Решение № 1245 от 12.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. Пловдив, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330109710 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Г. Р. Ц., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1835, 29 лева- главница, дължима по Договор за паричен заем № ******** от ********., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Г. Р. Ц., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № * от ******г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от *********.; сумата от 189, 01 лева – договорна лихва за периода от 04.01.2019 г. до 19.07.2019 г.; сумата от 272, 37 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.01.2019 г. до 03.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.02.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1220/ 05.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2163/ 2021 г., по описа на Районен съд- Пловдив, XII- ти гр. с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за паричен заем № ******* от **********г. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 2500 лв., която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва на 20 двуседмични вноски до дата 19.07.2019г. С част от усвоената сума е рефинансирано предходно задължение на ответника по договор за кредит № ******, което е в размер на 1596, 87 лв., а остатъкът е предаден на ответника, като договорът служи като разписка а получената сума. Длъжникът е преустановил плащанията, поради което и не е изпълнил точно задълженията си по 1 договора. С Приложение № * от *******г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия / от *********г., вземанията по процесния договор за кредит били прехвърли на ищеца. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Изтъква се, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че по силата на договора е дължима неустойка при непредоставяне на обезпечение, която обаче не е включена в ГПР. Поддържа се, че изискванията за обезпечението са на практика неизпълними за длъжника, поради което и самата неустойка не цели да обезщети кредитора, а да го обогати. Възразява се и че длъжникът е осъществил плащания по договора, поради което дължимите суми не са в посочения от кредитора размер. Релевира възражение за прихващане с вземанията по договор за паричен заем № ******** от ********г., сключен между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Г. Р. Ц. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № ******* от ******., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер от 2500 лв. /л. 7- 12/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 35, 00%, годишният процент на разходите е 41, 03 %, а задължението следва да се погаси на двадесет двуседмични вноски. Съобразно чл.

3, ал. 1 и ал. 2 от договора, заетата сума в размер от 2500 лв. се усвоява, както следва: със сумата от 1596, 87 лв. се погасява предходно задължение на ответницата към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по Договор за паричен заем № ******, а остатъкът до 2500 лв. се предава лично на длъжника Ц. В чл. 3, ал. 2 от процесния договор за кредит изрично е посочено и че договорът служи като разписка за получената сума. Предвид изложеното, то не съществува съмнение, че ответницата е усвоила в цялост предоставения й финансов ресурс по процесния Договор за паричен заем № *********, който е в размер от 2500 лв.

Съобразно чл. 4, ал. 1 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друго договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „редовен“ или 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателят за сумата по чл. 2, т. 7 от договора ( сумата по посочения 2 член е в размер на 2868, 40 лв. ), със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора за кредит. При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение, длъжникът се е задължил да заплати на кредитора неустойка в размер от 1 753 лв., която кредиторът е разсрочил в чл. 4, ал. 2 от Договора и която се добавя към всяка анюитетна вноска.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника Ц. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към кредиторното правоотношение.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. ******/ се изяснява, че длъжникът е усвоил предоставената му сума в размер от 2500 лв. Посочено е, че във връзка с кредитното правоотношение, ответникът Ц. е извършила погашения в общ размер от 1370 лв., която кредиторът счетоводно е разпределил, както следва: 664, 71 лева- за погасяване на главница, 179, 39 лв.- за погасяване на договорна лихва и 525, 90 лв. – за погасяване на неустойка. В заключението на вещото лице е отразено, че при формиране на ГПР по договора е взета предвид като разход единствено договорната лихва. С включването на неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора, ГПР нараства до 407, 6670 %.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

От приетите по делото Рамков договор за прехвърляне на задължения /цесия / от 16.11.2010г. ( л. ******* ), приложения към него (л.**- процесният договор с ответницата фигурира на позиция „154“ ) и потвърждения за извършената цесия ( л.

****** ) се установява, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е придобил вземанията по процесния договор за кредит.

По правните аспекти на спора:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесните суми: съобразно представените по делото Рамков договор за прехвърляне на задължения / цесия / от 16.11.2010г., приложения към и потвърждения за извършената цесия се установява, че именно ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е титуляр на процесните вземания. В тази насока е налице явна връзка при прехвърлянето на вземанията по процесния договор за кредит- първоначалният кредитор “Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърля вземанията с договор за цесия и приложения към него на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Съдът счита за нужно да посочи и че не е налице пречка от процесуално или материалноправно естество, длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, особено предвид обстоятелството, че участва лично в производството чрез упълномощения си представител ( в тази връзка- Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС ). В процесния случай, към исковата молба освен договорът за цесия и приложенията към него, са представени и потвърждения за осъществената цесия, поради което съдът счита, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

По същество- договорът за цесия е каузален, предвид което длъжникът може да релевира срещу цесионера всички лични и общи възражения във връзка с договора за кредит, с които е разполагал и срещу първоначалния кредитор. Освен по изрично възражение, съдът следи служебно за нищожност на договора и когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на 3 доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС ; 4.) е налице неравноправна клауза.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и Г. Р. Ц. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2500 лв.

Съобразно изрично отразеното в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит, длъжникът е усвоил предоставения му финансов ресурс, като с 1596, 87 лв. е погасено задължението му по Договор за паричен заем № ********, а остатъкът до 2500 лв. му е предаден, като договорът има силата на разписка за получената сума.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № * начин.

В конкретния случай, съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, кредиторът изисква заплащането на сума в размер от 1 753 лв. - неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: две физически лица- поръчители ( които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания ) или банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора за кредит. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 4, ал.