Решение № 1498 от 20.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. Пловдив , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20215330201095 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-014587/30.12.2020 год. издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор “Пътна полиция”, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год., с което на Г. Д. Г., с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.3 oт ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. П., моли съда да отмени процесното НП като незаконосъобразно и неправилно. Претендират се разноските по делото.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано становище, в което чрез представляващ излага аргументи за 1 потвърждаване на НП. Прави искане за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 08.12.2020 г. около 03:20 часа в гр. Пловдив, на ул. „Братя Бъкстон“ Г. Д.

Г. управлявал лек автомобил „Нисан Примера” с рег. № ** **** **, собственост на Д. Г., когато на същата улица срещу № 64 бил спрян за проверка от служители на ОДМВР-Пловдив. В хода на последната у контролните органи възникнало съмнение, че водачът е употребил алкохол, което ги накарало да го подложат на проверка, за което жалбоподателят бил откаран до 01 РУ на МВР – Пловдив, където в 03:20 часа св. Ат. Ив. В. – мл. автоконтрольор към ОДМВР-Пловдив предложил на Г. Д. Г. да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410“ с № ARNA-0182 за наличие на алкохол в кръвта чрез издишания от него въздух, но жалбоподателят отказал. В хода на проверката полицаите установили и че няколко часа по-рано жалбоподателят отново е бил спрян за проверка, при която му било отнетно СУМПС по реда на чл.171, т.1 ЗДвП с АУАН GA/315744, съставен поради друг отказ да бъде тества за употреба на алкохол или наркотични вещества. На Г.Г. бил издаден и талон за медицинско изследване с № 089068/08.12.2020г. като му било указано, че следва да се яви в УМБАЛ „Свети Георги“ - гр. Пловдив до 45 мин., за да предостави кръвна проба за изследване. Жалбоподателят обаче не дал и проба за изследване.

Поради изложеното свидетелят Ат. Ив. В. съставил на жалбоподателя АУАН с № 315621/08.12.2020 г., за нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Нарушителя подписал акта без възражения, като такива били подадени в срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от административнонаказващия орган. Въз основа на 2 посочения АУАН било издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Ат. Ив. В. и на свидетеля – очевидец П. Р. Абр.. Показанията на същите са обективни, последователни, като не са налице вътрешни противоречия и съответстват на събрания по делото доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани. Така възприетата от съда фактическа обстановка се установи и от приобщените по делото писмени доказателства: талон за изследване № 089068/08.12.2020г, АУАН с № 315621/08.12.2020 г, АУАН GA/315744, справка за нарушител/водач, Заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП всеки водач може да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка и същата отчете наличие на алкохол в издишания въздух, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да извърши поне едно от посочените изследвания, а именно да бъде тестван с техническото средство или да се яви и даде кръвна проба, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174 ал.3 ЗДвП.

В дадения случай Г. Д. Г. е отказал пробата с дрегера, но в установения от нарочната Наредба и в посочения му в талона срок не се е явил в специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна проба за алкохол, ето защо законосъобразно същият е бил наказан за това, че е отказал да бъде тестван за употребата на алкохол. Единствено от волята и желанието на жалбоподателя е зависело той да отиде и да даде кръвна проба, с която да докаже, че действително не е употребил aлкохол. Предвид горното съдът намира за правилен направения от наказващия орган извод, че водачът е нарушил посочената по–горе разпоредба, поради което е ангажирал неговата отговорност. В случая се установява с категоричност от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител В., от тези на св.

3

А., както и от талон за медицинско изследване с № 089068/08.12.2020г, че жалбоподателят Г. умишлено е отказал да даде проба с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410 с № ARNA-0182 и не е дал кръв за изследване. Следва да се подчертае, че не се ангажираха доказателства за противното, а следва да бъде отново посочено, че съгласно изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ЗДвП актовете издадени по реда на същия закон имат презумптивна доказателствена сила до установяване на противното и в тежест на нарушителя е при условията на пълно и главно доказване с всички доказателствени средства да докаже, че констатациите в АУАН не отговарят на обективната действителност. Доказателства в тази насока от жалбоподателя не са ангажирани.

На следващо място не са основателни възраженията, че Г. Д. Г. е нямал възможност да пристигне навреме в лечебното заведение, за да даде кръвна проба. Видно е от последващите му действия, а именно от талон за изследване с 089068/08.12.2020г., че е бил насочен да даде кръвна проба като той не само е подписал посочения талон и е бил наясно със съдържанието му, но и са му били предоставени 45 минути за да стигне до болницата. Ето защо неявяването на жалбоподателя е в негова тежест. Било му е дадено достатъчно време за явяване в болничното заведение, тъй като мястото където е била извършена проверката се доказа, че е било в същото населено място, където е трябвало да се вземе кръвната проба, като въпреки това му е бил даден максимално предвиденото в закона време да се яви, с което по правило е била гарантирана възможността му да се яви на време. Не бяха представени някакви доказателства за обективна невъзможност на жалбоподателя да изпълни в срок задължението си за явяване за кръвна проба. Същевременно от приложения по делото и напълно четлив АУАН се установява, че последният също е бил подписан от Г.Г., от което следва извода, че жалбоподателят се запознал и с неговото съдържание.

Следователно много добре е разбрал за какво е бил санкциониран и какви възможности е имал пред себе си като по никакъв начин не са били нарушени негови права, защото е получил в крайна сметка и екземпляри от горепосочените документи. Така в пълна мяра настоящата инстанция счита, че е било гарантирано правото му да се защити по фактите сочещи на административно нарушение.

По отношение на оплакванията за неяснота на описаната фактическа 4 обстановка, а именно къде е обективиран отказът - на пътя или в сградата на районното управление същите според съда са неоснователни. Самото нарушение е такова, че за съставомерността му се изисква нарушителят да е установен да управлява МПС, след което да е отказал да бъде проверен с техническо средство или чрез медицинско изследване. В случая очевидна е била волята на административнонаказващия орган, като от НП става ясно, че жалбоподателят е бил спрян около 03:20 часа в гр. Пловдив, на ул. „Братя Бъкстон“ срещу № 64, а в 03:20 часа в сградата на 01 РУ при ОДМВРПловдив е отказал пробата, като в 03:40 часа му е бил издаден талона за изследване, за което от този момент са му били дадени 45 минути да се яви в УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив, което се потвърждава и от разпита на актосъставителя.

Що се отнася до изложените възражения във връзка с цитираната инструкция, то те са абсолютно неотносими, тъй като касаят проверка на превозното средство, а не на водача му.

Съдът намира за неоснователно и възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че в случая е допуснато процесуално нарушение изразяващо се в издадени два АУАН-а, респ. на две НП за едно и също деяние и нарушение. Съдът намира така направеното възражение за неоснователно, доколкото в случая няма нарушение на принципа "non bis in idem", регламентиран в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН. В този смисъл в двете административнонаказателни производства, започнали със съставяне на двата АУАН на 08.12.2020 г., е повдигнато "административно обвинение" на жалбоподателя Г. за коренно различна деятелност. Така с АУАН GA 315744 е вменена на жалбоподателя деятелност, касаеща управлението на МПС в гр.

Пловдив, на ул. „Братя Бъкстон“ и отказ от проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, която деятелност обаче е била извършена в 01:15 часа, а процесният АУАН е издаден, тъй като въпреки предходното си противоправно деяние той отново, но в съвсем различен час, а именно в 03:20 часа, е отказал да бъде изпробван за алкохол, като отново е привел в движение лек автомобил „Нисан Примера” с рег. № ** **** **, но след като вече е бил лишен от правоуправление по административен ред.

Очевидно се касае за две отделни и различни общественоопасни деяния на жалбоподателя, които макар и идентични, касаят осъществени деяния по различно време. Съобразявайки разпоредбата на чл. 18 ЗАНН жалбоподателят 5 следва да понесе административнонаказателна отговорност за всяко едно от извършените нарушения. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че не е допуснато нарушение на принципа "non bis in idem" при съставяне на двете обжалвани НП.

Неоснователно се явява наведеното възражение и че за това нарушение не било ясно посочено място на извършването на същото. В конкретния случай е посочено, че то е извършено в гр. Пловдив, като е без значение е точният номер на ул. „Братя Бъкстон“. При определен тип нарушения, като например спирането на определен пътен знак или неспазването на същия това би било от значение, но в конкретния случай е посочено, като правилно ул. „Братя Бъкстон“. Освен това както в акта, така и в постановлението е посочен един и същ номер, а именно срещу № 64, а важното е между тези два акта да няма разминаване.

В чл. 174, ал. 3 ЗДвП е посочено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Ето защо и наложените административни наказания на жалбоподателя, а именно глоба в размер от 2 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и отнемането на 12 точки са били правилно определени.