Решение № 709 от 14.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512291 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20172087/16.08.2021 г. на СРС, 25 с - в, по гр. д. № 53449/2020 г. е признато за установено, на основание чл. 439 ГПК, че К. Г. С. с ЕГН ********** не дължи в полза на С.О., сумата от 100 лв, представляваща задължение по влязло в законна сила Наказателно Постановление № 259553/2016 от 22.01.2016 г. на зам.кмета на С.О., за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20188380402271 по описа на ЧСИ № 838 М.Б.. С решението ответникът е осъден за заплащане на разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника С.О., чрез представителя му, с доводи за неправилност, необоснованост и постановяване в нарушение на материалния и процесуален закон. Оспорва се извода на СРС, че искът е основателен поради погасяване на вземането по давност. Сочи, че става въпрос за извършено административно нарушение, по което е наложена глоба, като намира, че административно наказващия орган СО е предприел действия по събиране на глобата преди да е изтекла погасителната давност. Глобата е публично задължение и уважаването на иска предполага изтичане на абсолютната погасителна давност за предприемане на изпълнителните действия. Счита, че ТР № 2/12.04.2017 г. на ОСГТК на ВКС визира обикновената давност и е неприложимо в случая. Сочи, че заличаването на дадено публично задължение по давност е в преценката на административно – наказващия орган а не на съда. Позовава се на обществения интерес по събиране на глобите по влезли в сила наказателни постановления и предотвратяване на такива нарушения. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а претенцията - отхвърлена изцяло. Претендира разноски.

1

Въззиваемият – ищцата К. Г. С., чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението за обосновано и законосъобразно, съобразено с доказателствата по спора.

Сочи, че изтичане на предвидения в закона срок и бездействието на наказващия орган погасява възможността за принудително изпълнение на наложеното административно наказание. Спецификата на глобата, като административно наказание, е че при нея са предвидени по – кратки давностни срокове за осъществявянане на административно – наказателната принуда и за изпълнение на административното наказание. В случая постановлението за налагане на глоба е влязло в сила на 05.05.2016 г., а изпълнителното производство е образувано на през м. 07.2018 г., след като давностния срок е изтекъл. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

По делото не е спорно, че въз основа на акт за установяване на административно нарушение, е издадено наказателно постановление

(НП)

№

259553 от 22.01.2016 г., с което на ищцата е наложено административно наказание „глоба" в размер на 100 лв., за нарушение на Наредбата за реда и условията за пътуване е обществения градски транспорт на територията на С.О. (НРУПДГТТСО). НП е влязло в сила на 05.05.2016 г. Не е спорно и обстоятелството, че въз основа на него, за принудително събиране на сумата и по възлагане на ответника, на 10.07.2018 г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело № 20188380402271 по описа на ЧСИ М.Б., с № 838 на КЧСИ и такова е образувано.

По съществото на спора, като съобрази доводите на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, публични са държавните и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл.

163, ал. 4 ДОПК постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. След като е приложим реда по ГПК за събиране на вземането от ЧСИ, иска по чл. 439 ГПК предоставен в полза на длъжника за защита срещу вземането също е допустим, както е приел и СРС.

Относно възражението на жалбоподателя, че преценката за заличаване на дадено публично вземане като погасено по давност е в компетентността на съответния административно-наказващ орган, следва да се посочи само, че това обстоятелство не лишава гражданския съд от правораздавателната му компетентност да разгледа и разреши правния спор, с който е сезиран. Обсъжданият въпрос е разрешен по задължителен начин с Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5-членен с-в, ГК, съгласно което редът за събиране на публичното вземане определя и компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване 2 несъществуването на това вземане. Възприето е, че на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и компетентността да се разгледа предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е на гражданския съд.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).

Следва да се посочи, че по предявения отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, за което е образувано изпълнително дело, в доказателствена тежест на ответника е да докаже факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността.

Въззивният съд споделя изводите на СРС, че доколкото става въпрос за „глоба“, наложена с влязло в сила наказателно постановление по чл. 53, и ч. 13, б. „б“ от ЗАНН, приложение относно давностния срок ще намерят нормите на ЗАНН. Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" и, ал. 2 ЗАНН административното наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено. На основание чл. 82, ал. 2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

При установените по делото данни СРС е приел, че процесното наказателно постановление е влязло в сила на 05.05.2016 г., а изп. дело № 20188380402271 по описа на ЧСИ М.Б., № 838 на КЧСИ за събиране на вземането по това наказателно постановление, е образувано на 10.07.2018 г. При това е съобразен с материалния закон извода на СРС, че давностният срок за изпълнение на наказанието, предвиден в чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, е започнал да тече от 05.05.2016 г. и още преди образуване на изпълнителното дело за принудително събиране на наложената глоба на 10.07.2018 г. той е изтекъл.

При това положение възможността наложеното наказание глоба да бъде изпълнена принудително, включително чрез възлагане на частен съдебен изпълнител в рамките на образувано изпълнително производство, е погасена към датата на образуване на изпълнителното производство.

Въззивният състав споделя и изводите на СРС, че в производството не са ангажирани доказателства, нито са направени твърдения от ответника за периода от влизане в сила на наказателното постановление до образуване на изпълнителното производство да са предприемани действия, с които да е прекъсната давността.

Понеже изпълнителният процес е образуван след изтичане на давностния срок за вземанията, изпълнителните действия извършени по този процес не могат да се приемат за валидно извършени. Съображенията, че става въпрос за глоби наложени в обществения интерес са ирелевантни за спора.

По изложените съображения в съвкупност, настоящият състав изцяло споделя решаващия извод на СРС за основателност на иска за установяване на недължимостта 3 на процесната глоба по чл. 439 ГПК - поради изтичане на давността за вземането.

Доколкото мотивите на СГС изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, както е постановено, включително в частта по присъдените в полза на ищцата разноски, съобразени с доказателствата за направени разноски и резултата от спора.

По разноските пред СГС : При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна - ищец, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В негова полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв., за които има данни, че са реално извършени.

Воден от горното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 20172087/16.08.2021 г. на СРС, 25 с - в, по гр. д. № 53449/2020 г.

ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр.София, ул."****" № 33, да заплати на К. Г. С., с ЕГН ********** и адрес по делото : гр. София, ул. ****, чрез адв. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по въззивното производство в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.

280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4