Определение № 718 от 26.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 718 гр. Стара Загора, 21.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно частно търговско дело № 20245501000394 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 във връзка с чл. 423, ал.1, т.1 и чл.419, ал.1 ГПК.

Образувано е въз основа на възражение по чл. 423 ГПК (вх.

№8013/20.03.2024 г.), подадено от „К.В.“ЕООД, „М.*“ЕООД и М. Д. К. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена от РС-Стара Загора по ч.гр.д. № 384/2024 г., с която съдът е разпоредил длъжниците „К.В.“ЕООД, с, „М.*“ЕООД и М. Д. К. да заплатят на заявителя при условията на солидарност сумата 174 000 лева, представляваща неизплатена сума по Споразумение (Договор за встъпване в дълг) от 01.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №6006/22.11.2023 г. по описа на Нотариус Т.Д., рег. №*** от Нотариалната камара и законна лихва от 26.01.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата 13330 лева разноски по делото.

Във възражението се посочва, че М. Д. К., в лично качество и като управител на „К.В.“ЕООД и „М.*“ЕООД е получила на 19.02.2024 г. съобщение с изх.№4299/08.02.2024 г. по изп.д.№2023911041585 по описа на ЧСИ П.Н. от което е узнала, че по делото е присъединено вземане на взискателя ЕТ“Р.К.“ по изп.д.№ 148/2024 г. Твърди се, че до този момент Мария К. не е получавала съобщения от ЧСИ П.Н. по изп.д.№20249110400148, нито пък копие от ЗНИ по ч.гр.д.№384/2024 г., нито копие от документа по чл.417 от ГПК. При извършена справка по изп.дело 148/2024 г. е установила, че ПДИ са били съобщени по телефона на М. К. на 12.02.2024г. Заявява, че в резултат на посочените обстоятелства длъжниците са били лишени от възможност да оспорят вземането в предвидения за това срок.

1

Моли съда да приеме възражението, като установи, че са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от ГПК. Заявява на основание чл.414 ГПК, че длъжниците не дължат изпълнение на вземането по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 384/2024 оп описа на РС-Стара Загора.

Ведно с възражението по чл. 423 ГПК, съдът е сезиран и частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК, депозирана от „К.В.“ЕООД, „М.*“ЕООД и М. Д.

К. срещу разпореждане №830/01.02.2024 г. за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 259/01.02.2024 г. Наведени са възражения по редовността от външна страна на документа по чл.417 от ГПК - представено от ЕТ „Р.К.“ Споразумение (Договор за встъпване в дълг) от 01.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№6006/22.11.2023 г. по описа на нотариус Т.Д. с район на действие ПРС. Твърди се, че от външна страна представеният като несъдебно изпълнително основание документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на кредитора против длъжниците, тъй като единствената достоверна дата на документа е датата на нотариалното удостоверяване на подписите по същия - 22.11.2023 г. и към датата на сезиране на съда със Заявление по чл.417 от ГПК /на 15.12.2023 г./ не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като не е настъпил падежа за плащане на първата вноска по плана за разсрочване на дълга, обективиран в чл. 3 от споразумението.

Направено е искане в рамките на настоящото производство да се отчете, че страните са подписали документ на дата 22.11.2023 г. и са урегулирали занапред поведението си по повод определени свои правоотношения. Първото плащане на така уговореното разсрочено изпълнение е предстояло - след сключване на споразумението. Към датата на подаване на Заявлението не е настъпил падежа, нито пък има просрочие. Счита се, че първоинстанционният съд е следвало да отчете, че не е настъпила изискуемостта на претендираните вземания.

Молят съдът да отмени допуснатото незабавно изпълнение, постановено с разпореждане, обективирано в издадената ЗНИ по ч.гр.д.

№384/2024 г. по описа на PC Стара Загора.

Окръжен съд – Стара Загора, като взе предвид исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Относно възражението по чл. 423 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК, предпоставка за процесуална допустимост на възражението е, същото да бъде подадено в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. Твърденията на жалбоподателите в тази посока са, че въобще не им са връчени от ЧСИ Покана за доброволно изпълнение, ведно със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Съгласно чл.418, ал. 6 ГПК, заповедта за изпълнение с отбелязването за 2 издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител, като съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението, заедно с връчените документи, с отбелязване за връчването на всеки един от тях. От надлежното уведомяване на длъжника, съгласно чл. 418, ал. 6 ГПК, зависят както възможностите му да упражни своевременно процесуалните си права на защита срещу издадената заповед за изпълнение (чл. 419, чл. 420, чл. 423 ГПК), така и процесуалната законосъобразност на последващите действия на принудително изпълнение.

По делото на РС-Стара Загора няма представени доказателства, че призовката за доброволно изпълнение изобщо е изпратена до длъжниците.

Видно от представеното съобщение изх. № 4299/08.02.2024 г. по изп.дело № 20239110401585 на ЧСИ П.Н. рег. № 911, със същото М. Д. К. тепърва се уведомява за присъединено вземане на взискателя ЕТ „Р.К.“ по изп.д. № 148/2024 г. в размер на 207 861,23 лв. (от които главница 174 000лв., законна лихва – 933,12 лв. за периода 26.01.2024 г.09.02.2024 г., 13 330 присъдени разноски, 9 700 лв. разноски по изпълнителното дело, 1 284,59 лв. – такси по изп. дело) по изп.лист, издаден на 01.02.2024 г. от РС-Стара Загора на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №384/2024 г. по описа на РС-Стара Загора, както и че е насрочен опис на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се в описани недвижими имоти. Съобщението е връчено на 19.02.2024г. Не е даден срок за доброволно изпълнение, нито е връчена заповедта за изпълнение с отбелязване за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение.

Връчването на препис от заповедта за изпълнение е необходимо задължително условие, за да тече срок за възражение и упражняване на правата на защита. Това условие е въведено като гаранция относно момента на узнаване, от който длъжникът разполага със законен ред за защита на правата си. От момента на узнаването страната има обективна възможност да упражни правото си на защита срещу заповедта с регламентираните в закона способи, в законоустановените срокове.

С оглед на изложеното, съдът приема, че с връчването на съобщение изх.

№ 4299/08.02.2024 г. по изп.дело № 20239110401585 на ЧСИ П.Н. рег. № 911 /л.17 от ч.т.д.№153/24г. на СтОС/ на 19.02.2024г. е започнал да тече едномесечния срок по чл.419, ал.1 ГПК, който срок е спазен по отношение на постъпилите частна жалба по чл.419 ГПК, 3 бр. възраженията по чл.414 ГПК (пощенското клеймо е от 19.03.2024 г.) и възражението по чл.423 ГПК. Следва да се отбележи, че в приложеното съобщение изх. № 4299/08.02.2024 г. по изп.дело № 20239110401585 на ЧСИ П.Н. макар да е посочена дата на връчване -19.02.2024г., липсват имената и подпис на получател, а е поставен само подпис на връчител, което по същество представлява нередовно връчване на посоченото съобщение. Доколкото това съобщение е представено с възражението по чл.423 ГПК, жалбата по чл.419 ГПК и възраженията по чл.414ГПК, депозирани от „К.В.“ЕООД, с ЕИК ****, „М.*“ЕООД, ЕИК **** 3 и М. Д. К., с ЕГН **********, то съдът приема, че на същите е бил връчен посочения документ, като приема, че възражението по чл.423 ГПК, жалбата по чл.419 ГПК и възраженията по чл.414ГПК са депозирани в срок.

Тъй като въззивният съд, с оглед на изложеното по-горе, приема, че възраженията по чл.414 ГПК на „К.В.“ЕООД, с ЕИК ****, „М.*“ЕООД, ЕИК **** и М. Д. К., с ЕГН ********** са депозирани в срок, то съгл.чл.415, ал.1, т.1, заповедният съд следва да укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.

Съгл.чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Съгл.чл.423, ал.1, изр.2 от ГПК, едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал.1.

В случая, както вече беше посочено по-горе в изложението, длъжниците „К.В.“ЕООД, с ЕИК ****, „М.*“ЕООД, ЕИК **** и М. Д. К., с ЕГН **********, са били лишени от възможността да оспорят вземането, тъй като заповедта за изпълнение не им е била връчена надлежно. При това положение, съдът приема възражението им, съгл. разп. на чл.423,ал.3,изр.1.

Тъй като възражението е прието от въззивния съд, то съдът следва да разгледа и подадената с възражението частна жалба от „К.В.“ЕООД, с ЕИК ****, „М.*“ЕООД, ЕИК **** и М. Д. К., с ЕГН ********** по чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Производството по ч.гр.д. № 384/2024 г. на РС-Стара Загора е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от ЕТ „Р.К.“ въз основа на Споразумение (Договор за встъпване в дълг) от 01.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6006/22.11.2023 г. по описа на Нотариус Т.Д., рег. № *** от нот. камара, с район на действие Районен съд - Пловдив /чл.417, т.3 ТПК/, обективиращо клаузите на договор за покупко-продажба на слънчоглед от 17.12.2021 г., сключен между ЕТ „Р.К.“, ЕИК ***** и „К.В.“ ЕООД, ЕИК **** за сумата от 184000 лв. по фактура № 0000000343/17.12.2021 г. с доставчик ЕТ „Р.К.“ и получател „К.В.“ ЕООД. Със споразумението от 01.11.2023 г., на основание чл.101 от ЗЗД, „М.*“ ЕООД, ЕИК **** и М. Д. К., са встъпили като съдлъжници в задълженията на „К.В.“ ЕООД, ЕИК **** (чл.10 от договора).

Във връзка с подаденото заявление районният съд е издал Заповед №259/01.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.02.2024 г. в полза на ЕТ 4

„Р.К.“ за претендираната сума.

Приел е, че представеният от заявителя документ – Споразумение (Договор за встъпване в дълг) от 01.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6006/22.11.2023 г. по описа на Нотариус Т.Д., рег. № *** от нот. камара, с район на действие Районен съд - Пловдив /чл.417, т.3 ТПК/ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащи на изпълнение задължения. Въз основа на заповедта и изпълнителния лист е образувано изп. д. № 20239110401585 на ЧСИ П.Н. рег. № 911.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 417, т. 3 от ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми. В този случай кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да бъде обжалвано от длъжника. В производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение предметът на съдебната проверка е ограничен до проверка на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение по чл. 419, ал. 3 във вр. с чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от ГПК, а именно дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл.417 от ГПК, дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В това производство съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл. 417 от ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън от него, освен относно изискуемостта на вземането, съгласно чл. 418, ал. 3 от ГПК.