Решение № 41 от 29.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Милена Панева

Петя Колева при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Петя М. Маринова като разгледа докладваното от Петя Колева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200855 по описа за 2024 година Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на подс. Т. Т. чрез защитника му адв. Р. срещу присъда № 3 от 20.06.2024 г. на Варненски апелативен съд /ВнАС/, постановена по ВНОХД № 154/2024 г.

В жалбата и допълнението към нея са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Изложени са твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в превратна интерпретация на доказателствената съвкупност чрез надценяване на показанията на свид. Ф. и М., които имали лично негативно отношение към подсъдимия. Подценени били показанията на свид. К. и М., които като служители на Горското са заявили, че то разполага с изключително малко техника, което не позволявало в рамките на светлата част на денонощието да се прибере такова количество дървесина като намереното. Жалбоподателят настоява, че липсват доказателства за това да е нарушил закона и служебните си задължения, както и да е превишил властта си. Смята, че е бил нарушен и материалният закон, тъй като той в качеството му на директор на Държавно ловно стопанство /ДЛС/ „К.“ не се явява субект на престъплението по чл. 282 НК; неправилно била посочена в обвинението Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ като ощетено юридическо лице, а ако изобщо има ощетено 1 такова, то това било териториално поделение /ТП/ ДЛС „К.“. Твърди, че няма и облагодетелствани лица от действията му, защото нарушителите били санкционирани. По отношение на втория пункт от обвинението от продължаваното престъпление смята, че е действал правомерно в качеството си на работодател, като за извършени дисциплинарни нарушения от свид. Ф. и М. им е наложил дисциплинарни наказания. Оспорва приетия от апелативния съд пряк умисъл за извършване на престъплението. Смята, че по делото не е доказана специалната цел и от действията му не са настъпили немаловажни вредни последици за ДЛС „К.“ и накърняване на доверието на гражданите към органите на държавна власт и обществени организации. Затова иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

В съдебно заседание адв. Р. поддържа жалбата. Развива тезата, че териториалното поделение на държавното предприятие не може да се третира като самостоятелен субект с държавни функции. Акцентира на чл. 174 Закона за горите /ЗГ/, уреждащ правомощията на директора на териториалното поделение, което може да извършва всякаква разрешена от закона търговска дейност и на чл. 175 ЗГ, определящ начина на формиране на работната заплата в предприятието, а именно съобразно постигнатите финансови резултати.

Набляга и на обстоятелството, че наказателните постановления по ЗГ се издават от Регионалната дирекция по горите, а не от директора на държавното ловно стопанство, поради което прави извод, че подзащитният й не може да е субект на престъплението по чл. 282 НК.

На следващо място твърди, че въззивният съд е предпочел и надценил показанията на свид. Ф. и М., като не е анализирал по никакъв начин показанията на останалите свидетели.

Счита, че дървата не са на предприятието и затова то не се явява ощетено.

Намира, че репликата на подс. Т. да не ощетяват допълнително населението, от която апелативният съд приема, че по този начин подзащитният й се опитвал да убеди свид. Ф. и М. да нарушат правата си, не доказва обвинението.

Претендира нарушение на материалния закон и в частта, в която подс. Т. е признат за виновен за незаконните уволнения на свидетелите. Моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на ВнАС.

Прокурорът от Върховна прокуратура изказва становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че въззивната инстанция не е допуснала сочените нарушения на процесуалния и материалния закони. Счита, че апелативният съд пунктуално е разгледал възражението, свързано с длъжностното качество на подс. Т. и е достигнал до извода, че държавните предприятия, създадени по реда на чл. 62, ал. 3 Търговския закон /ТЗ/ функционират по различен режим от търговските дружества и са натоварени да изпълняват публични функции, поради която причина са причислени към публичните органи. Акцентира на 2 обстоятелството, че Северноцентрално държавно предприятие /СЦДП/ има определени със закон административни правомощия, които включват предотвратяване и установяване на административни нарушения по ЗГ и опазване на горските територии. По причина на сключения договор на подсъдимия със СЦДП той е бил овластен на изпълнява длъжността директор на ТП ДЛС „К.“, поради което е отговарял на изискванията на чл. 93, т. 1, б.

„б“ НК и се явява и орган на власт. По отношение останалите възражения, свързани с анализа на доказателствените средства, намира мотивите на контролираната инстанция за обективни, всестранни и пълни. Твърди, че съдът е изложил аргументи защо приема, че обвинението е доказано. Смята, че няма нарушение на материалния закон и правната квалификация на деянието и че няма допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита наложеното на подсъдимия наказание за справедливо. На тази основа прокурорът пледира присъдата на Варненския апелативен съд да бъде оставена в сила.

Защитникът на подсъдимите А. и А. - адв. Г., заявява, че по отношение на неговите подзащитни присъдата на окръжен съд – Силистра е влязла в сила.

Твърди, че е запознат с касационната жалба на подс. Т., но по отношение нейната основателност предоставя на съда.

Подс. Т. моли делото да бъде върнато на Апелативен съд - Варна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 21 от 01.11.2023 г., постановена по НОХД № 210/2023 г., Силистренският окръжен съд е признал подс. Т. И. Т. за невиновен по обвинение по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК и го е оправдал по повдигнатото обвинение за това, че в периода 04.05.2020 г. – 18.09.2020 г. в гр.

Д. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на ТП – ДЛС „К.“ – Дулово е нарушил служебните си задължения и е превишил властта си съгласно Договор за управление № ДУ-03/08.10.2018 г., сключен между него и СЦДП – Габрово с цел да набави за другиго облага и да причини другиму вреда и от това са настъпили немаловажни вредни последици, като е извършил следните деяния:

- в периода 04.05.2020 г. – 05.05.2020 г. в гр. Д., в посоченото качество превишил властта си, като разпоредил на актосъставителите горски стражари С. Ф. и М. М. да не предприемат действия по обезпечаване на дървесина – предмет на административни нарушения по ЗГ и е нарушил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 17 от Договор да управление, като не извършил необходимите управленски действия, с които да създаде организация по оказване на необходимото техническо съдействие на актосъставителите за временно изземване на дървесината и обезпечаване на отнемането й в полза на държавата като предмет на нарушението, с цел да 3 набави за нарушителите Ю. Х., С. А., Д. М. и Д. Р. облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – имуществени вреди в размер на 1795,20 лв. за бюджета на Изпълнителна агенция по горите, както и накърняване на доверието на гражданите към органите на държавна власт, които упражняват функции по опазване, спопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България; на 18.09.2020 г. в гр. Дулово в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение нарушил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 17 от Договора за управление, като в нарушение на принципите на законност, честност и безпристрастност издал заповеди №№ 299 и 300 от 18.09.2020 г., с които наложил наказание дисциплинарно уволнение на С. Ф. и М. М. и прекратил трудовите им правоотношения с ДЛС „К.“ с цел да им причини вреда в размер на 12026,01 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение за времето, през което са останали без работа поради незаконното уволнение, както следва – 5 721,03 лв. за Ф. и 6304,98 лв. за М. и от това са настъпили немаловажни вредни последици – имуществени вреди в размер на 20130,73 лв. за ТП ДЛС „К.“, представляващи обезщетенията по КТ и разходи по водените съдебни дела, както и накърняване доверието на гражданите към органите на държавна власт и обществени организации, които упражняват функции по опазване, стопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България.

С присъда № 3 от 20.06.2024 г. на Варненския апелативен съд, постановена по ВНОХД № 154/2024 г., подс. Т. Т. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК на две години и шест месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата, за това че в периода 04.05.2020 г. – 18.09.2020 г. в гр. Дулово при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на ТП – ДЛС „К.“ – Дулово нарушил и не е изпълнил служебните си задължения и е превишил властта си съгласно Договор за управление № ДУ-03/08.10.2018 г., сключен между него и Северноцентрално държавно предприятие – Габрово с цел да набави за другиго облага и да причини другиму вреда и от това са настъпили немаловажни вредни последици, като е извършил следните деяния: в периода 04.05.2020 г. – 05.05.2020 г. в гр. Дулово, в посоченото качество превишил властта си, като разпоредил на актосъставителите горски стражари С. Ф. и М. М. да не предприемат действия по обезпечаване на дървесина – предмет на административни нарушения по ЗГ и не е изпълнил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 17 от Договор да управление, като не е извършил необходимите управленски действия, с които да създаде организация по оказване на необходимото техническо съдействие на актосъставителите за временно изземване на 4 дървесината и обезпечаване на отнемането й в полза на държавата като предмет на нарушение, с цел да набави за нарушителите Ю. Х., С. А., Д.

М. и Д. Р. облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – имуществени вреди в размер на 1795,20 лв. за бюджета на Северноцентрално държавно предприятие – Габрово, както и накърняване на доверието на гражданите към органите на държавна власт, които упражняват функции по опазване, спопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България; на 18.09.2020 г. в гр. Дулово в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение нарушил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 17 от Договор за управление, като в нарушение на принципите на законност, честност и безпристрастност е издал заповеди с №№ 299 и 300 от 18.09.2020 г., с които е наложил наказание дисциплинарно уволнение на С. Ф. и М. М. и прекратяване на трудовите им правоотношения с ДЛС „К.“ с цел да им причини вреда в размер на 12026,01 лв., и от това са настъпили немаловажни вредни последици – имуществени вреди в размер на 20130,73 лв. за ТП „К.“, както и накърняване доверието на гражданите към органите на държавна власт и обществени организации, които упражняват функции по опазване, стопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България.

На основание чл. 37, ал.1, т. 6 НК подс. Т. Т. е лишен от право да заема ръководна длъжност в държавната администрация за срок от три години.

Със същата присъда подс. Т. Т. на основание чл. 304 НПК е оправдан да е нарушил служебните си задължения в периода 04.05.2020 г. – 05.05.20202 г. и от деянието да е причинена вреда на Изпълнителна агенция по горите.