Решение № 7241 от 28.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7241 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100509580 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 69643 от 14.07.2025г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, подадена от длъжника в изпълнителното производство- „Копис Т“ ООД, срещу Разпореждане от 15.07.2025г. на ЧСИ П. по изп. дело № 20258510401649, в частта, с която е отказано да бъдат намалени таксите и разноските, приети за събиране с Постановление с изх. № 38518 от 03.07.2025г. по изп. дело № 20258510401649.

В жалбата е посочено, че на 03.07.2025г. била връчена покана за доброволно изпълнение, чрез която бил уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело. Сочат, че изпълнителното дело било образувано за задължения, произтичащи от Ревизионен акт № СФД25-РД77-25.02.2025г. Твърдят, че процесните задължения били платени доброволно чрез вноски към бюджета на 11.06.2025г., на 12.06.2025г., и на 16.06.2025г. Т.е. преди да бъде уведомен, че срещу него е било започнало изпълнение, респ. е било образувано изпълнително дело. Поддържат, че не бил дал повод за предприемане на принудителни действия и плащането било извършено доброволно преди да бъде уведомен, че срещу него имало образувано изпълнително дело. Сочат, че съдебният изпълнител бездействал и не бил предприел никакви принудителни действия от месец май, когато било постъпило искането на взискателя за образуването му. Считат, че не дължат разноски за изпълнението и същите следвало да останат за сметка на взискателя или на съдебния изпълнител. Искането към съда е да отмени постановлението за разноски по отношение на „Копис Т“ ООД. В условия на евентуалност да отмени разноските по т. 4, описани в постановлението, доколкото същите се повтаряли с тези по т. 5. Още повече, че разноските, които ТТРЗЧСИ предвиждал били в размер на 10 лева, а не в размер на 24 лева. По отношение на т. 26 моли разноските да бъдат отменени, тъй като задължението било платено преди да бъде уведомен за образуване на изпълнителното дело. Направено е искане да се изиска информация от съдебния изпълнител какъв е произходът на разноските по т. 31 и да отмени същите, ако съдът счел че били неприложими. Молят да бъдат отменени разноските за юрисконсултско възнаграждение, доколкото задължението било погасено извън изпълнителното дело. Претендират разноски.

1

Взискателят- Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Ревизии и събиране на вземания“, не е подал възражение в предвидения в чл. 436, ал. 3 ГПК срок.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ П., в които е посочено, че жалбата е допустима, но неоснователна. Сочи, че плащанията по сметка на взискателя били постъпили след образуване на изпълнителното дело на 22.05.2025г. като било ирелевантно дали длъжникът бил дал повод за предприемане на принудителни действия.

Твърди, че след подаване на молбата, с която били представени платежни нареждания, същите били изпратени на взискателя, като взискателят бил изпратил становище, с което признавал плащанията, но доколкото последните били извършени след образуване на изпълнителното дело бил направил искане делото да се приключи на основание чл. 433, ал. 2 ГПК след заплащането от страна на длъжника и на дължимите такси и разноски по изпълнението. Предвид което е посочил, че не били налице основания за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и на основание чл. 79 ГПК разноските следвало да останат за сметка на длъжника. По отношение на начислените такси са изложени съображения, че същите са начислени за реално извършени изпълнителни действия.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20258510401649 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 е било образувано по молба на Столична община от 21.05.2025г. С молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други и да определя начина на изпълнението. С молбата се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Към молбата за образуване е приложено искане за образуване на изпълнително производство във връзка с обезпечаване на просрочено задължение на „Копис- Т“ ООД, възникнало с Ревизионен акт № СФД25РД77-25/20.02.2025г. Общият размер на задължението, посочен в искането за образуване на принудително производство е в размер на 53 601,64 лева /37437, 66 лева, главница и 16163,98 лева, лихва/.

Съдебният изпълнител е разпоредил да се образува изпълнително дело, да се изпрати покана за доброволно изпълнение, уведомление, НАП, пълно имуществено проучване, справки: запор/възбрана.

На 22.05.2025г. е изготвена справка от Агенция по вписванията, справка НАП за наличие на задължения, справка по имотна партида на юридическо лице, изпратено е уведомление с изх. № 27864 от 22.05.2025г. до ТД НАП- София на основание чл. 431, ал. 3 ГПК за изпращане на информация за адресите на фискалните устройства, притежавани от длъжника, както и копия на дневниците за продажби за последните два месеца от длъжника „КОПИС- Т“ ООД.

На 22.05.2025г. е извършена и справка за банкови и платежни системи и банкови сейфове на физическо/юридическо лице за периода от 31.10.2016г. до 22.05.2025г.

На 27.06.2025г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до „Копис- Т“ ООД.

На 27.06.2025г. е постановено постановление за разноски, с което съдебният изпълнител е приел следните разноски в изпълнителното дело: по т. 1- за образуване на 2 изпълнително дело сума в размер на 24 лева; по т. 2- за цялостно проучване имуществено състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и определяне на начина на изпълнение от ЧСИ, сума в размер на 60 лева; по т. 5- за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал.

2 и ал. 3 от ГПК, сума в размер на 24 лева; по т. 9- за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, сума в размер на 18 лева; по т. 26- за изпълнение на парично вземане сума в размер на 4080,28 лева; по т. 31за допълнителни разноски, сума в размер на 24 лева и 200 лева, юрисконсултско възнаграждение.

На 27.06.2025г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за наложен запор върху вземания на дружеството-длъжник.

На 02.07.2025г. е постъпило писмо от Столична община, с което е посочено, че по задължението, възложено за събиране с възлагателно писмо с изх. № СФД25-ВК66390/1/21.05.2025г., е постъпило плащане в общ размер на 53903,30 лева, с което задълженото било погасено. Посочено е, че след като се съберат всички разноски по изпълнението, вкл. и начисленото юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, можело да се предприемат действия по реда на чл. 433 ГПК за прекратяване и приключване на изпълнението по изп. дело.

С разпореждане от 02.07.2025г. съдебният изпълнител е разпоредил да се редуцира дълга.

На 03.07.2025г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника за сумата от 4438,84 лева, от които 204 лева, разноски по изпълнителното дело и 4234,84 лева, такси по ТТРЗЧСИ.

На 03.07.2025г. с постановление за разноски съдебният изпълнител е приел следните разноски: по т. 1 за образуване на изпълнително дело- сума в размер на 24 лева; по т. 2 за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и определяне начина на изпълнение от ЧСИ, сума в размер на 60 лева; по т. 4 за изпращане на призовки по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа, бележки: свз+433, сума в размер на 24 лева; по т. 5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, сума в размер на 24 лева; по т. 9 за налагане на запор без извършване на опис, вкл. върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК сума в размер на 18 лева; по т. 26 за изпълнение на парично вземане- сума в размер на 4060,84 лева; по т. 31 за допълнителни разноски- сума в размер на 24 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

С уведомление с изх. № 39578/08.07.2025г. по описа на ЧСИ П. е актуализиран размера на задължението към 08.07.2025г. на сумата от 4450,84 лева.

На 14.07.2025г. е постъпил имейл от представител на дружеството-длъжник, с който 3 са представени доказателства за доброволно плащане преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, а именно: 4 броя платежни нареждания от 16.06.2025г.; 2 броя платежни нареждания от 11.06.2025г. и 2 броя платежни нареждания от 12.06.2025г.

На 14.07.2025г. е изпратено съобщение за вдигане на запора, наложен върху вземания на длъжника в „Юробанк България“ АД.

На 14.07.2025г. е постъпила жалба от „Копис Т“ ООД, с която е поискано да бъдат вдигнати наложените принудителни мерки и да бъде прекратено изпълнителното дело.

На 15.07.2025г. е изпратено съобщение до длъжника, че изпълнителното дело е било образувано на 22.05.2025г., както и че след получаване на информация за извършените плащания по сметка на взискателя, задължението по изпълнителното дело е било редуцирано и е била изпратена покана за доброволно изпълнение и съобщение до „Юробанк България“ АД, съдържащи информация за актуалния дълг.

Съдебният изпълнител е отказал да намали таксите и разноските, приети за събиране с Постановление с изх. № 38518 от 03.07.2025г. по изпълнително дело № 20258510401649 и е отказал да прекрати изпълнителното дело поради липса на основания съгласно чл. 433, ал. 1 ГПК.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В чл. 79, ал. 1 ГПК е посочено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършване на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.

От цитираната разпоредбата следва, че отговорността на длъжника за разноски, направени в хода на изпълнителното производство, отпада само в два случая – при прекратяване на изпълнителното дело, като тук изрично е изключена хипотезата на прекратяване поради плащане, извършено след започване на изпълнителното производство, както и когато разноските са за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т. е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени, както и за изпълнителни способи, които не са приложени.

В настоящия случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били 4 погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. Напротив, установява се по категоричен начин, че дружеството- длъжник е погасило вземанията на взискателя, установени с Ревизионен акт № СФД-РД77/20.02.2025г., през месец юни 2025г. с горецитираните платежни нареждания, а изпълнително дело № 20258510401649 е било образувано на 22.05.2025г. Поради което след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за юрисконсултско възнаграждение, както и за дължимите такси по ТТРЗЧСИ.