Решение № 103 от 15.12.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Бургас, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

П. Ив. П.а Дакова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600203 по описа за 2022 година С присъда №30/04.07.2022г. по НОХД № 1205/2021г., Бургаският окръжен съд признал подсъдимия П. И. Г. за виновен в това,че на 21.05.2020г. в к.к. Слънчев бряг, Община Несебър, в сградата на дом Българска роза № 34, умишлено умъртвил Т.М. Г.а, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6, вр.чл.115 вр.чл.54, ал.1 от НК го осъдил на седемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Произнесъл се и по съдбата на веществените доказателства, като постановил кои от тях да бъдат иззети в полза на държавата, кои да бъдат върнати на подсъдимия и кои на наследницата на пострадалата – частния обвинител Л. К..

Възложил, на основание чл.189, ал.3 от НПК, направените деловодни разноски в различните фази на производството в тежест на подсъдимия.

Недоволни от така постановената присъда останали подсъдимият Г. и неговия защитник адв. К., които в подадена въззивна жалба бланкетно са определили съдебния акт като незаконосъобразен, необоснован и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание като несправедливо завишено по размер и са помолили присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на 1 първоинстанционния съд. Алтернативно – да бъде прието, че деянието осъществява основния състав на убийство по чл.115, ал.1 от НК, а като последна алтернативна претенция, ако не бъдат възприети останалите – да бъде намалено наказанието.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, преди даване ход на делото, адв. К. представи по реда на чл.320, ал.4 НПК допълнително писмено изложение към въззивната жалба, в което е аргументирал доводите, посочени в жалбата. Като допуснато съществено процесуално нарушение, отстранимо на досъдебната фаза, където е и допуснато, сочи предявяването на разследването на подсъдимия в присъствието на назначения резервен защитник, вместо на упълномощения такъв, който е отсъствал по уважителна причина от здравословен характер, в нарушение на чл.94, ал.6 НПК.

Посочено е следващо съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд в проведеното разпоредително заседание, състоящо се в лишаване на подсъдимия от правото да изрази лично становище по въпросите, изброени в чл.248, ал.1 НПК. Такова нарушение е допуснато и при изслушване на пледоариите, когато на подсъдимия не е осигурено право на лична защита. Изложени са и аргументи в подкрепа на становището, че делото е разгледано и решено от предубеден съдебен състав, обективирано в съдържанието на мотивите, в които са използвани изразни средства, прилягащи повече на произведение от художествената литература, отколкото на съдебни мотиви, като са дадени конкретни примери. Друг аргумент в тази насока е посочен от съдържанието на Определение №24/25.02.2021г. по ЧНД №195/2021г. на БОС, в което докладчикът по делото и председател на съдебния състав е допуснал обезпечение на бъдещ иск срещу подсъдимия, като е направил заключение за наличие на обосновано предположение за авторството на деянието от страна на подс. Г., демонстрирайки по този начин своята пристрастност и предубеденост. Следващото допуснато, според защитника, съществено процесуално нарушение е изведено от изграждането вътрешното убеждение на решаващия състав на доказателства, което не са събрани по предвидения в НПК ред – показания на свидетели-полицейски служители, провели разговори с подсъдимия по различно време. Сочи се, че окръжният съд недопустимо е основал тезата си на свидетелски показания за извънпроцесуални самопризнания на подсъдимия. Посочени са противоречия в мотивите, водещи до касационното основание липса на мотиви – на стр. 25 от мотивите е посочено, че по делото няма доказателства какви точно болки и страдания е изпитала пострадалата, а в същото време на много други места е прието, че тя е изпитвала изключителни болки, страдания и мъки. Волята на съда е противоречива и неясна.

Посочени са и нарушения на материалния закон - неправилно е прието наличие на квалифициращото обстоятелство на чл.116, ал.1, т.6 НК – особено мъчителен начин за убитата, вместо основния състав на чл.115 НК. Изложено е становище, че без съдебномедицинска експертиза, изясняваща изрично наличието на този медицински критерий, съдът не може сам да стига до извод 2 за особено мъчителна смърт. В заключение е посочено, че след неправилно отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, е наложено прекомерно завишено наказание. Елементи от обективната страна на деянието неправилно са зачетени като отегчаващи обстоятелства, а не е отдадено нужното значение на необремененото съдебно минало, самопризнанията и доброволното изплащане на значителна парична сума за обезщетение на частния обвинител.

Аргументирани с посочените възражения са претенциите за връщане на делото в предходен процесуален стадий за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, алтернативно за преквалифициране на извършеното по основния състав на чл.115, ал.1 НК, алтернативно за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адв. К. излага отново направените в жалбата и допълнението към нея оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон – ограничено право на защита при предявяване на разследването, в разпоредително заседание и при изслушване на пледоариите; предубеден съдебен състав, поради използвани изразни средства в определение за допускане на обезпечение и мотивите към присъдата; противоречиви мотиви, приравнени с липсващи; неправилно осъждане по квалифициран състав; несправедливо високо наказание. Повторени са и алтернативните претенции към произнасянето на въззивния съд – връщане на делото; осъждане по основния състав на чл.115 НК; намаляване на наказанието.

Подсъдимият П. Г. моли единствено за намаляване на наложеното наказание.

Представителят на Апелативна прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна. Предявяването на разследването е проведено при спазване изискванията на чл.94, ал.4 и ал.6 от НПК и изявление на обвиняемия по отношение на резервния защитник. Правилна е и правната квалификация на извършеното. Аргументи за това съдът е извел от заключението на съдебномедицинската експертиза и протокола за оглед на местопроизшествието. Показанията на полицейските служители, разкриващи собствените им възприятия, правилно са кредитирани от съда. Наказанието е определено в най-леката му алтернатива, отмерено е към долната граница на предвиденото, макар че е приет превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Обективният подход изисква за смекчаващи обстоятелства да бъдат приети здравословното състояние на подсъдимия и неговата напреднала възраст, които заедно с изтъкнатите от БОС аргументи съответстват на обществената опасност на конкретното деяние и дееца, на пълното постигане целите на наказанието. Присъдата е обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител К. – адв. М. моли за потвърждаване на присъдата, която намира за правилна и законосъобразна. Не са допуснати 3 нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон. Нито едно процесуално действие не е извършено в отсъствие на защитник. Няма основания за преквалифициране на деянието по основния състав на убийство.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в постъпилата жалба и допълнението към същата, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, прие следното:

Преди да премине към произнасяне по същество на казуса, въззивната инстанция дължи становище относно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които не може сама да отстрани, а са поправими на предходен процесуален стадий, тъй като, ако това е така, е пречка за решаване на делото по същество.

Видно от т.9 на ДП, предявяването на разследването на обвиняемия действително е извършено за времето от 21.10. до 26.10.2021г. в присъствието на резервния защитник адв. П. и в отсъствие на упълномощения такъв адв. К..

Това въззивната инстанция не намира за съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия, настоящ подсъдим, което да е основание за връщане на делото. Адв. П. е бил назначен в самото начало на производството за служебен защитник на Г. и е присъствал при провеждането на всички процесуални действия с участие на обвиняемия. Назначаването му за резервен защитник е станало едва на 18.10.2021г. - преди предявяване на разследването. На 09.07.2021г. адв. К. е заявил официално участието си в производството чрез подаване на молба в Окръжна прокуратура – Бургас, с приложено заверено копие от пълномощно за правна защита по досъдебното производство. До този момент, данни за връзка между адв. К. и процесното производство се съдържат единствено в Протокол за удостоверяване на обстоятелства, изготвен на 25.06.2021г. (т.1, л.113 ДП), в който главният разследващ полицай е описал получена информация от свой колега за телефонно обаждане от лице, представило се за адвоката и заявило, че е упълномощен от обвиняемия да го представлява, както и личен свой телефонен разговор с това лице. Видно е, че приложеното към молбата от 09.07.21г. копие от пълномощно, е подписано на 27.03.2021г., но въпреки това до момента на подаването му в прокуратурата нито адвокатът, нито обвиняемия са афиширали процесуалните си отношения пред разследващите, включително в поредния (последен) разпит на обвиняемия на 10.06.2021г. (три месеца след подписване на въпросното пълномощно), в който Г. отново е заявил желание да ползва защитата на адв. П., както и при разговорите му с вещите лице в психиатричната болница Ловеч, по което време според адвоката е подписано пълномощното. Самият повод за подаване на въпросната молба от 09.07.21г. – първото действие на адв. К., е 4 уреждането на имотните въпроси на П. Г., а не наказателноправното му положение, като няма нито дума, че защитника желае да присъства на предявяване на разследването. След като по инициатива на разследващите адв. К. е бил призован за предявяване на разследването на дати от 14.10. до 22.10.2021г., на 14.10.2021г. той подал молба за отлагане на предявяването поради претърпяна на 07.10.21г. инвазивна кардиологична интервенция и издаден болничен лист до 05.11.2021г., с отразяването, че заболяването му не позволява явяването в съд. В молбата посочил, че е служебно ангажиран 14 работни дни от м. ноември и 4 от м. декември., които дати моли да бъдат съобразени при определяне на дата за предявяване. Поради приключилото разследване и изтичащият максимален срок на задържане на обвиняемия на 20.11.2021г., с постановление на наблюдаващия прокурор от 18.10.21г. адв. П. е бил назначен за резервен защитник и за времето от 21.10. до 26.10.2021г. разследването е било предявено на обвиняемия в присъствието на адв. П.. Във всеки от протоколите за предявяване е отбелязано становище на обвиняемия, че след упълномощаването няма връзка с адв. К., същевременно не възразява да го представлява адв. П., както до момента на предявяването го е правил, няма основания да иска отвеждането му и не си оттегля пълномощията от него.

Така посочените обстоятелства мотивират въззивната инстанция да приеме неоснователност на възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при предявяването на разследването. Не са нарушени нормите на чл.94, ал.2 и чл.227, ал.5 от НПК. Въпреки уважителната причина за отсъствието на адв. К., обвиняемият Г. е дал съгласие за пълноправното участие на адв. П. в досъдебното производство и конкретно в предявяването на разследването. Правото на защита не е било нарушено. Както е посочено в решение №10 по КД №10/2010г. и решение №14 по КД №12/2017г. на Конституционния съд, институтът на резервния защитник не нарушава принципите на справедливия наказателен процес, а задоволява нуждата на обвиняемия от квалифицирана правна помощ при балансиране правата на другите участници в производството и съобразяване на обществения интерес.