Решение № 1004 от 06.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Перник, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720102379 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. Н. К. – А. срещу „Би енд джи кредит“ ООД. Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит Max_**************************(Договора) с ответника в размер на 1300,00 лева при ФЛП – 50,27 %, ГПР – 65,33% със 21 погасителни вноски за период от 10 месеца и 14 дни, като обща е посочена сума за връщане – 1594,11 лева.

Твърди се още, че във връзка с Договора били начислени допълнителни такси – 474,39 лева за бързо разглеждане и 711,48 лева за услуга динамично плащане (съответно чл. 9, ал. 1 и 2 от Договора). Счита, че така уговорените такси водят до недействителността им, но доколкото те като самостоятелни такива остават извън предмета на делото не се възпроизвеждат съображенията на страната.

На отделно основание намира, че Договора е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Конкретно, счита че такси – 474,39 лева за бързо разглеждане и 711,48 лева за услуга динамично плащане не са включени в ГПР, а това е следвало да бъде сторено, тъй като е включено в общия дълг. При включването им ГПР би било над размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК и следователно договорът е нищожен на основание ал. 5 от тук посочената разпоредба. Позовава се на приетото от СЕС по дело С – 714/2022 г. и множество решения на въззивна инстанция.

Твърди, че към настоящия момент е заплатил сума в общ размер на 1723,00 лева, а при недействителност на Договора би дължал единствено чистата стойност – 1300,00 лева.

С оглед на изложеното моли съда да прогласи ******************, сключен между него и ответника за нищожен на няколко отделни основания.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 423,00 лева – дадено без основание.

1

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявените искове.

Признава сключването на Договора. Твърди, че клаузата за бързо разглеждане на молбата за кредит е изначално обявена, но не е задължителна. Тя се дължи преди сключването на Договора и не следва да се включва в ГПР. Услугата динамично плащане е допълнителна и също не следва да бъде отразена в ГПР, тъй като не попадат в приложното поле на понятието Общ разход по кредита. Твърди също, че тези клаузи са по избор на ищеца и не са задължителни за сключването на Договора.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

Намира искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за прекомерно, подробно аргументирайки се със съдебна практика на СЕС.

В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит ******************, сключен между ищеца и ответника, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 423,00 лева.

По делото не се спори относно фактите. От представения по делото Договор (страните не спорят относно сключването му и конкретните му разпоредби, включително обявено за ненуждаещо се от доказване с доклада по делото) се установява, че между страните е налице облигационна връзка по договор за потребителски кредит

******************, сключен между ищеца

– кредитополучател и ответника кредитодател при условията, посочени в исковата молба – отпусната сума 1300,00 лева, ГЛП – 50,27 %, ГПР – 65,33%, с 21 погасителни вноски за период от 10 месеца и 14 дни, като общото задължение е в размер на 1594,11 лева.

От представените от ищеца, неоспорени от ответника, платежни се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника сума в общ размер на 1723,00 лева. Сумата е изплатена по банковата сметка, посочена в чл. 4, ал. 8 от Договора.

Установява се също, че е налице и договорка (чл. 9 от Договора) за предоставяне на допълнителни услуги - за бързо разглеждане и за динамично плащане, които са на стойност съответно 474,39 лева и 711,48 лева. Така общото задължение по Договора възлиза на 2779,98 лева.

На база служебните задължения съда, приложимото право и относима съдебна практика, този състав приема, че за да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за 2 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В тази насока е и Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по Дело C-714/22, в което се приема, че клауза в договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.

Приема се също, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

При този правен извод съдът приема, че Договора е недействителен, като по силата на горепосоченото специално правило ищецът е следвало да върне единствено чистата стойност по кредита – 1300,00 лева. Предавайки на ответника 1723,00 лева, същият е получил без основание 423,00 лева. Ето защо предявените главни искове са основателни и доказани по размер, а като такива следва да се уважат.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор ищецът има право на разноски, като той е сторил такива в размер на 161,20 лева за държавна такса.

Претендирано е възнаграждение за адвокат Г. в общ размер на 1119,60 лева с ДДС за оказаната безплатна правна помощ.

Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът като прецени липсата на фактическа и правна сложност по делото, че същото е приключило в рамките на едно съдебно заседания, определя разноските за възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на 600,00 лева с ДДС (по 300 лева за всеки един от двата иска), съобразно наложилата се съдебна практика.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, но при този изход от спора няма право на такива.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.

3 чл. 22 ЗПК, че договор за потребителски кредит Max_******************/********, сключен между И. Н. К. – А., ЕГН ********** и „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004 е недействителен.

ОСЪЖДА основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Би енд джи кредит“ ООД да заплати на И. Н. К. – А. сума в размер на 430,00 лева, дадено без основание във връзка договор за потребителски кредит Max_************************* ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Би енд джи кредит“ ООД да заплати И. Н. К. – А. сума в размер на 161,20 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „Би енд джи кредит“ ООД да заплати в полза на адв. Д. Г. сума в общ размер на 600,00 лева с ДДС за оказаната безплатна правна помощ.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4