Решение № 248 от 20.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Кюстендил, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20221500500566 по описа за 2022 година

Образувано е по постъпила въззивна жалба на Г. Й. Р.-Н., с ЕГН **********, с адрес с. ****, чрез пълномощника й адв. Г. М. от КАК, насочена против Решение № 260094 от 20.05.2022 г. по гр.д. № 630 от описа на Районен съд – Кюстендил за 2022 г.

Въззивницата счита атакуваното решение в частта по ревандикационната претенция за неправилно, поради нарушаването на материалния закон. Намира, че в тази част решението е необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, заради което следвало да бъде отменено, а въззивната инстанция постанови друго по съществото на спора, като остави без уважение този иск.Не споделя изводите на първостепенния съд като сочи, че анализът му на доказателствата е неправилен. Счита, че неправилно съдът е кредитирал свидетелските показания на свидетелите Н.Н., В.Н. и С. Н., разколебани при извършените очни ставки със свидетелите М.Й., М.Я. и А.Б., както със заключенията на приетите съдебни експертизи. Според заключението на вещото лице инж. Д. Д. процесният втори етаж се състоял от четири стаи, една преходна и три самостоятелни, както и санитарно помещение, че първият и вторият етаж били със самостоятелни входове, а в процесния втори етаж бил извършени подобрения. Показанията на сочените свидетели били опровергани от обективните данни в заключенията, че процесният етаж е подобрен, както и данните на останалите свидетели, според които родителите на страните предали владението на ответницата върху имота, още в началото на м. март 1978 г., както и на установените обстоятелства, че първоначалният ищец от 1982 г. не обитавал втория етаж от къщата, а през 1998 г. заминал за Америка и се завърнал през 2007 г., като останал да живее в гр. София, заедно с баща си до 2017 г., който починал на *** г.

1

Свидетелите Н. сочели, че ищецът след 2017 г. отишъл да живее в с. Г., т.к. приемал, че е съсобственик, но не бил допускан от ответницата. Не се споделят доводите, че ответницата не е владяла явно и непрекъснато процесния имот, т.к. събраните доказателства сочели, че от 1978 г. до датата на сезирането на съда обитава втория етаж, като владението й не било прекъсвано, макар и да знаел ответникът, че тя подобрява имота, въпреки което не се противопоставял на това, защото не го възприемал за свой.

Поддържа още, че в частта, в която е оставено без уважение възражение на ответницата за присъждане на 10 000 лева, представляваща ½-една втора от сторените от нея действителни разходи по запазване /възстановяване/ на описаният по-горе недвижим имот, както и сумата от 15 000 лева, съставляваща по-малката сума между стойността на направените полезни разноски за подобряване на ½ ид.част от горният имот и сумата, с която се е увеличила стойността на същият в следствие на подобренията, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на предявяване на възраженията до окончателното им изплащане, както и претенцията на същата за признаване на право и на осн.чл.72,ал.3 от Закон за собствеността да задържи гореописаният процесен недвижим имот до заплащане на посочените суми, решението е недопустимо, доколкото не било в съгласие със заявеното искане, което след допълнително уточнение имало за предмет присъждане, при уважаване на ревандикационния иск едновременно с предаването на владението ищецът да й заплати 13678,24 лв., представляваща увеличената стойност на имота към деня на постановяване на съдебното решение. Претендират се и сторените деловодни разноски. С въззивната жалба не се поддържат доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни.

В съдебно заседание постъпилата въззивна жалба се поддържа от жалбоподателя, а въззиваемите не се явяват, но оспорват жалбата чрез пълномощника си, вкл. и в изрично писмено становище по нея.

При извършения контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на П.Р., починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон Н. и Е.

Р., против неговата сестра Г. Й. Н..

В исковата молба е било поддържано, че ответницата е сестра на ищеца. На *** г. починал техният баща Й.Р., като неговото имущество, вкл. процесния имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, наследили законните му наследници – страни по делото. Ищецът обаче установил, че неговата сестра се снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижими имот по обстоятелствена проверка № 7/23.01.2017г., по силата на койтотя била призната за собственик на ½ идеална част от процесния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. С Нотариален акт № 11/26.01.2017г., тя била призната и за собственик на целия процесен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Поради това е отправено искане ищецът да бъде признат за собственик на основание наследствено правоприемство от баща си Й.С.Р., починал на *** г. , на ½ 2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** , като се осъди ответницата да предаде на ищеца владението на ½-една втора ид. част от посочения погоре недвижим имот.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва искът и обстоятелствата, на които той се основава. Заявено е възражение, че имотът е придобит по давност с 10-годишно владение, при условията на евентуалност ако искът бъде уважен. Чрез възражение е отправено и искане за задържане на имота до заплащането на сумата от 10 000.00 лв., представляваща стойността на сторените от нея необходими разноски по запазване (възстановяване) на имота и на сумата от 15 000 лв.,съставляваща по-малката сума между стойността на направените полезни разноски за подобряване на 1/2 ид.част и сумата,с която се е увеличила стойността на имота в резултат на подобренията,ведно със законната лихва върху горните,считано от датата на предявяване на възраженията до окончателното им изплащане. Това искане по указания на съда е прецизирано с молба вх. №274945/25.08.2021 г. – л.233 от първоинстанционното дело, като е формулирано

- ако бъде уважен ревандикационният иск едновременно с предаването на владението върху спорния имот ищецът да й заплати сумата от 13678,24 лв., представляваща увеличената стойност на имота към деня на постановяване на съдебното решение, в резултат на извършените от ответницата със знанието и без противопоставянето на ищеца, подобрения в периода 1995-2020 г., чийто обем, стойност и местоположение са описани подробно в молбата.

След изясняването на делото от фактическа и правна страна е постановено съдебно решение, с което РС – Кюстендил е признал за установено в отношенията между страните, че ищецът П.Р., починал в хода на производството и заместен по реда н а чл. 227 ГПК от наследниците си по закон Н. и Е. Р., на основание наследствено правоприемство от баща си Й.С.Р., починал на *** г. , е собственик на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /землище четиредесет и една хиляди и сто и дванадесет, кадастрален район петстотин, поземлен имот седемстотин и единадесети, сграда едно, обект четири по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота в гр. **** представляващ самостоятелен обект на етаж втори в сграда с идентификатор *** /землище ***,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети,сграда едно/, предназначение на имота – жилищна сграда; многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор*** /землище ****,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети/, с предназначение на процесния самостоятелен обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1 (едно), с площ от 71 кв.м. /седемдесет и един квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор *** / землище ***,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети,сграда едно,обект 3/ , под обекта:

*** / землище ***,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети, сграда едно, обект 2, над обекта: няма, а по документи за собственост представляващ първи жилищен етаж със застроена площ от 71 /седемдесет и един кв.м./кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня с тоалетна, антре и стълбище в югозападната половина /югозападен близнак/ от двуетажната жилищна сграда със застроеняа площ от 142.90 кв.м. /сто четиредесет и два квадратни метра и деветдесет сантиметра/, състояща се от сутеренен и първи етаж, построена върху държавна земя при отстъпено право на строеж в парцел XV /петнадесети/, кв.291 /двеста деветдесет и 3 първи/ по плана на гр.Кюстендил, преотреден в УПИ-XII-438 в кв.63 по плана на гр.Кюстендил, ведно с ¼ /една четвърта/ ид. част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,при реално разпределение на югозападната половина, покрай регулационната линия с УПИ XI-439 на 1 /един/ метър отстояние от жилищната сграда от незастроената част, от незастроената част от 290 кв.м. на дял II, отреден съгласно Решение от 09.05.1969 год. по гр.д.№ 29381969 год. на КРС и утвърдена скица-заключение на вещо лице за разпределение ползването на общия парцел.

О С Ъ Д И Л е ответницата и настоящ жалбоподател Г. Н.

ДА

ПРЕДАДЕ на ищците владението на ½-една втора ид. част от посочения по-горе недвижим имот.

На осн. чл.537, ал.2 ГПК е ОТМЕНИЛ за ½ ид.част от правото на собственост описаните в констативен нотариален акт № 7, том I, рег.№ 157, дело № 5/2017 год. на Нотариус М.М. с рег.№ ** при Нотариална камара гр.София, вписан в Служба по вписванията с рег.№ *** год., акт № 61,том I, дело № 75/2017 год. и конст.нот.акт № 11, том I, рег.№ 1 96, дело № 9/2017 год. на Нотариус М.М. с рег.№ ** при Нотариална камара гр.София, вписан в Служба по вписванията с рег.№ *** год.,акт № 76, том I, дело № 89/2017 год., недвижими имоти.

Оставено е без уважение възражение на ответницата за присъждане на 10 000 /десет хиляди/лева, представляваща ½-една втора от сторените от нея действителни разходи по запазване /възстановяване/ на описаният по-горе недвижим имот, както и сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, съставляваща по-малката сума между стойността на направените полезни разноски за подобряване на ½ ид.част от горният имот и сумата, с която се е увеличила стойността на същият в следствие на подобренията, ведно със законната лихва върху горните суми,считано от датата на предявяване на възраженията до окончателното им изплащане, както и претенцията на същата за признаване на право и на осн.чл.72,ал.3 от Закон за собствеността да задържи гореописаният процесен недвижим имот до заплащане на посочените суми.

Разпределена е и отговорността за разноски. В частта за разноските то е изменено с Определение №260302/15.08.2022 г., като е прието, че възложената в тежест на ответницата държавна такса в размер на 1000 лв. по отхвърлено възражение, не се следва.

За да постанови този резултат съдебният състав е приел фактическа обстановка, която се споделя и от настоящия състав на въззивния съд.

Установимо е от доказателствата по делото, че Й.С.Р. е починал на *** г., за което е съставен акт за смърт № ****г. в гр. София, район „Изгрев“.

Единствени негови наследници по закон са неговите деца - първоначалният ищец и ответницата по настоящото дело. В този смисъл са и данните вУдостоверение за наследници № ** от **г., издадено от Община Кюстендил.

Не се е спори по това, че Й.С.Р. е имал сключен граждански брак с Н. А. Р., последната и майка на първоначалните страни по делото, починала на *** г., за което е издаден Акт за смърт № *** г. в гр. София, район „Изгрев “ – спр. Удостоверение за наследници № ** от ** г., издадено от Столична община, район „Изгрев“ – на л.47 от делото, както и Удостоверение за граждански брак № ****г., издадено от Общински народен съвет – Кюстендил на л.46 от делото.