда – РА, съгласно приложената поделото Заповед № РД-772 от 08.03.2022 г.

Съдът намира, че от съдържанието на процесния ИАА могат да се направят безспорни изводи за основанията, поради които РА отказва оторизация на цялата сума по подмярката, като процесното УП съдържа всички необходими реквизити, вкл. фактически и правни основания за своето издаване и отговаря на изискванията за форма на акта.

Оплакването на жалбоподателя за произнасяне след срока от страна на административния орган е фактически вярно, но това нарушение не е такова, че да налага отмяна на процесния ИАА на това основание. Срокът не е преклузивен. Жалбоподателят не е оспорил мълчалив отказ по заявлението, а последвалия, макар и със значителна забава, изричен такъв. Това забавяне не опорочава постановения със забава административен акт до степен налагащ неговата отмяна или водещ до обявяването му за нищожен. Задължение за административния орган е да се произнесе по подадено заявление, което в случая е сторено с постановеното Уведомително писмо. За да се постанови отмяна на обжалвания административен акт поради нарушение на чл. 146, т.3 от АПК, следва да е налице такова нарушение на общия принцип за гарантиране правото на защита на субекта, което да пречи или да прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта. Такива са нарушенията, които създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на процесното субективно право. Нарушението на административно производствените правила би било съществено само ако допускането му е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на издадения акт, когато ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на органа. Ако нарушенията не са повлияли и не са могли да повлияят върху съдържанието на акта, то същите са несъществени и не са основание за неговата отмяна. В случая не се установява наличие на процесуални нарушения на така посоченото основание – забавяне в произнасянето от страна на компетентния орган, чието недопускане би довело до волеизявление на административния орган в друг смисъл, такива не се и сочат от жалбоподателя. Административният орган, макар и в забава, е събрал доказателствата, които е счел за релевантни и необходими за изясняване на поставения за разглеждане пред него въпрос и се е произнесъл въз основа на тях.

От фактическа страна правилно административният орган е установил, че посочените в процесния ИАА лица са свързани такива, с родствена връзка между физическите такива и в състояние на свързаност с двете дружества, по който въпрос не се спори. Установено е също така че през отделните кампании е налице промяна в декларираните площи за подпомагане на тези лица, като назначеното по делото вещо лице е дало подробно описание на това през коя от тях какви и кои площи са заявени от всяко от лицата, като заявява изрично, че за 2017 година не е налице застъпване между заявените от тях площи. Застъпването на площи за процесния период не е и основание за издаването за издаване на процесния ИАА.