Решение № 1729 от 23.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1729 гр. Плевен, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20224430103015 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. С. К., ЕГН **********, ***, чрез адвокат *** от АК-Плевен съд.адрес - *** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“- МВР, с адрес за призоваване: ***, в която се твърди следното : ищецът е служител на ГД“ПБЗН“ и е в служебни правоотношения с ответника. В процесния период 31.05.2019г. - 10.07.2020г. работил на длъжност „Командир на екип“ в Районна служба „ПБЗН“ гр.Плевен при ОД“ПБЗН“-Плевен към ГД“ПБЗН“-МВР - гр.София. Трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.0006.00часа и с продължителност 12/24 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР.

На основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. През процесния период от време са издавани протоколи и графици за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за 1 компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период от 31.05.2019г. до 10.07.2020г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г) и Наредба №8121з-36 / 07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи. В двете цитирани Наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121 3-407 от 11.08.2014г. ,но в размер от 0.143/ чл.31 ал.2 от Наредбата/.Съгласно цитираната разпоредба на Наредба № 8121 3-407 от 11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 / 2016г.

Също така следва да се отбележи, че в Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи.

Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. е отменена с решение №16766/ 10.12.2019г. на ВАС 5членен състав по Адм.д.№8601 / 2019г., отмяната е обнародвана в ДВ бр.4 от 14.01.2020г.

Наредбата е отменена поради нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА.

С оглед отменената Наредба от 2016г. е издадена нова Наредба №8121з-36 / 07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи, в която също липсва изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни.

В случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./.

В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За процесния период - 31.05.2019г. до 10.07.2020г. съм положил нощен труд , както следва: 800 часа нощен труд

2

В съответствие е чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но както е указано по-горе, за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, за периода 31.05.2019г. до 10.07.2020г. съм положил общо 800 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 914,40 часа, което води до извънреден труд от 114.40 часа, който следвало да ми бъде платен допълнително. Съобразно заплатата ми, часовата ставка е в размер на 8,00лв.или за 114,40 часа труд ми се дължи сумата от 915,20лв.

Предвид изложеното по-горе Ви МОЛЯ да ни призовете на съд и след като се убедите в основателността на претенциите ми, да осъдите ответника ГД „ПБЗН“ гр.София да ми заплати, както следва:

1. На основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер на 915,20лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 31.05.2019г.-10.07.2020год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

2. На основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 100лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от датата на първата изискуемост-01.07.2019г. до датата на исковата молба.

Претендира разноски, както и такива за един адвокат на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от главен комисар *** директор, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт С. М. Н., адрес на призоваване:

***, с който исковете се оспорват и се излага следното :Искът е частично недопустим.

Ищецът е предявявал пред същия съд иск със същия предмет и против същия ответник през 2019 г. за процесен период от 03.10.2016 год. до 02.10.2019г., въз основа на който е образувано гр.дело № 6546/2019г. по описа на Районен съд-Плевен. Делото е приключило с влязло в сила решение, поради което настоящото производство е недопустимо за периода от 31.05.2019 г. до 02.10.2019 г. и за този период следва да бъде прекратено.

За останалия период - 03.10.2019 г. — 10.07.2020 г. искът е допустим. Предявен е в срок от представител по пълномощие на лице с правен интерес от производството.

Не е спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с 3 ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР (ЕДПБЗН - МВР), възникнало на основание Закона за МВР (Обн., ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.. ЗМВР). и е заемал длъжността командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност" на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен при ГДПБЗН - МВР.

Актовете относно съществуването на служебното му правоотношение през процесния период - заповед/-и за назначаване/преназначаване и съответния акт за встъпване в длъжност за длъжностите, които е заемал ищецът през процесния период, са приложени като доказателства към този отговор.

Относно претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент и заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд като извънреден такъв за процесния период от 31.05.2019 г. до 10.07.2020 г. се излага следното :

Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд. положен от него през процесния период, които часове той е получил при умножаване на общия брой изработени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата и лихва за забава. За да обоснове претенцията си, той се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Обн., ДВ, бр. 9 от 2007 г.; поел. доп., бр. 49 от 2012 г„ НСОРЗ). Съгласно тази разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът излага аргументи, че в нормативните актове, уреждащи полагането, отчитането и заплащането на държавните служители по ЗМВР липсва изрична норма за трансформирането на положеният от служителите в МВР нощен труд в дневен, поради което следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.

Претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (Обн. ДВ, бр. 26 от 01.04.1986 г.; поел. изм. и доп., бр. 92 от 06.11.2018 г., КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ).

Съгласно чл.187 ал. 1 ЗМВР „Нормалната продължителност на работното време на 4 държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“. Тази разпоредба изрично и императивно определя нормалната продължителност на работното време в брой часове - 8 часа. По нейния смисъл „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа продължителност на работния ден, независимо от частта от денонощието, в която е разположен работния ден - през деня или през нощта от 22:00 до 6:00 часа. За сравнение чл. 136, ал. 3 КТ си служи с термина „през деня“, а в чл. 140, ат. 1 КТ законодателят е използват термина „през нощта“. Следователно определението „дневно“ по смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР се отнася за продължителността на работния ден както пред дневната част на денонощието като „дневен труд“, така и през нощта като „нощен труд“.

Като нощен трудът на държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал. 3, изречение четвърто ЗМВР се определя по следния начин: „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.“ Тази разпоредба е продължение на чл.

187, ал. 1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22:00 до 6:00 часа е нощен. Нормата, регламентираща 8-часова продължителност на работното време е установена в закон (чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР) и се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й докато не бъде оспорена пред Конституционния съд от органите по чл. 150 от Конституцията на република България (КРБ) и не бъде призната за противоконституционни съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ. (правна консултация на проф. Васил Мрьчков по прилагането на чл. 187, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗМВР рег. № 8121р-17549/04.10.2019 г. - приложение по т. 4 от отговора на исковата молба).