Решение № 260163 от 30.10.2020, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..... гр. Враца, 30 октомври 2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 01.10.2020 г. в състав:

Районен съдия: Иван И. при участието на секретаря Анита Петрова като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело №

537 по описа за 2020 г. на

Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на К.Н.А. с ЕГН ********** *** срещу Ц.Ц.П. с ЕГН ********** ***.

Ищцата поддържа, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта на гр. Враца, с административен адрес гр. Враца, ***Б, а ответникът е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта на гр.

Враца, с административен адрес гр. Враца, ***А. Когато ищцата придобила горепосочения имот през 2003 г., тя обърнала внимание на ответника, че до трасето на строящата се между имотите на страните тухлена ограда има малка фиданка на сливово дърво и че ответника следва да я извади с корените и да я пренесе навътре в неговия двор, но ответникът така и не сторил това. С течение на годините фиданката израснала и станала голямо сливово дърво с височина 8-10 метра, част от корените на дървото били под оградата и заплашвали да я разрушат, стволът на дървото се бил надвесил над оградата и имало опасност да се срути при буря и силен вятър, а клоните на дървото увреждали керемидите по гаража в имота на ищцата и жиците, захранващи същия имот с електричество.

Така описаното дърво било на разстояние по-малко от три метра от имота на ищцата, било високо и не попадало сред защитените видове. Ответникът бездействал и не само не преместил сливовото дърво, но и отказвал да го кастри.

Искането към съда е да осъди ответника да премахне, като го отсече (отреже) напълно до земята, сливово дърво в имота на ответника, което е в непосредствена близост до масивната тухлена ограда, разделяща имота на ответника от имота на ищцата. Претендират се разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността ЗС).

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника Ц.Ц.П. е постъпил писмен отговор, с който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Наведени са твърдения, че дървото не е толкова високо, колкото се сочи в исковата молба, че оградата между имота на ищцата и имота на ответника е незаконна, тъй като е изградена в отклонение от чл. 48, ал. 3 от ЗУТ и тъй като не е искано и давано съгласието на ответника за изграждането й, ответникът е премахнал както корените на дървото, така и клоните му откъм страната на имота на ищцата, както и че другите посочени от ищцата като застрашени от дървото сгради също са незаконни.

Предвид тези твърдения и изричните си възражения за незаконност на оградата и част от постройките в имота на ищцата ответникът е отправил искане до съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да му присъди направените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Не е спорно между страните и се установява от представените нотариален акт за покупко-продажба № 132, т. II, рег. № 2806, дело № 231/2003 г. на нотариус Рейна Стефанова с рег. № 026 в Нотариалната камара, констативен нотариален акт № *** т. ** рег. № ***, дело № 742/2010 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара и нотариален акт за покупко-продажба

№ **, т. I, рег. № 1323, дело № 79/2002 г. на нотариус Ивайло Лиловски с рег. № 339 в Нотариалната камара, че ищцата К.А. е собственик на поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта на гр. Враца, с административен адрес гр. Враца, ***Б, а ответникът Ц.П. и неговата съпруга са съсобственици на съседния поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта на гр. Враца, с административен адрес гр. Враца, ***А.

Видно от представената с исковата молба скица на поземлен имот (л. 11 от делото), в югоизточния ъгъл на имота на ищцата, точно до регулационната линия, е изграден гараж, а в съседния имот, собственост на семейството на ответника, в югозападния ъгъл също е изграден гараж.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза с вещо лице-лесовъд, която дава заключение, че в имота на ответника, на един метър разстояние от оградата между неговия имот и този на ищцата, има сливово дърво на възраст около 25 години, с височина шест метра и дебелина на ствола двадесет сантиметра (измерена на гръдна височина – 1,30 метра). Дънерът и стволът на дървото не опират върху оградата между имотите, но клоните опират както върху оградата, така и върху намиращите се наблизо електрически кабели. Не може да се предвиди какви размери и възраст може да достигне дървото, но от обясненията на вещото лице в съдебно заседание е видно, че сливовите дървета рядко надхвърлят шестметрова височина.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Г. – съпруг на ищцата, Р.П. и Ц. Ц. – внучка на ответника.

Свидетелят В.Г. дава показания, че със съпругата му К.А. са купили поземлен имот с идентификатор **** през 2003 г. и веднага след това са започнали да строят различни сгради в имота, включително гараж в югоизточния му край. Към онзи момент процесното дърво било фиданка, като свидетелят и съпругата му с оглед плановете си за застрояване на новозакупения от тях имот помолили ответника Ц.П. да премахне дървото или да го премести навътре в имота си, но това така и не се случило. Постепенно дървото пораснало и клоните му започнали да провисват над имота на ищцата и над керемидите на гаража в същия имот. Поради това се наложило свидетелят всяка година да почиства цвета на дървото, костилките и шумата. При вятър клоните на дървото опират върху керемидите на гаража на ищцата и ги чупят, както и клоните са опасно близо до електрическите кабели, които захранват имота на ищцата. През 2019 г. свидетелят извикал хора да почистят канализацията на имота на ищцата, тъй като се била задръстила от шумата на дървото, както и със свой приятел извършили основно окастряне на дървото, за не се получават проблеми с кабелите.

Дървото хвърля сянка поне на 2-3 метра навътре в имота на ищцата и свидетеля. На междата между двата имота има изградена масивна тухлена ограда върху циментова основа с височина около 1,75 метра, като основният клон на дървото е на около една педя от циглите на оградата и се наблюдава напукване на последната в областта около дървото.

Свидетелят Р.П. сочи, че е в добри отношения и с двете страни, въпреки че се е случвало да бъде обиждан от ответника. Дава показания, че познава добре квартал Медковец, където се намират имотите на ищцата и на ответника, тъй като често го е посещавал, за да доставя дърва там, което е основното му занимание. Преди около 3-4 години свидетелят П. помагал на свидетеля В.Г. да извършат частично почистване на клоните на дървото, тъй като същото било силно обрасло до степен да не може да се мине лесно покрай него, а клоните били провиснали върху покрива на гаража на ищцата и Г. и имало счупени керемиди от покрива на гаража. През миналата година П. отново помагал на Г. и двамата извършили основно кастрене на дървото, като отрязали всичко, което било над оградата и попадало над имота на ищцата, тъй като част от клоните били опасно вплетени в жиците и имало опасност от късо съединение, както и в сезона на сливите част от клоните на дървото били ниско надвиснали над имота на ищцата, тъй като били отрупани с плод. Оградата била цяла, но си личало, че ако дървото продължи да расте ще повреди оградата със ствола си. След като извършили основното кастрене на дървото, П. и Г. прехвърлили в имота на ответника отрязаните клони, тъй като те били негова собственост.

Свидетелката Ц. Ц. дава показания, че живее в имота на ответника Ц.П., който е неин дядо, както и че в техния имот има дърво, което е разположено на около един метър от границата между двата имота. През миналата година съседите предприели кастрене на въпросното дърво, но ответникът нито се карал, нито спорил с тях. Напоследък отношенията между ответника и ищцата са влошени.

Съдът възприема показанията и на тримата разпитани по делото свидетели, при отчитане на възможната заинтересоването на свидетелите В.Г. и Ц. Ц. по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като същите са последователни и вътрешно логични и кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Относно процесуалната допустимост на иска.

Искът е допустим по следните съображения:

Съгласно чл. 52 от ЗС споровете относно дървета, намиращи се на по-малко от допустимото от закона отстояние от съседни имоти, се решават от кмета на общината, района или кметството, само в случаите, когато става въпрос за отсичане на клони и корени, преминаващи в съседния имот, или когато се иска преместване на дърветата. Исковете за премахване (изкореняване или отсичане) на дървета, какъвто е и предявеният по настоящото дело иск, се разглеждат и разрешават от съда, включително и когато се иска премахване на дървесни видове, за които има установен режим на особена закрила, а именно видовете, изброени в чл. 34 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) и чл. 63, ал. 2 от Закона за устройството на територията (ЗУТ). В този смисъл са и разясненията, дадени с решението на Президиума на Народното събрание на Народна република България за тълкуване на чл. 52 от ЗС, обн. в ДВ, бр. 61/1970 г.

Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или бездействие, а също и създадено и/или поддържано състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право.

Пасивно легитимирано по иска по чл. 109 от ЗС е всяко лице, което извършва или поддържа неоснователно действие към собственика. Пасивно легитимиран по негаторния иск може да е и съсобственик, който извършва или поддържа неоснователно действие към друг съсобственик.

Правото на собственост е от категорията на абсолютните субективни права, поради което носителят на това право разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни субекти да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. Ограниченията на собствеността са регламентирани в Раздел V – ти от Закона за собствеността. В чл. 52 от ЗС е уредено точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността, като е забранено да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съгласно Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ниски са дървета с височина до 2,5 м; средно високи дървета са с височина до 5,0 м; високи са дървета с височина над 5,0 м. Нормата на чл. 52 ЗС е императивна, а установеното с нея ограничение е в нормативно определени граници, чието нарушаване винаги обуславя извод, че са налице неоправдани пречки за използване на съседния имот. С други думи, нарушаването на нормите за отстояние на дървета от имота на собственика–ищец, установени в чл. 52 от ЗС, безусловно съставлява неоснователни действия по смисъла на чл. 109 от ЗС и собственикът разполага с правно признатата възможност чрез иска по чл. 109 от ЗС да постигне премахване на така създаденото или поддържано противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. В този смисъл: решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. дело № 7375/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІ-ро г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.