Присъда № 66 от 10.12.2024, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда №66/10.12.2024г., постановена по нохд №643/2024г. по описа на Районен съд –Благоевград

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РПБлагоевград против Р. Е. М., с местоживеене в с. Д., общ.Ч. б., на който е обвинен в това, че след като е осъден /с Определение №2861/11.04.2016г. постановено по гр.дело№2075/2015г. по описа на РС – Благоевград, влязло в сила на 11.04.2026г./ да издържа свой низходящ /синът с и М. Р.о ., роден на г./, като му заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева , чрез неговата майка и законен представител Н. Е. Б. от гр.Благоевград , в периода от септември месец 2021г. до август месец 2022г. включително, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски /12 месечни вноски по 120 лева всяка на обща стойност 1440 лева/ и след като е осъден с Решение №474/23.08.2022г., постановено по гр.дело№1312/2022г. по описа на РС – Благоевград, влязло в сила на 23.08.2022г., да издържа свой низходящ – синът си М. Р. М. , роден на г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева, чрез неговата майка и законен представител Н. Е. Б. от гр.Б., в периода от септември 2022г. до януари месец 2024г.включително, не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски/17 месечни вноски/, по 250 лева всяка на обща стойност 4250лева, или общо в периода от септември месец 2021г. до януари месец 2024г. включително не е заплатил 29 месечни вноски на обща стойност 5690 лева, квалифицирано като престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП-Благоевград поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа.

Подсъдимият, чрез своят защитник адв.Р. не оспорва обвинението.

Съдейства за максимално бързо приключване на производството чрез диференцираната процедура по Глава 27 от НПК и при условията на чл.371, т.2 от НПК, като признава изцяло фактите и обстоятелствата от обвинителния акт и прави пълни самопризнания по обвинението. Апелират за справедливо и минимално наказание за дееца.

Районният съд, след като отчете становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства и приложимото право, в пределите на преценката си по чл.373, ал.2 и ал.3, вр. с чл. 301 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

Между страните не е спорно, че подсъдимия Р. Е. М. е роден на г. в гр. Ч. б., община Ч. б., област П., че същият е към момента и с местоживеене в с.Д., общ.Ч. , обл.П.. Установи се също, че към момента, подсъдимия е семеен и има още две малолетни деца –на 2 и на 4 години, с които живее и за които полага грижи и обезпечава финансова издръжка.Видно от 1 свидетелството за съдимост на М., същият е по чл.86, ал.1 т.1 от НК към 10.06.2017г.

Безспорно за страните е също така, че подсъдимия и св. Н. Е. Б. имат от съвместното си съжителство едно дете – М. Р.М., роден наг. След като родителите на детето се разделили, с Определение №2861/11.04.2016г., постановено по гр.дело№2075/2015г. по описа на РС – Благоевград, влязло в сила на 11.04.2016г., М. е осъден да издържа това свое дете като му заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева, чрез неговата майка и законен представител Н. Е. Б.. Със същия съдебен акт е определено и местожителство на детето – при неговата майка в гр.Благоевград.

След влизане в сила на съдебния акт започнал да изплаща тази издръжка за детето си М., като последно е заплатил такава за месец август 2021г. След тази дата, а именно от м.септември 2021г., заплащането на издръжката за детето била преустановена от подсъдимото лице.Това накарало св.. да инициира образуването на изпълнително дело за принудително събиране на сумата за издръжка чрез съдия изпълнител. В това образувано изпълнително дело, били наложени запори върху банкови сметки на М. и така принудително били събрани суми за издръжка на детето М. за периода от м.09.2021г. до м.03.2022г. И в този период обаче, включително до м.август 2022г., подсъдимият не заплащал доброволно дължимата издръжка на детето си М., за което сигнализирала органите на реда неговата майка св.Б. и било образувано процесното ДП. В посоченият период незаплатените вноски за издръжка на детето М. били 12 месечни вноски, всяка на стойност от 120.00лв. или общо незаплатената издръжка за визирания период възлиза на сумата от 1440 лева.

С Решение №474/23.08.2022г., постановено по гр.дело№1312/2022г. по описа на РС – Благоевград, влязло в сила на 23.08.2022г. , съдът е изменил размера на дължимата издръжка за детето М. от неговия баща Р. М., като е увеличил същата на сумата от 250 лева. След влизане в сила и на този съдебен акт, подсъдимият не заплащал издръжка за това си дете за времето от месец септември 2022г., до януари месец 2024г., включително, като по този начин неизпълнил това си задължение за плащане на издръжка и за още 17 месечни вноски, всяка в размер на по 250 лева или общо незаплатената издръжка за детето М. за този последващ период, възлиза на сумата от 4250лева.

Така общата стойност на дължимата и незаплатена доброволно издръжка от страна на подсъдимото лице за детето му М. в посочените два периода е за 29 месечни вноски, които възлизат на сумата от 5690 лева.

По делото има данни, че след осъждането на М. да заплаща издръжки на детето си Мартин, той е лишен от родителски права спрямо него със съдебен акт, което обаче по аргумент на чл. 151, ал.3 от СК, не го освобождава от неговото задължение да заплаща издръжка за това дете.

В съдебното заседание, подсъдимия изрази съжаление за стореното, заяви, че полага усилия да си намира работа и заплаща издръжка на детето М., но тъй като не е работел на постоянен трудов договор в двата пълни инкриминирани периода, не е могъл да заплаща по тази причина издръжката за пострадалото лице. Трудовата му ангажираност, когато е имал такава е била 2 сезонна и свързана със строителството. Наред с това, подсъдимият сподели, че вече има и друго семейство , както и две други малолетни деца на 2 и 4 години, за които също полага грижи и обезпечава издръжката им, което също го затруднява да изпълнение задължението си за заплащане на такава издръжка и за детето М .

Изложената фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на процесното ДП при недопуснато съществено процесуално нарушение и неоспорени от страните гласни и и писмени доказателства, както следва: показанията на свидетелите С. М./том1, 65-67/, Н. Х. /т.1, л.68, л.117118,л.156-157/, А. А./том2, л.60/, М. И./том2, л.61/, заверено копие на определение №2861 /том 1, л.37-38/; справка от службата по вписвания/л.1920/, извлечение от банкова сметка/том.1, л.110-116, л.152, том2, л.68-69, л.8890/; справка от съдия изпълнител/ том1, л.46, л.150-151, л.193/; справка за съдимост/т.1, л.72, том 2, л.110/; справка за трудови договори при НАП/, том.1, л.41, л.135/, справка от агенцията по заетостта/том 1, л.91-92/, документи от съдия изпълнителя по изпълнителното дело за принудително събиране на сумите за издръжка на пострадалото лице в първия инкриминиран период/ том 2 , л.9-46/, заключение по извършената съдебно – счетоводна експертиза/том 2, л.75-81/, заверено копие на решение №474 от 23.08.2022г. на Районен съд Благоевград, с което е изменен размера на дължимата издръжка/том 2, л.107-108/, декларация за семейно и материално положение на подсъдимото лице. Тези доказателства кореспондират напълно кореспондират и с обясненията на подсъдимия в хода на ДП и в съдебна фаза на делото, както и с направените от него пълни самопризнания, поради което съдът кредитира и тях като годно доказателствено средство за изясняване на обективната истина в процеса.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така изведените фактически дадености в настоящият казус, съдът намира, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

От обективна страна, в инкриминираният период / от септември месец 2021г. до август месец 2022г. включително и респ. от м.септември 2022г. до януари месец 2024г.включително/ и на процесното място / гр. Благоевград/, след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт /с Определение №2861/11.04.2016г. постановено по гр.дело№2075/2015г. по описа на РС – Благоевград, влязло в сила на 11.04.2026г.-за първия период и респ. с Решение №474/23.08.2022г., постановено по гр.дело№1312/2022г. по описа на РС – Благоевград, влязло в сила на 23.08.2022г./, да издържа свой низходящ /да заплаща издръжка на свой низходящ – сина си М. Р. М. , роден на ./, чрез нейната майка и законен представител /Н. Е. Б./, месечна издръжка в размер 3 на по 120 лв. /за първия период/ и респ. по 250.0лв./за втория инкриминиран период/, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от 2 месечни вноски /общо 29 месечни вноски зад вата периода/ с общ размер на незаплатената издръжка от 5690.00лв.

Извършването на това деяние не се оспорва от защитата и се обосновава с представените по делото писмени и гласни доказателства, в това число и цитираните съдебни актове за осъждане на подсъдимото лице за заплащане на издръжка на детето Мартин, с показанията на св.и самопризнанията на подсъдимия .

Съгласно нормата на чл. 143 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

В казуса се установи, че подсъдимият е баща на детето М. Р. М. и с посочените в обвинението два съдебни акта, влезли в законна сила преди инкриминираните периоди, същият е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за сина си М. в посоченият в обвинението размер за всеки от периодите. Въпреки това, подсъдимият М. не е изпълнил това си задължение с което е причинил вреда на детето си М. общо за инкриминираните период в размер на 5690.00лв.- парични средства необходими за обезпечаване на неговото отглеждане и ежедневни грижи .

От друга страна по категоричен начин се установи, че и в двата инкриминирани периода подсъдимият е бил работоспособен, в добро здравословно състояние и е имал трудови ангажименти, макар и не продължителни и постоянни, а сезонни, но въпреки това не е заплащал издръжката на детето си Мартин съгласно съдебните актове и доброволно, с което му е причинил описаните имуществени вреди /липса на средства , необходими за нуждите, грижите и отглеждането на детето, съобразно преценката на съда/. Ето защо съдът приема, че вмененото на Р. М. престъпление по чл. 183, ал.1 от НК в случая се доказа, че е извършено от обективна страна. /Този извод на съда не се променя от констатацията, че за първите няколко месеца от първият инкриминиран период, М. е заплатил издръжката на детето М. с около 1 година закъснение и то чрез принудителни действия на съдия –изпълнител спрямо него-запор на негови банкови сметки, тъй като всяка от дължимите ежемесечни издръжки е следвало да се заплаща от подсъдимия за текущия месец за който се отнася и всяко просрочие на такова плащане именно за текущия месец е неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка по смисъла на чл. 183, ал.1 от НК, когато се касае за две или повече месечни незаплатени издръжки, като в казуса това незаплащане в срок на суми за издръжка на детето Мартин касае общо 29 месечни вноски./

О т субективна страна, престъплението е извършено виновно и в 4 условията на евентуален умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието си, допускал е настъпването на общественоопасните последици за детето му от това му поведение, но на практика се е съгласил с тях, проявявайки процесното бездействие по изпълнение на задължението си за издръжка и в двата инкриминирани периода. В съзнанието на дееца е било отразено и обстоятелството, че той е осъден с влязъл в сила съдебен акт да заплаща ежемесечна издръжка на своя низходящ /сина си М. / в инкриминираните периоди, в посоченият от обвинението размер за всеки от тях и чрез майката и законен представител на детето М.–св.Б., но въпреки това той не е изпълнил това си задължение за заплащане на издръжка, без наличието на някакви установени обективни причини за последното.