Решение № 4701 от 22.11.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4701 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330114339 по описа за 2022 година

Образувано е по предявен от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД. ЕИК 121076907. със седалище и адрес на управление: гр. София, *** против Община Пловдив кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати сумата от сумата от 2314.38 лева. /две хиляди триста и четиринадесет лева и гридссет и осем стотинки/ главница - дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и мораторната лихва върху главницата от ********г. до датата на депозиране на исковата молба в размер на 705.23 лева /седемстотин и пет лева и двадесет и три стотинки/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на вземането, както и направените от нас съдебно - деловодни разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство.

Ищцовото дружество твърди, че с полица № ********* г., ЗАД „Армеец” е сключил договор за имуществена застраховка “Каско” и „Злополуки“ на лек автомобил марка БМВ, модел ***, с per. № ****, собственост на „******** със срок на действие от 12.12.2016 г. до 11.12.2017 г., при уговорено покритие клауза „ГГ‘ - Пълно Каско на рисковете съгласно Общите условия на предлаганата застраховка. Ищцовото дружество твърди, че на ****** г., в град П., па пътното платно на улица „******“ ***, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил БМВ ***, per. № *******, марка който, при разминаване с автобус №** на градския транспорт, попада в необезопасено, несигнализирапо, необозначено и неосигурено препятствие на пътното платно - отворена 1 шахта без капак. В следствие на инцидента са нанесени имуществени щети на автомобила, изразяващи се в увреждания в предната дясна част па автомобила -предна дясна гума, предна дясна джанта и десен праг. Водачът на автомобила - Г. М. Ж., се е свързат с ЕЕН 112, вх. per. № на повикването ******* г. Сочи, че в резултат на гореописаното ПТП, в ЗАД “Армеец” на *******г. е подадено уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” от лицето, управлявало автомобила - Г. М. Ж., ЕГН ********** с искане за обезщетяване на нанесените вреди на собственика на застрахования по застраховка „Каско” автомобил и е заведена преписка по щета № ************, след което причинените имуществени вреди на собственика на процесния лек автомобил били описани от експерти на ЗАД ..Армеец’’ в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката.

Твърди, че вложените части материали, както и калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на процесния лек автомобил възлизат на 2304.38 лева съгласно калкулация - ремонт от********* г. и издадена фактура - оригинал № **********/*******г. от автосервиз „********. Твърди, че сумата за извършената ремонтна услуга е заплатена от ЗАД „Армеец" на автосервиза, видно от представено към настоящата искова молба преводно нареждане по щета ********, като общият размер на заплатеното от застрахователя обезщетениебил в размер на 2314.38 лева от които 2304.38 лева обезщетение и 10,00 лева извършени ликвидационни разноски по претенцията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди, че посочените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на действителното положение. Счита, че не е налице причинна връзка между вредите на автомобила и настъпилото пътнотранспортно произшествие. Оспорва водачът на автомобила да е претърпял пътнотранспортното произшествие по вина на Община Пловдив. Поддържа, че по делото не са налице данни за скоростта на движение на автомобила и дали последната е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, при спазване на правилата, установени в разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП. Счита, че водачът на автомобила се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост. Твърди, че при възникване на такъв тип вреди е налице виновно поведение на водача, респ. неизправност на автомобила. Счита, че не са ангажирани доказателства, от които да се установява отговорността на ответната община на основание чл. 49 ЗЗД, като сочи, че в преобладаващия брой случаи извършването на ремонтни дейности по пътното платно е извършвано от други дружества. Твърди, че камъкът на пътното платно може да е сложен от всеки. Оспорва наличието на противоправно увреждащо действие. Моли се за отхвърляне на предявените искове, като в условията на евентуалност моли за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.

2 с чл.415 от ГПК чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община Пловдив, е възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за 3 увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От доказтелствената съвкупност по делото се установява, че с полица № ********* г., ЗАД „Армеец” е сключил договор за имуществена застраховка “Каско” и „Злополуки“ на лек автомобил марка БМВ, модел ***, с per. № ******, собственост на ******* със срок на действие от 12.12.2016 г. до 11.12.2017 г.,.

От писмените доказателства се установява, че на ****** г., в град Пловдив, на пътното платно на улица „******“ **, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил БМВ **, per. № ****** попада в препятствие на пътното платно - отворена шахта без капак.. От сигнал с вх. per. № на повикването ********* г е видно , че водачът на автомобила - Г. М. Ж., се е свърза л с 112. , като на *******г. е пода л уведомление декларация за щета по застраховка „Каско на МПС - с искане за обезщетяване на нанесените вреди на собственика на застрахования по застраховка „Каско” автомобил и е заведена преписка по щета № ********, след което причинените имуществени вреди на собственика на процесния лек автомобил били описани от експерти на ЗАД ..Армеец’’ в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката. Съгласно калкулация - ремонт от ******* г. и издадена фактура - оригинал № **********/*******г. от автосервиз „******** е видно че вложените части материали и труд за извършения ремонт /по увреждания в предната дясна част на автомобила -предна дясна гума, предна дясна джанта и десен праг/ на процесния лек автомобил възлизат на 2304.38 лева. От преводно нареждане по щета ********** е установено, че сумата за извършената ремонтна услуга е заплатена от ЗАД „Армеец" на автосервиза.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че описаните в доказателствата по делото ремонтно-възстановителни работи са били необходими за отстраняване на вредите по автомобила. Вещото лице е посочило, че описаното в протокола е вероятен механизъм на увредата, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. Експертизата е установила, че е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на деянието и ремонта на автомобила. Вещото лице е дало заключение за стойността, необходима за отстраняване на вредите, по средни пазарни сервизни цени, която е в размер на сумата от 2304.38 лв.

От показанията на свидетеля Ж.– водач на увредения автомобил се установява, че на процесната дата преминавайки по „*******“с лек автомобил БМВ **, per. № *******, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, тъй като е попаднал в препятствие на пътното платно - отворена шахта без капак. Свидетелства, че шахтата била необозначена и не можело да се избегне. Твърди, че управлявал автомобила с не повече от 15 км./ч..

Настоящата съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК показанията на 4 свидетеля - водач на увредения автомобил, приема, че те са достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, поради което, след съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът приема за установен по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, а именно - че уврежданията по автомобила са настъпили вследствие на твърдяното в ИМ.